Ню Йорк – градът, който никога не спи, цени тишината. Представете си непрестанния звуков фон от сирени, клаксони и тракащи влакове. Но какво се случва, когато най-сетне затворите вратата на луксозния си апартамент например в Манхатън? Очаквате тишина, нали? Но ако няма правила, може и да не се случи точно това. Оказва се, че при най-скъпите имоти в Ню Йорк съществува едно правило, което цели да гарантира спокойствието, и то е свързано с подовете – правилото „80% килим“, която присъства в редица договори.
Какво представлява правилото „80% килим“?
Макар да не е официален градски закон, в договорите за наем и правилниците на етажната собственост в много от престижните сгради в Ню Йорк присъства клауза, известна като „правилото за 80% килим“. Тя задължава обитателите да покрият поне 80% от подовата площ на апартамента си с килими или мокет.
Това изискване не е каприз на наемодателите, а практично решение на вечния проблем с шума в гъстонаселените жилищни сгради. Красивите дървени, теракотени или ламинирани подове, макар и стилни, са лоши звукоизолатори. Без меко покритие, всеки звук отеква и се превръща в смущение за съседите отдолу.
Защо съществува това странно изискване?
Основната причина е намаляването на т.нар. ударен шум. Това е звукът, който се създава от:
Стъпки, особено с токчета или обувки с твърди подметки;
Тичащи и играещи деца или домашни любимци;
Местене или влачене на мебели;
Изпускане на предмети на пода.
Килимите и подложките под тях действат като звукопоглъщащи гъби – те абсорбират вибрациите и заглушават ехото, създавайки по-спокойна и приятна среда за живот.
Обикновено правилото важи за помещенията с най-голям трафик като дневни, спални и коридори, докато кухните и баните са изключени.
Прилагане и последствия: Глоби и риск от изгонване
Наемодателят няма да дойде с рулетка, за да проверява дали се спазва правилото. То обикновено се прилага едва след подадена жалба от съсед за постоянен шум. Въпреки това, ако клаузата е записана в договора, неспазването ѝ може да доведе до сериозни последствия.
Според юристи, ако шумът от апартамента влияе негативно на съседите, правилото е напълно валидно и приложимо. Санкциите варират от месечни глоби (които могат да достигнат до 500 долара) до най-крайната мярка – процедура за изгонване. Добрата новина е, че проблемът е „поправим“ – достатъчно е просто да се поставят килими, за да се прекрати нарушението.
Ако човек има алергии или живее на партера?
Тук ситуацията става по-сложна. Понякога правилото важи дори за апартаменти на партерния етаж, под които няма никой. Това често поражда спорове, особено когато обитатели със силни алергии настояват за изключение, пише Ню Йорк Таймс.
Тези със силни алергии могат да поискат освобождаване от правилото, като представят лекарско становище или лекар дойде да свидетелства пред управителния съвет на кооперацията. Въпреки това, управителният съвет може да контрира, че на пазара съществуват хипоалергенни килими, което прави искането „неразумно“. Всичко е въпрос на преговори и компромиси.
Правилото за 80% килим е повече от просто клауза в договор. То е социален компромис в името на добрите съседски отношения и спокойствието в един от най-шумните градове в света. Цената на тишината в Ню Йорк се измерва не само в долари, но и в квадратни метри килим.
