Около средата на месец август получих изключително мило писмо от Десислава Митова, редактор във в. “Всичко за семейството”. Трогнах се колко добре познава работата ми в “Данибон”. Молбата беше за интервю с мен, в което да разкажа повече за себе си, за семейството си и за сайта. Признавам си – много често ми се налага вежливо да отклонявам такива молби, защото смятам, че в “Данибон” доста разказвам за нещата, които ме вълнуват. Десислава Митова успя да ме спечели с финес, с такт, с интелект. Обичам да общувам с такива хора, които са позитивни, които са професионалисти и работят в екип с теб. Накараме да се замисля за много важни моменти в живота ми. Въпросите й ми помогнаха да осъзная ясно ценностите, зад които заставам, но човек рядко успява да систематизира възгледите си. Благодарна съм на Десислава Митова за тези хубави въпроси! Щастлива съм, че се запознахме.
В тази публикация ще поместя пълното интервю на Десислава Митова с мен, а как тя ме видя и какво написа за мен, за семейството ми, за “Данибон” – можете да прочетете във вестник “Всичко за семейството”, който се разпространява навсякъде в страната, където се продават печатни издания.
Пълният текст от интервюто на Десислава Митова за в. “Всичко за семейството”с Йорданка Бонева-Благоева, създател на “Данибон”
1. Вашата личност
– От кратката биография, която сте поместили в Danybon, става ясно, че сте изключително ученолюбива. Кой разпали интереса Ви към връзките с обществеността, телевизионната журналистика и политологията?
– Ученолюбието дължа на родителите и учителите си в училище. Моите родители са моят модел за възпитание на децата ми. Спомням си с колко неща са ме занимавали преди още да стана ученичка. Помня как баща ми беше взел две надуваеми топки – по-голяма и по-малка и ми обясняваше за Слънцето и Земята. Баща ми ме запали по историята и дълги години по детски обяснявах, че ще стана професор по история. Спомням си как катерихме със сестра ми стълбите на Шипка и родителите ни казваха: “Деца, вижте Шипка!”. Помня как с мама учихме за Левски и се готвих за открит урок в детската градина. Помня и едно стихотворение на френски, което заучавах от нея – “Rappelle-toi Barbara” на Жак Превер. Цял живот помнех първите стихове. Едва наскоро научих френски и с удоволствие си преведох всичко. Но тези спомени ме накараха да се замисля колко са важни първите години в развитието на едно дете. Всичко, което ми бяха разказвали, показвали моите родители – беше останало в съзнанието ми. На зряла възраст се връщах към тези знания с любов и търсех още и още информация. Така например реших да науча френски. Заложих тази схема при възпитанието на децата си. Гледах да се докоснат на малка възраст до максимално много знание и умения. Понякога зарязват нещо, с което са се занимавали, но после виждам, че пак се връщат към него и подхождат по-зряло.
Винаги съм учила в много хубави училища. До 7 клас бях в училище “Христо Ботев” в Русе, което се славеше със сериозно учене и строга дисциплина. На това училище дължа много. Бях по-скоро с математически заложби, но в 4 клас ни пое невероятна преподавателка по български език – г-жа Станева. Тя ни научи да пишем, да се изразяваме. Даде ни много. Мисля, че тя е един от хората в моя живот, който има заслугата, че тръгнах в тази посока – писане, журналистика. След това учих в Английската гимназия в Русе. Тогава английските гимназии бяха марка за високо качество. Забелязвала съм преди време, че хората, които ми разглеждат CV, най-много са се впечатлявали от това, че съм завършила елитна английска гимназия. Опитът ми от моите училища отново ми беше на помощ при отглеждането на моите деца. Винаги за нашето семейство от най-голямо значение са били училищата, които предлагат много сериозно учене и също имат сериозна дисциплина.
За журналистиката и ПР-а най-голяма реална заслуга има майка ми, която ми подаде документите за кандидатстване. Нещо й беше подсказало да ги впише преди правото, за чиито изпити се готвех. Мечтаех си да стана известен журналист като Даниела Кънева, но явно съм гледала по-реално на ситуацията. В онези години бройките за “Журналистика” бяха много малко, а специалността “Връзки с обществеността” точно беше открита. По-скоро тези две специалности бяха вписани преди правото като малко вероятни възможности. Бяха с отделни изпити и можеха да не ме допуснат изобщо. Не бях се готвила за изпитите за кандидатстване за тях. Освен български, имаше още “Журналистика писмен” и “Журналистика устен”. Преминах през трите етапа без проблем. На “Журналистика писмен” се падна темата “Футбол, футбол”. Беше славната 1994 година – всички бяхме в еуфория от успеха на българския национален отбор. На “Журналистика устен” имах пълно шест. Приеха ме “Връзки с обществеността”. По-късно записах втора специалност “Телевизионна журналистика”. Сега си давам сметка, че преподавателите ни от Факултета по журналистика и масови комуникации в Софийския университет са ни дали много ценен съвет. Ние искахме от тях “яко” учене, задълбочени знания, а те ни караха да си търсим стажове и максимално много да се упражняваме в реални ситуации. Бяхме все още доста млади, неопитни, но може би техният практичен съвет ни направи по-предприемчиви и ни помогна сами да си градим своето развитие по наш начин. Благодарна съм и за една книга, която изучавахме в първи курс – “Третата вълна” на Тофлър. Тогава започнах да мечтая за тази свобода при работата, при която сам си определяш работно време и място. Още след първи курс започнах като стажант в един много престижен тогава вестник – “Континент”. Бях в “Международния отдел” и работех с големи имена от българската журналистика. През 1997 година с писмо-препоръка от Светлана Божилова от Факултета по журналистика отидох в БНТ с молба за стаж. Преди това екип около Светлана Божилова и известната телевизионна говорителка Люси Няголова бяха сформирали малка група от студенти по телевизионна журналистика и дълго време се бяха занимавали с нас преди да ни допуснат до телевизията. Едва, когато бяхме готови, ни дадоха своята препоръка за стаж в БНТ. Бях щастлива, че попаднах в тогавашния “Канал 1” и още първата вечер имах репортаж. При начаните ми стъпки в телевизията много ми помогнаха Горан Благоев, Марио Гаврилов, Талка Симеонова, Ина Бояджиева и екипа й. В БНТ работят страхотни, много сърцати и стойностни професионалисти. В нюзрума винаги беше много напечено, но имаше и някаква приятна свобода. Когато усетиш преумора или нещо ти писне, можеш да поизлезеш, да се поразходиш в близките улички или дори в Докторската градина. После като се върнеш – си нов човек и даваш всичко от себе си. Тази свобода в работата, която усещах тогава, много ми допадаше. Когато се работи, се работи на големи обороти. Но когато е по-лежерно, можеш спокойно да си ползваш това време както решиш. Този маниер на работа ми допадаше. Никога не съм харесвала типа хора, които са изпълнителни до секунда откъм точно работно време, но какво точно вършат, скрити зад своето бюро – не е много ясно. Повече уважавам хората, които се вижда какво са създали и работят много, когато се налага. Телевизията ми беше голяма тръпка. Правех си точни графици кога имам лекции и занятия във Факултета по журналистика. Слава богу, основно бяха сутрин. Така имах възможност следобед веднага да се появя в “По света и у нас” и да тръгна на снимки за някой нов репортаж. В Софийския университет имаше възможност да се запише освен втора специалност, но и второ висше. Мисля, че се изискваше определен успех от пъвото висше образование. Така записах “Политология”. Смятах, че тази специалност ще ми е полезна за професията. Сега по-скоро я определям като допълнително разширяване на кръгозора. Учихме много интересни неща. Беше с по-философска насоченост и се радвам, че се запознах с този тип знания.
– Известно време сте се изявявали като репортер в “По света и у нас”. Защо се отказахте от телевизионната кариера?
– В БНТ бях между 1997 и 2004 година. През 2000 година се роди големият ми син Ники. През 2004 година реших да пробвам в частните телевизии. Беше за няколко месеца. Дадоха ми още по-широко поле за изява, но осъзнах, че за семеен човек с малко дете това не е вариант. Връщах се много късно. Спомням си как веднъж Ники ми каза: “Мамо, почти не те виждам. Връщаш се късно. Къпиш се и лягаш. После ставаш рано и тръгваш.” За мен семейството е нещо много ценно. Веднъж почти посред нощ осъзнах, че съм объркала пътя за вкъщи. Бях се озовала в друг квартал. Толкова съм била уморена след дългия работен ден. Малките деца виждат нещата много точно и съм много благодарна на Ники, че ми отвори очите какво правя с моя живот. Осъзнах, че това, което има смисъл, е всъщност детето и семейството ми. Кариера, супер репортажи, топ новини – всичко минава и заминава, а егоистичната амбиция за собствено развитие може да нанесе доста големи щети на самия човек и най-вече на най-близките му. Така се насочих към другата ми специалност – ПР. Видях обява, подадох документи и спечелих конкурса. Имах работно време от 9 до 17-18 часа. Имах свободни вечери и свободни уикенди за семейството си. Работата на бюро ме уморяваше, но пък ми даде нещо друго – научих се да работя с партньори, клиенти. Най-много ми харесваше, че мога да реализирам моя ценна идея в чудесен проект, който да е полезен за другите. Доставяше ми удоволствие и ми беше полезно да работя от край до край по тези проекти. Беше ценен бизнес опит.
Междувременно Ники вече поотрасна и още на 6 години започна да ни носи първите успехи. Първо бяха в шаха, но се занимаваше с какво ли не. После започнаха стабилните му изяви в математиката. След това изигра и главната роля в “Малкия принц” в Столичния куклен театър. Добре, че имах вече свободни вечери и свободни почивни дни, защото беше невероятно любознателно дете. Успяваше да научи цели книги наизуст. Не бях виждала такова нещо. Поглъщаше с голяма лекота огромна информация. Върху цели енциклопедии ме е карал да му правя въпроси като викторина и той отговаряше без проблем. Сам казваше на какво иска да бъде записан и с мъжа ми едва смогвахме да покриваме натоварената му програма. Първите успехи на Ники още повече ми отвориха очите, че всяка свободна минутка, вложена в развитието на детето, се възвръща многократно и то с много радост, и с гордост, и с нови знания, умения и както се убедих – с успехи. Още от съвсем малка възраст с него се занимавахме много. Развивахме всяко мускулче, обхващахме най-различни интересни теми, обучавахме го на чужди езици. Не беше някакво целенасочено действие, а по-скоро следвахме неговите интереси. От малък си е дете, което обича да води.
През 2007 година се появи Вики. С едно дете програмата ни беше натоварена, с две деца вече наистина се нуждаехме от голяма енергия и време за тяхното пълноценно развитие. Всяко от децата ни получаваше голямо внимание и много се занимавахме с тях. Вече имаше много книги за ранно развитие и възпитание. Ползвах само някои интересни и забавни идеи, без да се захласвам напълно по тях. Нищо не трябва да се абсолютизира. Основното е заниманието, играта и споделените мигове между родителите и децата.
– След като родихте децата си ли решихте да работите дистанционно?
– Докато бях в майчиство с Вики Интернетът вече беше заел своето сериозно място в живота на съвременния човек. Появяваха се Интернет общности, блогове, сайтове. Подадох молба за напускане и така се появи трето ми дете – Данибон. Първоначално мислех сайтът да бъде като портфолио на това, което мога да върша. Бях създала всъщност два блога – “Данибон” и “Хлапета”. “Данибон” беше по-професионален, ориентиран към бизнес, комуникации, предприемачество. В “Хлапетата” слагах информацията, която ще ми е полезна за отглеждането на децата ми или споделях хубави новини около тях. Изобщо не поглеждах статистиката на “Хлапетата”. Следях основно професионалния си сайт. В “Хлапетата” слагах например информация за математическите състезания, на които иска да се яви Ники. Правех това, защото бях с бебе и гледах максимално да си опростя всичко, за да ми е лесно за ползване. Вписвах си кое състезание кога е, къде е, как става записване, каква е таксата, откъде да взема задачи за решаване. След това само принтирахме задачи за Ники. Той си ги решаваше. Записвах го на състезание. Водехме го и така. Много често докато го чаках и скучаех, правех снимки, а после оформях всичко в репортажи – това можех да правя прекрасно. Стана направо нов жанр в журналистика. Радвам се, че този модел вече има последователи в други сайтове и медии. Вписвах и друга ценна информация за образованието, която ще ми бъде от полза – например, класации. След почти половин година случайно погледнах статистиката на “Хлапета”. Тя беше изпреварила 10 пъти тази на сайта с професионална информация. Дадох си сметка, че тази полезна информация, която споделям мимоходом, е била ценна и за много други хора. Интересът беше много голям и реших да обединя двата сайта в един “Данибон” и да се насоча към това, което правя с радост – да пиша, да споделям, да съм полезна и най-вече да го правя откъдето си пожелая. Новите технологии помогнаха изключително много това да се случи – да работя от дистанция.
– Моля да разкажете повече за съпруга си Евгений Благоев – откога сте женени, с какво се занимава в момента, помага ли ви в Danybon.
– Евгений е невероятен! Заедно сме още от първия миг, в който се видяхме. Беше любов от пръв поглед. Бяхме студенти в първи курс. Той учеше в Техническия университет. Инженер е. Възпитаник е на Софийската математическа гимназия (СМГ). Срещнахме се през 1995 година, оженихме се през 1999 година. Евгений винаги ме е подкрепял. И когато бях журналист, и когато бях ПР, и когато станах блогър. Винаги съм имала свободата да се развивам както намеря за добре. Втора специалност, второ висше, телевизионна кариера, ПР, блогърство, френски… За него е важно да съм щастлива и аз наистина съм щастлива. Голяма опора ми е. Той е мъж, който уважава любимата си, който не спира да я глези, да я носи на ръце и да й се възхищава. Прекрасен баща е! Много мъдър и много начетен. Когато заговори, виждам как хлапета замлъкват и черпят знания, а след това това, което са научили, се оформя в част от тяхното познание. И тримата си имат момчешки страсти – например, Лего, Междузвездни войни, рок групи. Евгений ми дава много ценни бизнес съвети за “Данибон”. Завършил е в Henley Business School, има много модерно бизнес мислене и много опит с работата по проекти. Когато разсъждавам върху някой казус, обичам да споделям с него. Дава ми прекрасни съвети или информация, която да ми е полезна за дадено решение. Много се гордее с това, което съм постигнала с “Данибон”. Случвало се е да го питат: “Вие ли сте съпругът на Данибон?” и след като отговори положително, последвалата реакция явно е много приятна – излючително уважение и висока оценка на работата ми. Аудиторията ми е много интелигентна. Не е само женска. Сред читателите ми има и много мъже на високи позиции, например. Определям аудиторията си като семейна, която държи на семейните ценности и на образованието. Така че такъв въпрос, казан с много уважение от интелигентни хора, значи много.
Много дължа на Евгений. Ако не беше той и неговата подкрепа – едва ли щях да успея. Той е ангелът-хранител на Данибон.
Другият човек, на когото много дължа, е майка ми. Тя се занимава със счетоводството на фирмата ми. Също така тя е човекът, изчел и харесал всяка моя статия. Майка ми е невероятен човек! Винаги ще помогне на дечицата си. Наистина е мой модел за подражание.
– Тези дни ще прочета книгата на сина Ви Ники (и моят син се казва така!), за когото разказвате подробно. Малкият Виктор върви ли по стъпките на батко си?
– Успех и на Вашето детенце! Чудесно име!
Всъщност Вики изпревари батко си по написване на книга. Той написа своята първа книга още в края на втори клас и то докато пътува в бусчето си. Сега книгата стои в семейната ни библиотека. Единична бройка е и затова е още по-ценна. 🙂 Книгата на Ники ни изненада изкючително приятно. През юли сподели, че иска да издаде книга и ни пита какво мислим по въпроса. Дадохме му нашето родителско одобрение. За книгата не сподели нищо повече. Ники сега е на 16 години. Учи в Американския колеж. Когато ръкописът беше готов, ни го показа. Бяхме наистина изненадани. Поезия! Беше на английски. Свикнали сме лятото да ни изненадва, но този път наистина изненадата беше неочаквана и много приятна. Сам си движеше всичко около писането и издаването. Книгата се прие много добре. Получи много мили отзиви. От Американския колеж я анонсираха на Фейсбук страницата си. Аз се радвам, че е така предприемчив, смело реализира мечтите си без значение в каква сфера. Дълги години имаше имиджа на математик. Сега вече е и горд поет.
Вики много се възхищава на Ники. Имат 7 години разлика. Ники му е по-скоро като трети родител (най-строгият). Вики осъзнава какво е да си брат на Ники Благоев. Батко му е учил в същото училище (ЧОУ “Света София”) и е оставил ясна следа. Вики държи също много високо ниво. Занимава се с математика, шах, тенис, свири на пиано, учи английски и френски, създава Лего филмчета, увлекателно разказва за известни картини и художници. Харесва ми, че се развива и в различни области. Впечетлена съм от един негов проект от 2-ри клас. Всяка седмица някое дете от класа им представя по един проект. Вики се беше записал, че ще представя известни картини. Сам си избра картините, подбра си информацията, помогнахме му само за оформяне на презентацията на компютър, а след това я упражняваше у нас докато стане съвършен презентатор. Харесва ми, че си търси различни сфери за развитие, но и поддържа и такива като математика и английски на високо ниво. Също така е много усърден. Другото, което е много ценно при него, е, че е истински джентълмен. Идва му отвътре. Много обича да му чета моите статии за добрите маниери.
2. Danybon
– Чрез сайта споделяте знания във всевъзможни житейски области. Откъде черпите информация?
– В “Данибон” гледам да следвам теми, които ме вълнуват или вълнуват семейството ми. Т.е. запазила съм блоговата форма. Мисля, че така е идеално, тъй като пиша по теми, по които имам хъс, имам интерес, имам желание да изложа в текст. Това винаги се усеща. Когато човек пише по тема, която му е далечна, или по която е длъжен да пише – няма как да се получи добра статия. А и читателите винаги го долавят това. В наше време е много важно кой споделя някоя информация. По тази причина и в световен мащаб станаха толкова популярни и ценни блоговете. Така че черпя информация от най-различни места. Някои неща са в главата ми и чакат да бъдат написани. Други, сега ми се случват и бързам да ги препредам. Трети са от различни източници на информация, които ми пишат и аз преценявам кое е ценното за споделяне в “Данибон”. Четвърти са полезни информации – например за състезания, класации. Пети – някои прогнози, идеи, теории, които съм видяла в чуждестранните медии или книги и по някакъв начин са ме докоснали. Източниците са най-различни, а така също и темите, които ме вълнуват, и по които пиша в сайта. Има и за образование, и за бизнес, и за предприемачество, и за комуникации, и за възпитание, и за добри маниери, и за добри ресторанти, и за пътешествия. Теми, които вълнуват най-вече едно образовано семейство.
– Предлагате най-добрите класации на гимназии по паралелки, както и според успеваемостта на матурата. МОН съдейства ли Ви за тези класации? По какъв начин ги изготвяте?
– Класациите всъщност не са мое дело. Те са по реални данни от Министерството на образованието или Регионалните инспекторати по образование. Източниците са най-различни. Някои класации са били публикувани на сайтове на МОН, РИО, училища или други организации. Други са били изискани от родители и после са споделени с мен. Трети – сещам се за една година, когато само няколко училища получиха класациите с резултатите от матурите. Едно училище, което ги беше получило, ми ги изпрати. Всъщност тези данни съществуват, но така и не мога да разбера защо не се публикуват официално, както се случва с резултатите от Държавните зрелостни изпити, които са поместени на сайт, поддържан от МОН. Все се надявам това да се промени. Няма нищо страшно училищата да научат резултатите си и къде са спрямо другите училища, а с това да се запознаят и родители, и ученици. Колкото повече се крие една информация, толкова става по-интересна. Опитът ми показва, че тези класации са ценни за родителите. Хората искат да знаят тази информация за дадено училище. По света има най-различни класации по различни критерии. Никоя не е съвършенна. Но това са някакви опорни точки. Няма нищо страшно да се покаже една класация с резултати.
– Все още не съществува единна система, чрез която родителите да могат реално да се съпоставят частните и елитните общински училища. В такъв случай какво бихте посъветвали хората, които се колебаят между частното и държавното образование?
– Частно или елитно общинско училище – това е въпрос на много личен избор на всяко семейство. Наистина няколко години в топ 10 на резултатите от матурите преобладат основно частните училища. Там задължително е и СМГ.
Личният ми опит е много положителен и мнението ми е много високо за частните училища, в които учат децата ми. Наблюдавам и няколко частни училища и ми правят също много добро впечатление как се развиват през годините. Работещата схема е запазване на модела на доброто българско образование: сериозно учене и сериозна дисциплина, което помним от нашето детство, но като допълнение – повече спорт, часове по чужди езици, извънкласни дейности.
Но няма как да дам съвет на родителите какво да изберат. Не във всеки град има частни училища, не всяко семейство може да си позволи частно образование. По състезания се срещам и с много сърцати учители – и от частните, и от общинските училища. Виждам и много ентусиазирани деца и образовани родители. Не е добре да ги делим и да ги противопоставяме. Така че всяко семейство трябва да търси най-добрият вариант за себе си. Не трябва образованието на децата да се пренебрегва, но и не трябва да се превръща в бреме. Всеки трябва да прецени възможностите на своето семейство и спрямо тях да даде най-доброто, което може, за своето дете. Мисля, че българите всъщност нямат нужда от такъв съвет. Голяма част от родителите са безкрайно наясно със силата на образованието. Българите разчитат изключително много на образованието, от което се очаква да даде голям отскок на децата им в бъдеще. Това е много хубаво и трябва да се използва максимално, за да бъде всяко следващото поколение по-умно и по-успешно.
– Какво смятате за най-новите образователни реформи?
– В образованието следя по-скоро по-практичните теми, които са ми полезни и мога да се възползвам от тях като родител. Наистина пиша много за образованието, но не се чувствам образователен експерт, за да направя добър анализ. Схемата, по която действам в личен план, е – избор на добро училище, където има добри учители. Задължителното образование на децата ми е изцяло поверено на тях и им имам пълно доверие. Ние само надграждаме като родители над високата база, която получават децата ни.
– В момента имате ли друго професионално занимание освен поддържането на сайта?
– Работата по сайта ми отнема много време, но това са все приятни часове. Понякога работя и по 16 часа на денонощие. Аз отговарям за всичко. Писането е най-приятната част. Обикновено пиша сутрин. Гледам да пиша поне по 3 статии на ден, но всичко зависи от дните и статиите. Някои статии са лесни и се пишат бързо. Друг път някой пътепис отнема дори дни. В следобедните часове съм по-уморена и затова се занимавам с административна дейност, отговарям на писма и върша други бизнес дейности. Също това е и времето, в което чета и събирам нова информация по различни теми, които искам да разработя.
– Остава ли Ви време за хобита?
– Хубавото е, че сайтът ми е и бизнес, и хоби. Дори по-скоро е второто – т.е. най-вече е удоволствие. Обичам да пиша и да споделям ценна информация. Това ме прави много щастлива. Иначе постоянно си намирам нови и нови тръпки. Има толкова много човешко знание, до което човек е свободен да се докосне. Споменах, че исках да науча френски и минах всички нива. Радвам се, че този език ми помогна да добия и друг светоглед. Когато човек учи английски – постоянно има бизнес примери. Все работа, работа, работа. Френският е нещо различно. Ще ми остане прекрасното усещане за чудни теми от учебниците – гурме кухня, изкуство и любов. Много ми харесваха примерите от учебниците по френски. Ето примерен казус: “Ваш приятел ви идва на гости. Изгответе му програма за неговото посещение. В кой ресторант ще го заведете на вечеря? Какво ще му предложите да опита? На какъв концерт ще го заведете? В коя галерия? На коя картина ще му обърнете внимание?” Невероятно! Много ми допадна този светоглед. Всъщност постоянно търся нови неща, които да ме обогатяват. За мен един ден е щастлив, ако с нещо ново съм се обогатила като знание. Напоследък често отмарям като чета книги за изкуство. Когато се почувствам уморена, изнервена, отварям някоя хубава книга и прочитат информацията за някоя известна картина, взирам се в детайлите, акцентите. После се чувствам спокойна, удовлетворена и най-вече обогатена с нова информация. Ако реша да завърша трето висше, ще бъде сигурно история на изкуството.
3. Посланието
– Какви препоръки бихте дали на родителите, за да отгледат ученолюбиви деца?
– Най-важното е да не пренебрегват своята роля на родители. В наше време са много подхлъзващи някои теории и разбирания и се забелязва абдикация на родителите от родителството. Наистина е много по-лесен този начин, а отгоре на всичкото е много модно да се похвалиш колко демократичен родител си. Родителят трябва да си е родител. И с топлотата, и с подкрепата, но понякога и със строгостта. Децата и родителите трябва да имат своите семейни спомени и моменти. Обичам вечер да се съберем около масата за вечеря и всеки да сподели как му е минал денят. Едва ли си казваме всяка вечер нещо супер важно, но семейството е един екип и трябва да действа като екип. В офисите екипите постоянно се събират и обсъждат дреболии. В семейството трябва да е същото. Другото, което пожелавам на родителите, е да разполагат със своето време, за да могат да дадат максимума от себе си за децата си. Не ми харесва модерната тенденция – времето за децата и семейството да се превръща в привилегия и все повече хора да не могат да си го позволяват. Как да отглеждаме ученолюбиви деца? Българчетата са много умни и амбициозни. Апетитът идва с яденето. Постоянно трябва да им се поддържа тази любознателност. И това трябва да се прави не само в училище. Училището трябва да дава високата база на задължителни знания, а родителите трябва да се ангажират с надграждането. Преди години си говорих с една много мъдра майка, която има деца, учещи в същите училища като моите. Тя сподели нещо, което ми направи силно впечатление и запомних. Определи три важни момента какво родителите да дадат на децата си – образование, пътешествия, култура. Образованието е базата и човек трябва наистина да се цели в добри училища, а и да надгражда тази база с допълнителни занимания. Следват пътешествията – това са не само споделени семейни спомени, но това отваря и кръгозора на децата в различни сфери и области – история, география, изкуство, природа. Виждат други гледни точки и разбирания. Не е необходимо да са скъпи пътешествия, а може да са съвсем близки интересни места, забележителности и местности. Третото е културата. Тук са музеите, изложбите, концертите. Много мисля по това, което каза тази дама. Запомних го и ми се струва добър модел. Бих добавила само – да научим децата да са предприемчиви в най-добрия смисъл на думата. Новите технологии дават голяма свобода и много възможности. Няма значение къде живееш, а понякога не е нужно да имаш и много пари, за да предприемеш нещо. Връзки също може и да не са необходими, защото Интернет дава възможност да се действа с размах и свобода. Българчета имат знания, имат и много идеи. Трябва това поколение да има хъса и смелостта да реализира идеите си, да разпознава добрите възможности, да разчита на себе си за успех. Образованието е задължителната база, но родителите трябва да се целим в нещо повече, за да дадем максимума на децата си. Не само да са ученолюбиви, но и да станат прозорливи и да успяват да сбъдват дори мечтите си.
