Хората идват и си отиват. Минават през нея. Понякога забързани, друг път разсеяни. Пристигат и заминават. Но любовта си остава там. Седи денонощно на спирка “Любов”. Настанила се е под напечената от слънцето козирка. Разхожда се по избелелите плочки на пероните. Дори се навърта около автоматите за билети. Всеки, който минава през спирка “Любов”, попада в обятията й за момент, преди да продължи пътешествието си. Но къде се намира тази вълшебна спирка?
Тя не е като гарата на Хогуъртс. Не е нужно да си избран от провидението, за да попаднеш на нея. Всеки може да се докосне до любовта по свой собствен начин, докато слиза от влака, докато се качва или докато го чака. Почти задължително е само да имаш билет.
И ето как стигаш до гарата на Монополи – малко градче в сърцето на италианската област Пулия; обсипано с каменни сгради; тесни лъкатушещи улички, повечето от които водят до морето и до онази древна мъдрост, че всяко нещо идва с времето си, включително и истинската любов.
Хари Потър може само да съжалява, че не се е качил на спирката на Монополи, която е пропита с повече вълшебство от която и да е книга за магьосници. И понеже Южна Италия няма навика да спотайва красивите емоции само на едно място, любовта витае и край следващите крайморски гари по пътя към Бари. А щом се качиш на влака, който прелита през невероятни гледки със 145 км в час, единственото, което ти остава да направиш, е да си извадиш телефона и да се опиташ да запазиш спомена за това слънчево пътуване поне в снимка. Дори и част от спомените да излязат леко размазани, с малко магия и любов ще се прояснят.
Как изглежда спирката може да видите от снимките:
Ако решите да търсите спирка “Любов” в интернет, няма да я откриете. В списъка на италианските железници присъства под името гара Монополи. Намира се на “тока на Ботуша”, на около 40 км от град Бари.
