Лятно парти на покрива на училището с чудна гледка към Витоша и към София, с шампанско и с много балони в червено, синьо и жълто, а преди това официално връчване на дипломите и снимки за спомен в градината – с това ще запомня завършването на 7-класниците на ЧОУ „Св. София“ от випуск 2021 г. В този випуск е и малкият ми син – Вики.
Дипломирането беше в 18 часа на 2 юли 2021 г. в сградата на училището. На входа ни посрещна дама, която ни питаше от кой клас сме и ни насочваше към определените места за празненството. 7 „Г“ клас бяхме на двора. Още щом чух как ни насочват от входа, имах усещането вече за изискано градинско парти.
Дворът всъщност беше първата спирка. Заради ковид мерки, от ръководството бяха направили интересно разпределение в различни зони, през които се въртим през определено време.
7 „Г“ клас бяхме заедно със 7 „А“ клас. Двата класа са с общи учители – г-жа Котиркова (изключителен преподавател по математика и класен ръководител на 7 „Г“ клас) и г-жа Димова (преподавател по български, класен ръководител на 7 „А“ клас).
В двора на сянка бяха подредени столчета за седмокласниците и семействата им. Всяка от класните връчи дипломата и албум с фотографии за спомен на учениците си.
Следващата спирка на нашата група беше в градината. Там имаше кът за снимки с надпис „Поздравления, випуск 2021!“ и много балони. Хлапетата се снимаха в най-различни комбинации. Например при нашия клас бяха заедно със 7 А клас, после само 7 Г клас, само момичета, само момчета, с г-жа Цонева – преподавател по английски на „А“ група, с други преподаватели по английски, с Ели Манова – психолог на училището. Последваха веселите по-раздвижени снимки в различни кътчета на градината, в които младежите бяха най-забавни. Радвах им се колко се забавляват заедно, колко са задружни и колко са щастливи в училището си.
През това време чувах поздравленията за 7 „Б“ и 7 „В“ клас от техните преподаватели и как г-жа Панушева (изключителен преподавател по български и класен ръководител на 7 „В“ клас) ги привестваше.
Продължихме към следващата изненада. Както по-младите от нас казаха: „rooftop party“ – парти на покрива.
Уау!
15 години съм родител в „Св. София“ и за първи път съм на това чудно местенце – огромна тераса с изкуствена зелена трева и с невероятни гледки към Витоша и към София. Терасата се намира над мостчето, което свързва двете сгради на училището.
Беше зашеметяващо. С родители, с които бяхме заедно и при първите ни деца, т.е. вече 14-15 години, се пошегувахме:
„Колко дипломирания трябва да имаме, за да видим това прекрасно място!“.
Сред зеленината ни очакваха коктелни маси, шампанско и плодови хапки. За децата имаше детско шампанско.
Приятелски разговори, незабравими спомени, разкошни гледки към раззеленената планина и лятната София – последните ни минути в „Св. София“ наистина ставаха все по-запомнящи.
Финалът.
След 15 години дойдоха последните мигове, в които нашето семейство беше част от тази прекрасна общност на ЧОУ „Св. София“. Разказвах набързо как за училището чух още, когато големият ми син Ники беше на 1 година (сега е на 21 г.). Тогава бях журналист в новините на БНТ и започнах да събирам информация след информация за това училище, за което още тогава се говореше с възхита, но тя се разпространяваше само от уста на уста в определени доста образовани кръгове. И така до 2006 г., когато прекрачихме прага на училището със съпруга ми, за да го разгледаме. Срещнахме се с г-жа Керкова. Много ме впечатли. Един час разговаряхме. Оказа се, че и тя, и съпругът ми са възпитаници на СМГ, а СМГ-ейци, както винаги са ми казвали, веднага усещат, че са на една вълна. Много неща ни сподели и ни разказа тогава г-жа Керкова. На 14 февруари 2006 г. беше изпитът за прием на големия ни син. След седмица научихме новината, че е приет и то като първо прието дете във випуска им. Последваха прекрасни години, в които семействата на неговите съученици ни станаха най-близки семейни приятели, с които още се виждаме и общуваме. През 2012 година в „Св. София“ беше приета племенничката ми Ирина. На следващата 2013 г. ученик в училището стана и Вики. Учебната 2013/2014 година беше много хубава за нашата фамилия. И трите ни деца бяха едновременно ученици в любимото училище. През 2014 г. Ники се дипломира и продължи в Американския колеж. През 2020 г. се дипломира и Иринка и продължи в Американския колеж. През 2021 г. се дипломира и Вики. И продължава в Американския колеж.
Общо 9 ученици от 7 „Г“ са приети в Американския колеж и почти всички вече са се записали. 30 седмокласници на „Св. София“ са сред приетите в колежа, а има и много близки резерви, които очакват да бъдат поканени на 14 юли. Другите ученици са с много високи балове от изпитите и ще се целят в топ гимназиите. За поредна година ЧОУ „Св. София“ е в топ 10 класацията на МОН на най-добрите училища в България според резултатите от изпитите в 7 клас.
Благодаря!
Благодаря на това прекрасно училище, което стана част от живота на нашето семейство в най-хубавите му години!
Децата ни бяха щастливи в Св. София.
Бяха обучавани от най-добрите учители.
Класните им ръководители бяха за тях като втора майка: г-жа Вълкова – класен ръководител на Ники и Иринка; г-жа Москова – класен ръководител на Вики и Иринка в предучилищен клас; г-жа Белухова – класен ръководител на Вики в 1-3 клас; г-жа Тантилова – класен ръководите на Ники от 4 до 7 клас; г-жа Митева – класен ръководител на Иринка от 4 до 7 клас; г-жа Котиркова – класен ръководител на Вики от 4 до 7 клас. Благодаря!
Английски децата ни учиха от чудесни преподаватели. И Ники, и Вики имаха щастието да се докоснат до г-жа Спирова – учител с класа. Иринка беше ученичка на г-жа Модева, а Вики постигна С1 ниво по английски с г-жа Цонева. Благодаря!
През всичките тези години на децата ни преподаваха много учители. Вики може да разказва най-много, защото като най-малко дете в семейството, е научавал от всички тях доста и за брат си, и за братовчедка си. Радвам се, когато ги слушам с каква любов си разказват у нас какво е споделила г-жа Иванова (по физика и химия) или г-жа Маркова (по компютри). Никога няма да забравят г-жа Йончева (по история).
Всеки път, когато видя Ели Манова, не мога да се наприказвам с нея. Имаме толкова общи интереси и теми за обсъждане. Толкова любим човек. Постъпи на работа в училището като млад психолог, когато големият ни син беше в предучилищна. Толкова години с толкова любим човек. Нямаше родителска среща, при която да не се отбия при нея. Обожавам я! Благодаря!
Зад толкова много успехи на училището стоят не само чудесни преподаватели и будни деца, но и умело управление – г-жа Керкова (директор) и г-жа Ковачева. Питали са ме какво ми харесва в Св. София. Харесва ми, че винаги много бързо и адекватно се реагира. Случвало ми се е да напиша имейл през нощта и на сутринта г-жа Ковачева да ми се обади с решение. Или пък Ели Манова да реагира светкавично. Или г-жа Керкова да каже ясно как вижда нещата. Ясни, точни, а същото време топли отношения! Благодаря!
И в този ред на мисли – ако ме питате на кого бих гласувала доверие да управлява държавата ни, и за секунда няма да се замисля и ще ви отговоря.
Радвам се, че бяхме част от тази общност толкова дълги години! Срещнахме родители като нас, които държат на образованието, добрите взаимоотношения и хубавите неща в живота. Сред тези хора сме щастливи. Станахме приятели. И то години наред.
А децата – те са чудни! С много интереси, с още повече знания, с много възможности, които им помагат да постигнат всички свои цели. Но най-вече това са добри хлапета.
Финалът дойде.
Ели Манова – както писах вече един от най-любимите ми хора в училището, с която сме все заедно през всички тези 15 години, понесе букет от много балони – за всеки седмокласник по един балон. Всеки от тях надписа своя балон. След това децата се събраха в единия ъгъл на терасата. Броиха до 7 и на фона на зелената планина пуснаха своите балони да летят в софийското небе.
Трудно си тръгнах от прекрасната тераса с гледка към Витоша и София. Разменихме и последни думи с г-жа Керкова преди да потеглим. До нея беше синът й, който вече е част от училището, а го помня още като ученик. Радвам се на тази приемственост и се надявам да се върна в училището след някоя друга година, но в ролята не на родител със синове, а с любими внуци.
Поспрях за още малко. Останах последната от родителите. Не исках да си тръгвам. Чувствах всички като мое семейство. Бяхме хубава, задружна общност толкова дълго.
Обърнах се отново и казах, че ще се радвам да имаме поводи за нови срещи в любимото ни училище с любимите хора.
Благодаря за всичко!
На добър час на випус 2021 на ЧОУ „Св. София“!
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Последен ден на Виктор Благоев в ЧОУ „Св. София“
ЧОУ „Св. София“ поздрави своите 7-класници за отличното представяне на изпитите (2021)
Резултати на ЧОУ „Св. София“ от изпитите в 7 клас (2021)
Tоп 10 на училищата в България от изпита по БЕЛ в 7 клас (2021)
Tоп 10 на училищата в България според изпита по математика в 7 клас (2021)
