Първият роман на Радостина А. Ангелова „Виенски апартамент“ отдавна ме изкушаваше да го прочета. Бях го пропуснаха при първото му издание, а след това следях как вече се поставя и на голяма сцена. Когато от „Софтпрес“ преиздадоха книгата, тя бързо зае челно място сред романите, които ще бъдат бързо прочетени. Но не очаквах, че така ще ме зарези.
Преди дни, малко преди да започна да приготвям вечеря, се чух с приятелка, която ми сподели, че си е купила „Виенски апартамент“ с кода от сайта ми и че й я доставили бързо. Поговорихме за книгата и й разказах за авторката, колко прекрасен човек и как дори се е оказала фен на „Данибон“. Разговорите с добри приятели ми действат магнетично, заразяващо. Веднага след като приключихме семейно с вечерята, грабнах книгата и не я изоставих докато не прочетох и последните редове. Умишлено погледнах часовника. Беше 2,32 ч. Малко неща могат да ме накарат да се лиша от приятен нощен сън. Добре, че имам златен съпруг. Разбра ме още вечерта, че имам нужда от това приятно разсейване, а сутринта пое всички задължения около децата и ми подари още малко доспиване.
Книгата на Радост ме пренесе във Виена – град, който посетихме семейно преди време. И също бяхме наели прекрасен апартамент. По същата причина, за която се говори и в романа – да почувстваш за няколко дни, че имаш свой дом и на друго място, да се смесиш с месното население, да усетиш по-истински живота там. Все още много се радваме на тази наша почивка в австрийската столица и се заканих някой ден и аз да разкажа за нашия виенски апартамент, който беше много луксозен, в самия център и собственост на семейство музиканти, които имаха и хубав ресторант в Шьонбрун.
„Виенски апартамент“ е не само прекрасен разказ за преживяванията на българка във Виена. В него има и доста народопсихология. Радостина А. Ангелова чудесно обяснява и за чертите на българките, за изискаността на французойките (ах, колко добре ги описва пак!), и за австрийците, и за други народи. Финалът е отворен, но моята романтична натура си го донаписва в тази насока.
В същото време романът е и чудесно креативно упражнение. Имаше един момент, в който се споменава една забавна игра. Виждаш някого и въз основа на видяното, му изграждаш образ, история, съдба, така както си го представяш. Това е чудесен прийом за изграждане на художествени образи. Обичам да споделям със съпруга ми, когато прочета нещо интересно и ме е впечатлило. Той ми разказа, че когато е някъде, винаги си представя как ние като семейство бихме живели на това място, какво бихме правили.
Радостина А. Ангелова подсказва на финала, че първата глава от романа е написана по време на семейния им престой в апартамент под наем на „Пратерщрасе“. Определено много увлекателно е описала всичко, което си е представяла, че се случва в това виенско жилище.
Толкова романтично ме предразположи „Виенски апартамент“, че веднага се втурнах да търся друго приятно четиво за седмицата на влюбените. А новата книга я прикючих току-що. Изборът й също е повлиян от роман на Радост – „Бал в Мулен Руж„. След като го прочетох, исках да продължа да се разхождам в Париж. Така си поръчах от любима книжарка една книга, за която бях прочела в книжен блог. Сега пред мен стои дилемата с какво да продължа до края на седмицата дали да остана – на вълна Париж или да си продължа виенските вълнения.
