Изчетох “Сутрешно кафе в Рим” на Диего Галдино.
Трудно е да се каже “изчетох”, защото четох или по диагонал много страници, или направо смело прелиствах.
Яд ме е, че романът има всички предпоставки да е много хубав, а реално е по-скоро пълнеж.
Действието се развива в Рим – основно в кафене в Трастевере. Ухае винаги на хубаво италианско кафе. Има дори моменти, където се говори за изкуство. Главните герои са млад италианец, собственик на кафене, и млада парижанка. Дори и историята им е интересна. И въпреки това книгата ми се стори доста отнесена, а и е писано, писано, колкото да има страници. А можеше да е чудесно лежерно романче. За мен учудващото е, че романът се радва на голям успех, когато излиза, а писателят е доста популярен – пише женски любовни романи.
Единствено ми харесаха последните страници на книгата, където се описват подробно различните видове кафета, как се правят и за какъв тип хора са. Т.е има полезна и любопитна информация в книгата.
По тази причина оценката ми остава 1 от 5, а не я смъквам на 0 от 5. Все пак има нещичко, което не те кара напълно да изоставиш четивото.
Отзиви във Фейсбук – прочетете тук.
