В неделя започнах да чета “Сутрешно кафе в Рим” на Диего Галдино.
Какво да ви кажа като първи впечатления? 71 страници изчетох, абсолютен пълнеж и нищо особено – млад италианец, собственик на кафе, започва да харесва млада французойка. Имам още около 150 страници – явно младите ще се “вземат” накрая, но се учудвам колко много страници са изписани просто, за да има изписани страници.
Понеже съм в мързелив период и си дадох възможност да мързелувам с много лежерни романчета, които се четат бързо, не ми пречи чак толкова. Основният плюс е на този, че се разхождам из Рим, а има и малко френска реч. Финалналните страници са с описание на различни видове кафета – така че ще има нещо полезно в това четиво.
Писателят също има собствено кафене. Популярен е със своите женски любовни романи, което почнах да мисля, че е супер маркетингов трик – мъж пише женски любовни романи. Проверих – има семейство и две дъщери от първата си съпруга. Все пак продължава да не ме печели, макар и да е фен на любимата ми Джейн Остин. Романите му ми се струват повече пълнеж в хубава обстановка из Италия, което не е чак толкова лошо.
Засега оценката ми е 1 от 5. Надявам се разказът да добие някакъв смисъл в следващите страници.
Отзиви във Фейсбук – прочетете тук.
