Още преди две седмици изчетох книгата. Бях обещала да опиша крайните впечатления.
Заслужава си. Заслужава си човек да я купи за семейната библиотека и да намери време да я изчете.
Макар че темата силно ме вълнува, книгата е написана увлекателно, научих много, но все пак доста дълго я четох. Започнах я през февруари и на пресекулки я четох през март. Точно, когато се описваше как Крим е даден на Украйна, имах липсващи страници, но от издателството радушно и бързо ми подмениха екземпляра.
Обяснявам си дългого ми четене, с това, че ми се струва, че авторът малко повече се е “разлял” в някои или в повечето теми. Това го отчитат като единственият недостатък.
Книгата е над 500 страници! Но реално няма много дати, а включва препратки и разсъждения. Следва иначе хронологията. Като четях книгата, си дадох сметка как източните автори нямат много мяра каква дължина да е творбата им. Чета напоследък най-вече британски историци. Определено грабват и задържат вниманието и не прекаляват в разточително или излишно съдържание. Нещо, което може да се каже с 5 реда, няма да се напишат 5 страници. Така че това ми е забележката към книгата. Иначе авторът е един от основните и ценни източници за историята на Украйна. Преподавател е престижни американски университети.
Много ми харесва обаче колко умерено говори за историята на Украйна. Няма я патетиката, с която сме свикнали. Много по-интересно и за мен по-правдоподобно описва Киевска Рус в сравнение със крайното залитане в руската история. Отдава значимото на това, че управниците всъщност са викинги.
Викингската част от историята на Украйна ми беше безкрайно любопитна. А също така и казашката история. Всъщност украинците се смятат за наследници на свободолюбивите казаци и това много обяснява сегашния им дух.
Общата им част от историята с Полша също е много интересна. А после и за връзката им с Австро-Унгария.
Не знаех, че в Западна Украйна много са харесвали императрица Сиси.
Хрушчов е описан доста добре и явно е харесван в Украйна. Не така е с Горбачов (който е също наполовина украинец). Малко повече ми се искаше да има за съвременната история на Украйна след 1991 г. Но тук всяко изречение ми беше важно и добре ми подреди объркани факти и хронология.
Изключително ценно четиво.
Особено за всички, които се вълнуват от войната в Украйна.
Дадох си сметка какви късметлии сме, колкото и да се жалваме за различни периоди в историята ни. Като човек прочете историята на Украйна, ще разбере какво е да си не до една, а между няколко велики сили и държави, които, когато си решат, си взета земя от територията ти. Много по-ясно е всичко при нас – и това от векове – и като език, и като територия, и като самосъзнание, и като политики. Не ни е било лесно, но съдбата на Украйна е наистина жестока. И продължава да е такава. А ние сме ясно в Европа и нямаме много от украинските грижи.
