Петите парламентарни избори в България за последните две години, които ще се проведат в неделя, едва ли ще изведат страната от дългогодишната политическа безизходица в страната, което означава, че президентът енигма Румен Радев отново вероятно ще бъде главният победител, пише в анализ Политико.
Българските президенти обикновено играят само церемониална роля, но пълният хаос сред парламентарните партии през последните две години доведоха до това, че бившият пилот на МиГ-29 и началник на военновъздушните сили да играе сега огромна роля при назначаването на служебни правителства, а това е с големи последици за външната политика на страна от НАТО по време на войната в Украйна.
Но кой е Румен Радев? Борец срещу корупцията или проруска марионетка? Той е хлъзгава личност с много лица. Никой не се съмнява в амбицията на 59-годишния президент, че иска да продължи да дърпа конците.
Радев беше малко известен, преди да излезе на сцената и да спечели президентските избори през 2016 г., номиниран от социалистите, наследници на бившите комунисти, свързани с Москва. Той изгради личния си имидж през годините преди политическата си авантюра с авиошоута, в които изпълняваше спиращи сърцата лупинги със своя изтребител.
Въпреки че навлезе в обществения живот без опит, той бързо показа значителна политическа сръчност и склонност към спорове с високопоставени лица.
Двете основни съперничещи си партии, които се борят за надмощие на изборите в неделя, се ръководят от личните му противници: Бойко Борисов от дясноцентристката партия ГЕРБ и Кирил Петков, който оглавява новосъздадената коалиция от антикорупционни партии Продължаваме промяната и Демократична България. В анкетата на POLITICO двете партии имат равна подкрепа от 26 процента, което прави много вероятно властта отново да бъде съсредоточена в ръцете на Радев за известно време, докато балканската страна се насочи към шести парламентарни избори.
София не е Москва
За външни лица основният акцент е позицията на Радев за Русия. Меко казано, президентът избягва конфронтация с Москва. Подобно на Борисов по време на продължилото повече от десетилетие господство в българската политика, той върви по опънато въже между Брюксел и Кремъл.
През 2021 г. Радев изпадна в сложна ситуация, когато нарече Крим „руски“ – изказване, което разгневи украинското правителство и накара американското посолство в София да изрази „дълбока загриженост“. Въпреки че Радев по-късно подчерта, че анексирането на полуострова от Москва през 2014 г. е нарушение на международното право, опонентите му видяха в изказването му проява на неговите проруски възгледи.
Въпреки че избухването на войната в Украйна принуди много европейски лидери да променят позицията си спрямо руския президент Владимир Путин, тя не успя да откаже Радев от възгледите му, често маскирани зад двусмислена реторика. Това предизвикаха няколко протеста. Демонстрантите поискаха оставката му, скандирайки лозунги като „София не е Москва“.
През октомври миналата година, когато девет източноевропейски държави изразиха подкрепата си за кандидатурата на Украйна за НАТО, Радев не подписа декларацията, като каза: „не съм я подписал умишлено, тъй като в момента това би означавало война между НАТО и Русия“.
След месеци на разгорещени политически дебати, през ноември българският парламент най-накрая гласува в подкрепа на изпращането на оръжия на Киев – решение, което разгневи Радев и го накара да критикува „войнолюбивите“ партии.
„България няма да бъде част от цялостна поръчка за доставка на боеприпаси за Украйна“, каза той пред журналисти в Брюксел след срещата на върха на ЕС миналата седмица. „България се ангажира да изпраща боеприпаси, които да бъдат доставени на нашите партньори и съюзници при поискване от тяхна страна, но не и на Украйна. Ясен ли съм?“
В същото време Радев призна, че страната има интерес да увеличи производството на боеприпаси, за да попълни собствените си запаси и тези на съюзниците си.
Руски агент?
Въпросът за въоръжаването на Украйна и позицията по отношение на войната разголват ясно разделението в националната политика. Елена Йончева, социалист в Европейския парламент, приветства Радев като политика с „най-голямо обществено доверие“ и сподели традиционната партийна линия, „че предоставянето на Украйна на оръжие води само до още по-голяма ескалация на военните действия“. Въпреки че Радев все още се радва на относително висока популярност в сравнение с други български политици, рейтингът му претърпя сериозен удар, спадайки от 51 процента през февруари 2022 г. до 36 процента през декември, според проучване, проведено от Alpha Research миналата година.
Иван Костов, консервативен бивш премиер, разкритикува Радев като „агент под руско влияние“ и заяви, че той е превишил правомощията си с изказванията си относно оръжията.
„Той отказва да бъде президент на цялата страна“, каза Костов пред БНР и допълни: „Вместо това Радев действа като президент на левицата и (проруската) крайна десница“.
Димитър Бечев от Carnegie Europe предлага нюансирана интерпретация на политическата игра на Радев.
Бечев вижда възгледите на президента като популистка реторика, целяща да се хареса на проруските гласоподаватели в България, от които има значителна подкрепа. Наистина по исторически причини България е страната от ЕС с най-силни връзки с Русия. Бечев обаче отчита, че в международен план Радев е по-малко твърд в проруската реторика, отколкото критиците му твърдят.
„В края на краищата България не спря да изнася оръжия за Украйна дори и след като служебният кабинет, назначен от Радев, пое управлението“, посочва Бечев, имайки предвид падането в края на юни на правителството, ръководено от прозападния Петков, което се оказа, че тайно въоръжава Украйна , въпреки съпротивата срещу изпращането на оръжия в Киев в рамките на коалицията.
Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии в София отбелязва същото.
„Основният проблем с политиката на Радев е, че тя разпалва пропутинските симпатии сред широката общественост, тъй като те чуват това от президента на страната. България пак ще изпраща оръжия въпреки призивите на Радев.“
Правителството на Петков се опита да прекъсне пристрастяването на България към доставките на газ от руския експортен монополист Газпром, но веднага след като падна през юни, служебното правителство, назначено от Радев, започна да проучва варианти за връщането на руснаците, въпреки че в крайна сметка не успя.
Народна сила
Радев излезе на преден план по време на масовите антикорупционни улични протести през 2020 г.
През юли 2020 г. прокурори нахлуха в офисите на президента, задържайки за кратко двама членове на кабинета на Радев. Този ход се оказа взривоопасен, тъй като много българи масово не вярват на прокурорите и ги виждат като инструмент на мафията. Всъщност мнозина видяха нападението като пряк отговор на критиките на Радев към Иван Гешев, главния прокурор на страната, и бързо излязоха на улицата, за да протестират. Радев веднага открито подкрепи вълната от антикорупционни протести, които искаха оставката на тогавашния премиер Борисов и Гешев. Острата критика на президента към кабинета на Борисов му спечели симпатии сред онези, които бяха нетърпеливи за промяна и настояваха за реформи срещу корупцията.
Радев похвали протестиращите и подчерта връзките между Борисов, прокурорите и българската мафия.
„Мафията сее само смърт“, каза той в първата вечер на протестите през 2020 г.
„Той е политик, който използва максимално всяка възможност да удвои позицията си и да увеличи влиянието си“, смята Боряна Димитрова, управляващ партньор в Alpha Research, описвайки го като „последователен и твърд“ в това.
Наблюдатели казват, че Радев не желае да прави отстъпки пред политическите си съперници или дори партии, които са го подкрепяли в миналото.
„По време на мандата си като президент той успя да обтегне отношенията си с почти всички политически партии“, припомня Димитрова.
По време на първия си мандат Радев бавно се еманципира от социалистите, прекъсвайки връзките си с партията, която първоначално го номинира за президент. Отношенията спаднаха до най-ниската точка заради личната му битка с лидера на БСП Корнелия Нинова, която често се проявяваше чрез удари в медиите.
Преди две години Румен Радев се кандидатира отново за президент, но този път като независим кандидат, а антикорупционната му позиция привлече избиратели и от двете страни на политическия спектър.
Радев не се замисли, преди да се обърне срещу кабинета на Петков, чиято партията – Продължаваме промяната, подкрепи преизбирането му през 2021 г.. Президентът започна да бомбардира с неодобрение и язвителни забележки правителството за тяхната политика и гласната им подкрепа за Украйна.
Бечев от Carnegie Europe твърди, че последните години на политически катаклизми са позволили на Радев да упражни неочаквано здрав контрол върху властта. Той също така разкри институционален проблем: служебното правителство е отговорно за планирането на следващите редовни избори – но законът не предвижда никакви проверки и баланси, които да държат президента или неговите назначени отговорни.
„В действителност държавни служители, които не отговарят пред никого, са натоварени с вземането на дългосрочни решения за бъдещето на страната“, посочва Бечев.
Политическите турбуленции издигнаха Радев и като лице на външната политика на страната, твърди Бечев.
„Това му дава шанс за глобално признание, тъй като той представлява страната на всички големи събития и форуми.“
Какво следва?
Изборите в неделя изглеждат обречени.
Доста съм скептична, че някоя партия ще успее да състави правителство, каза Димитрова от Алфа рисърч.
Тогава ще последва още един безполезен кръг от коалиционни преговори, а това ще консолидира още повече господството на Радев в българската политика.
„Ако политическите лидери не успеят да изградят широк коалиционен кабинет, това отново ще направи Радев най-големият победител на изборите“, добави тя.
Междувременно политически анализатори прогнозират, че Радев няма желание да се отказва от политиката след края на мандата си през 2026 г.
Бечев смята, че Радев играе дълга игра.
„Той е сравнително млад и се радва на известна популярност. Няма други перспективи извън политиката.”
Димитрова очаква да види повече и от политическите му амбиции.
„Мисля, че той може да се опита да се позиционира като обединяваща фигура за проруските партии и поддръжници в България или да се опита да замени Социалистическата партия“.
Бечев смята, че бъдещето на Радев в политиката обаче може да не е гладко.
„Няма нито един пример за бивш президент в България, който да е използвал президентството като успешен старт за собствен политически проект или партия“, каза той.
Димитрова предупреждава политическите лидери да следят Радев внимателно.
„Все още е рано да се правят прогнози. Но не бих подценила Радев като фактор на българската политическа сцена.
