Днес имам рожден ден. Станах на 51 години.
Малкият ми син Виктор ме трогна с поздравителната си картичка.
„Пожелавам ти да продължават хората да се бъркат на каква възраст си, както аз бъркам.
Продължавай да плашиш политическия елит и да вдъхновяваш нормалните. Може така да се вдъхновят страстни младежи“.
Предаде ми чудесни пожелания от свои съученици и приятели. Имаше дори невероятни звукови съобщения – специално за майката на Вики – Данибон.
Поздравленията от младите винаги ме стоплят. Не мога да си представя как изобщо знаят за мен, а камо ли да са с такива топли чувства.
Едно от първите пожелания, които получих, беше от племенничката ми Ирина, която вече учи в Хага. Тя написа нещо, което много ме трогна:
„Бъди все така пример за независима прекрасна дама!“
Радвам се, че младите ме възприемат по този начин и че съм пример за тях.
Днес поздравления получавах от какви ли не точки у нас и по света.
От родителите на снаха ми в Сан Диего в Калифорния до Крапевницки – от родините на съпруга ми в Украйна. Получих прекрасен виртуален букет от градината на братовчедка му. Замислих се отново за силата на украинците – как в ситуация на война имат толкова красиви градини и невероятни цветя. Пожелах си скоро да свърши войната и лично да видя този виртуален букет от градината на нашите близки.
А прекрасната ми снаха Алиса – американка, докато всички ми пееха „Happy Birthday“, тя ми пееше на български „Честит рожден ден!“.
Усетих и голямата подкрепа на десетки хора. Не знам как изведнъж реших да споделя по обяд какви проблеми срещаме с намирането на квартира на Виктор, който ще бъде студент в ТУ Айндховен. Толкова много хора ми писаха и ми дадоха чудесни съвети, насоки и контакти. Благодаря от все сърце!
Много съмишленици ме поздравяваха и ми споделяха как ме четат.
Близки и приятели пък ми пожелаваха все така да се обичаме със съпруга ми Евгений. Предполагаха, че ме е завел на чудно място.
Всъщност сме у дома и правим много малък семеен празник. Защото утре Вики има матура. (Успех на всички 12-класници!)
Вече си мечтая как догодина най-после 19 май ще е само празник за мен и няма да го деля с хлапетата и ученически вълнения. Най-после и най-малкият във фамилията няма да е ученик и животът ще е пред нас с Евгений.
И като го пиша това няма как да не споделя как всъщност ме изненада съпругът ми. Беше съвсем кратко послание, което обаче ми говореше много.
„Честит рожден ден на моята принцеса! Следвай ме за още приключения!“
Днес не ме беше завел на интересно място. Бяхме на най-любимото ни – у дома. Но в поздравлението си беше подбрал мои снимки от любими дестинации, които сме посещавали през годините. А посланието беше много-много свързано с общото ни хоби – суинг танците, където той е лидерът, а аз го следвам. В живота ни, разбира се, не са съвсем така ролите ни. Но играта на думи за мен беше много силна и трогателна.
Та така. На 51 години – с почти завършил малък син и с голям, който вече е женен, животът едва сега започва. Много танци, много любими дестинации и много глезене с любимия ми мъж. Колко е хубаво да си на 51 години!
Благодаря на всички за прекрасните поздравления и пожелания!
Наздраве!
