Днес четох много интересни анализи покрай високата средна класа и образованието. Имаше нещо, което ме впечатли изключително много и порових за още информация.
Ставаше дума за статия в британския Гардиън, на която се позовава университетски професор в своето изследване за високата средна класа:
„Изследванията показват, че богатството и ангажираността на родителите, а не способностите и усилията на детето, имат най-голямо значение за образователния успех на детето в наши дни.“
В Гардиън се разказва как децата от работническата класа винаги изостават – ходят в по-лоши училища, защото живеят в гадни квартали. Родителите им не се занимават с тях. Не могат да ги пратят на допълнителни занимания.
Децата от средната и високата средна класа дърпат с много още с първите години именно заради ангажираността на родителите им и заради това, че ценят много образованието.
И пак се замислих за нашия модел в България.
Аз – за разлика от много други – подкрепям елитните гимназии у нас, макар да разбирам каква е идеята и на другата теза.
Винаги разсъждавам по следния въпрос – Ако ги нямаше елитните МГ и ЕГ, само малцина щяха да имат шанс да получат наистина първокласно образование – в частните училища и в централните и в хубавите квартали.
Сега всички имат шанс да се борят за СМГ, НПМГ, 91 НЕГ, Испанската и т.н. Не е ли така?
Пак родителите имат важна роля, но зависи и от усилията на децата. Иначе щеше да зависи само от това дали родителите им са във високата средна класа и получават високи доходи, за да могат да им платят частно образование и/или да живеят в хубав квартал.
Да, знам идеята, че така „изтичат мозъци“ към СМГ и др. гимназии и не остават силни деца в по-неспециализираните училища. Може би тогава щеше наистина да е по-високо нивото на всички училища.
Но пък за Нидерландия и други държави знам, че са на различни потоци в училището според това как се справяш. Ами дали не е по-депресиращо да си в най-ниската група със слаби резултати и пряко да познаваш кои са другите ти съученици, които са много по-успешни? И дали пък за силните ученици не е все пак по-добре да са сред други много силни ученици както е по българския модел?
Няма как да избягаме от ролята на родителите, от това какво са семействата и какво правят за децата си. Родителите са важен фактор, който няма как да се зачеркни.
Дали пък не е по-добре вместо да се спира амбицията и съдействието на по-образованите и ангажирани родители и да се опитва държавата да се меси, да се насърчат другите родители – по-малко образовани и по-неангажирани, да правят повече за децата си и да им се покаже, че образованието е важно и е голяма ценност? Нямат да имат вероятно възможност за частни училища или да си купят апартамент в центъра, но пък децата им могат да се запалят по математиката и да влязат в СМГ или НПМГ или пък да научат чужд език, който да им отвори вратите за света.
Този модел дава повече шанс и е по-честен и справедлив. Не е ли така?
