Младежите от българската висока средна класа обикновено избират престижни чуждестранни университети за своето образование. Обикновено са в такива, които са в топ 100 в световните класации.
В последните години масово се насочват към Нидерландия, а преди Брекзит – към Великобритания. И двете държави имат много добри висши учебни заведения, които попадат в топ 100 за света. Завършилите немски гимназии и паралелки избират добрите университети в Германия.
Топ западни университети
Американски университети
САЩ е интересна дестинация, но не е чак толкова масова при българските младежи. При тези от високата средна класа и високата класа все пак процентът е малко по-голям.
Към американските университети се насочват обикновено възпитаниците на Американския колеж в София, други частни училища и топ състезатели от СМГ и други математически гимназии.
Обикновено целта е Бръшляновата лига, MIT, Станфорд, университетите в Калифорния, Нюйорксия или ако се очаква финансова помощ – тези, които предоставя солидна такава.
Най-желани са:
Бръшляновата лига: Харвард, Принстън, Йейл, Корнел, Браун, Дартмут, Колумбийския университет, Пенсилванския университет
Почти от всеки випукс на Американския колеж в София има възпитаници, които продължават в университет от Бръшляновата лига. Най-често това е Йейл, но има и в Принстън и Пенсилванския. От IB програмата на „Златарски“ също са имали възпитаничка в Принстън преди години.
– Технологичните университети – MIT, Станфорд
От Американкия колеж в София имат възпитаник, продължил в близките години в MIT.
– Други престижни университети – като Нюйоркския, Калифорнийските
Обикновено тези университети не са т.н. need-blind (например като от Бръшляновата лига, които ако те харесат, не гледат финансите на семейството ти) и се налага семейството да покрие голяма част от таксата или дори пълната такса.
– Хубави американски университети, които са с добра финансова помощ
Има университети извън Бръшляновата лига, които са също много добри, и предоставят добра финансова помощ.
Обучението в САЩ е доста скъпо (в някои университети наближава вече 100 000 долара на година). Така че дори и с финансова помощ не е съвсем евтино. Америка не е евтина дестинация за обучение, но е с най-много университети на челни позиции и ако семейството може да си го позволи – това е доста добра опция за образование.
Остава и предизвикателството колко често може младежът да се връща в България заради отдалечеността от Европа и по-дългите полети. Този проблем с обучение в Европа не съществува.
Британски университети
Кеймбридж и Оксфорд привличаха всяка година младежи от високата средна класа на България преди Брекзит. Също така имаше и в престижния Импириъл колидж.
Британските университети бяха изключително желани и харесвани преди Брекзит, когато европейските студенти плащаха същите такси като британските.
В момента таксите са много високи и обучение там обикновено си го позволяват по-скоро младежи от високата такса (а не толкова от високата средна класа), които могат да платят по около 40 000 паунда на година само за обучение, отделно трябва и за квартири.
Великобритания вече се разглежда като по-скъпа дестинация дори от САЩ, защото хубавите американски университети дават финансова помощ.
Холандски университети
Холандските университети са в момента най-популярните сред българските младежи от високата средна класа. В Нидерландия има изключително добри висши учебни заведения, които попадат в топ 100 или са близо до топ 100. Два са винаги на по-челни позиции в световните класации: ТУ Делфт и Амстердамският. Но и другите са на много добри места – Лайден, Ротердам, ТУ Айндховен, Грьонинген, Маастрихт и всички академични университети.
На презентациите в Американския колеж в София обикновено се започва с ТУ Делфт. Там има от всеки випуск по няколко възпитаници на Американския колеж. Има и ученици от СМГ, ПЧМГ и други математически гимназии.
Другите академични университети в Нидерландия също са препоръчвани от академичните съветници на Американския колеж.
Академичните университети в Нидерландия са:
Технически университет Делфт (Delft University of Technology)
Университет на Амстердам (University of Amsterdam)
Утрехтски университет (Utrecht University)
Лайденски университет (Leiden University)
Университет Еразъм Ротердам (Erasmus University Rotterdam)
Технически университет Айндховен (Eindhoven University of Technology)
Маастрихтски университет (Maastricht University)
Вагенингенски университет (Wageningen University and Research Center)
Свободен университет Амстердам (Vrije Universiteit Amsterdam)
Университет Твенте (University of Twente)
Университет Тилбург (Tilburg University)
Radboud University Nijmegen
В Нидерландия има и добри приложни университети, които са често рекламирани на образователните изложения у нас. Добър избор са възпитаниците на професионалните ни гимназии, тъй като академичните университети имат по-различни изисквания за дипломата.
От високата средна класа обикновено се насочват към академични университети и най-вече към тези, които попадат в топ 100 или около топ 100.
Таксата за обучение е над 2000 евро (за европейски и холаднски студенти, за извън ЕС са високи – около и над 20 000 евро на година) в холандските университети, което е значително по-евтино от таксите в частните училища в България, но пък допълнително се плаща за квартири и разходи за живот. Така че в крайна сметка годишно излиза по-скъпо от таксата за частно образование у нас (говорим за случаите, когато студентът от високата средна класа е пратен да учи в престижен чужд университет и да се концентрира върху ученето, а не се налага да се издържа като работи). Намирането на квартири става все по-сериозен проблем в Нидерландия.
Обучението е на английски, но все повече има дебати да се ограничат тези курсове и да се намали броят на чуждите студенти.
Германски университети
Към германските университети обикновено се насочват възпитаниците на немските училища у нас – като 91НЕГ, 73 СУ и от други езикови гимназии и паралелки, в които са постигнали високо ниво на владеене на езика – вероятно поне С1.
Германия, подобно на Нидерландия, има много хубави университети на топ позиции в световните класации, а таксите са много по-ниски в сравнение дори с холандските университети. В някои градове също има проблем с намирането на квартири – особено в Мюнхен.
Други западноевропейски университети
Младежите от българската висока средна класа избират университети и в други европейски страни – Франция, Швейцария, Белгия, Дания, Италия, Австрия и други държави.
Бокони в Милано е много популярен вариант за желаещите да учат бизнес.
Обучението в европейски университети е на много високо ниво и таксите не са високи, а някъде дори се води, че е безплатно, но все пак издръжката в чужбина не е малка. Обикновено представителите от тази прослойка са ангажирани с ученето си по време на университет, а не с работа, за да се издържат. Европейският статут на българските младежи им позволява да работят, ако се налага да се издържат, но все пак е по-добре да се концентрират върху ученето – особено ако са успели да пробият в топ университети и да се опитат да завършат, тъй като има доста голям процент на отпадане там.
Има и още една много хубава страна на обучението в Европа – студентите от високата средна класа в Европа могат да се връщат често в България. Дори месечно или на месец и половина. Чувала съм и за случаи за уикенда при съвсем близки дестинации.
Има редовни полети от тези държави и самолетните билети са достъпни. Например от Нидерландия има полети всеки ден.
Американски университет в България (AUBG)
Желаещите да си останат в България младежи от високата средна класа обикновено се насочват към Американския университет, който се намира в Благоевград. Там има възпитаници от Американския колеж в София.
Ако искат да учат право или медицина – също избират често български университети – например Софийския университет и Медицинска академия.
MBA училища
Това е добър избор след като завършат бакалавърска степена и искат да имат и бизнес обучение. Добри варианти са американски, британски, швейцарски, испански бизнес училища. Много популярен избор е и INSEAD (Франция, Сингапур), където доскоро начело беше българският професор Илиян Михов.
