Инфлуенсърите

Използвах времето през уикенда да се запозная с бизнеса на инфлуенсърите. Няколко неща ми направиха много приятно впечатление.

Първо – самите инфлуенсъри. Или по-точно няколко, до които се докоснах чрез видеата им.

Първият ми досег беше с коледните бюти календари и с козметика. Признавам си – загубиха ме по тази тема, защото са все за козметика, която не ме впечатлява и никога не бих си купила нещо, което ми препоръчват.

След това обаче надникнах в други техните теми и бяха очарователни.

Разбира се – най-много ми харесаха тези, в които разказват къде са учили. Много ме увлече разказа на младо момиче, което е учило в пансионно училище в Англия, а после висше образование „Медии“ във Виена. Омъжено е за южнокореец с диплома от престижния Импириъл. Живеят в София.

Другото момиче, което много ме грабна, пък е учила в топ университет в Швеция. Живее там. Има вече 3 дечица, а съпругът й – доколкото разбирам – е наполовина швен, наполовина българин.

Двете момичета ми станаха супер симпатични.

Много естествени са и печелят с това, че говорят открито по много теми.

При първото момиче ми хареса и видео, в което споделя как става спонсорството при инфлуенсърите. Бизнес моделът им наистина е много-много по-различен от това, което е при мен.

Тъй като по образование и професия съм телевизионен журналист, осъзнавам колко труд хвърлят тези момичета в работа по заснемане и монтаж на видеоклипове. Това си е наистина сериозна работа и някои доста професионално се справят.

Направи ми впечатление, че има и други момичета с образование в чужбина, които са станали инфлуенсърки и то от успешните.

Тук-там попадах и на други инфлуенсъри, но не ме грабваха, затова и не мога да кажа нищо повече за някои други.

Второ – има много хубави статии и видеоинтервюта за бизнеса с инфлуенсърите на професионалисти, които се занимават с инфлуенсър маркетинга у нас.

Стана ми интересно, че се подчертава, че инфлуенсърите трябва да се научат да издават фактури и дори да си направят фирми. Явно някои са още твърде млади или ненаясно, че всяко заплащане трябва да е по правилата.

Има си и насоки за ценообразуването. Например един от съветите как да се изчисли цена на пост в Инстаграм е като се сметне броят на последователите по 0,02 ст. Ако човек има 38 000 последователи, излиза, че постът трябва да е към 760 лева. Не знам обаче какви суми се плащат.

Все повече се върви да не се приемат бартери – т.е. да ти пратят нещо – например кремче за лице – и да очакват да направиш видео в Ютуб или публикация в Инстаграм за него.

Инфлуенсърите вече осъзнават, че трудът, който полагат, за да представят нещо, е голям, за да се надява някой бизнес само срещу безплатен продукт да получи безплатно труда на инфлуенсъра.

Все още обаче в бранша им се водят такива дискусии, че всеки труд трябва и да се заплаща. Има постоянно нови и нови лица и все някой ще се навие и за бартер.

Много се говори и за ПР пратки. Винаги съм се чудила какво правят с толкова пратки и не се ли задръстват с излишна стока. Виждам, че организират с тези излишни продукти игри за своите фенове – „giveaway“.

Много риалити звезди от различни телевизионни формати също стават инфлуенсъри. Дори агенциите ги наблюдават докато са все още участници, за да могат бързо да ги обвържат с договори за кампании.

Борбата за инфлуенсъри може би е голяма, защото очакват от тях и да не се обвързват с конкурентни брандове. Слагат им обвързващи клаузи – ако рекламират продукт на един бранд, да не се ангажират дълго с конкурент. Имаше разказ на една инфлуенсърка как хипермаркет й отказал договор, защото преди време била споменала в свое виде конкурентен хипермаркет.

За мен инфлуенсърите са нещо доближаващо се по-скоро не до журналистите, а до рекламните лица, но имат доста повече задачи – защото трябва да подготвят и своята изява в свой стил и пред своя аудитория за дадения продукт на техен клиент.

3. Трето – инфлуенсърите основно са в социалните медии: Ютуб, Инстаграм и ТикТок.

Дори и да имат блогове или сайтове, те не са им с такава тежест, както например Ютуб и Инстаграм.

Много дори са и изоставили отдавна присъствието си във Фейсбук. Атракцията вече е да се развиват и в ТикТок.

Прави ми силно впечатление също така, че малко хора всъщност вече пишат. Основно е видео или снимки с кратък текст и хаштагове.

Като заключение мога да кажа, че има голям бум в нишата с инфлуенсъри у нас. Определено е атракция за млади хора.

От позицията на моя опит правя и следната равносметка:

Инфлуенсърите твърде много се ангажират с даден бизнес като представяне на продукти и услуги. Те са като рекламно лице за даден продукт и дано добре да им се плаща за тази ангажираност. За мен това е едно от табутата в моя бизнес и никога не се ангажирам по този начин. Никога не си поставям името, а камо ли лице и глас на реклама.

Инфлуенсърите хвърлят много труд в изработката на видео и красиви снимки за бизнес клиентите си.

Не знам защо се бяга от писане, а се държи най-вече на визуализация.

Трудно е понякога човек да се ориентира къде е реклама и къде е лично мнение – и дори да е лично мнение, доколко не е повлияно от спонсорството. Това е според мен най-сериозният проблем при инфлуенсърите и все повече ще се върви в ЕС към регулация и ясно разграничение кое е реклама и кое не е.

Аз винаги следвам това, което съм учила по журналистика – журналистика и реклама трябва ясно да се разделят. Смятам, че това е честната и правилната позиция.

Инфлуенсърите са много ангажирани и със своята аудитория. Постоянно се изисква от тях да предоставят линкове кое от къде. Сега разбирам защо понякога в последните например 2 години и при мен се появяват странни въпроси (направо ме побъркват понякога) да дам точен отчет къде съм, какво ям, колко струва и т.н. Преди години нямаше такива разпити. Сега си обясних това ново поведение. Например видях в дискусии на инфлуенсъри следните коментари: „Харесвам ти блузата, ще дадеш ли линк“ и това е за всяко нещо. Все едно са излезли на разпродажба.

Има много игри при инфлуенсърите. В първия момент ми стана странно – как нещо не ти харесва (не разбрах ползвано или не) и организираш игра, за да го раздадеш на феновете си. За мен направо би било обидно. Но явно си е норма – събират се много желаещи. Едно от нещата, които винаги отказвам в Данибон – е игра. Два пъти съм правила и вторият път приятелка ми каза: „Дани, само ни дай информация. Ние можем и сами да си го купим“. Струваше 35 лева! Определено можеха да си го купят, а и беше полезно. Осъзнах, че е точно така. Аудиторията ми иска информация, а не игри. И никога повече не направих такава грешка. А и игрите водят до привличане на определена масовка, от която бягам.

Присъствие само в социалните медии за мен е грешна стратегия. Никога така човек няма да има контрол върху труда си. Реално работи или за Гугъл, или за Фейсбук. Моята стратегия е различна – имам много силен собствен сайт и социалните медии ми служат само за допълнително разпространение на информацията от сайта. Единствено съм избрала Фейсбук да ми бъде и място за дискусии, защото не искам да отварям коментари под статиите в сайта. По-трудно се поддържа сайт – отколкото само профили в социалните медии – и не е изобщо евтино удоволствие, но пък така всичко е само мое и имам контрол върху това, което се случва.

Инфлуенсърите се изживяват често като звезди. Самите специалисти постоянно ги съветват да са все по медии, събития, да предизвикват интерес. Това е толкова уморително! Наистина кога почиват инфлуенсърите!

Има огромен хейт срещу инфлуенсърите. Цели форуми се занимават с това. Не разбирам защо толкова хора си губят времето да следят инфлуенсъри и след това ги хейтят по форумите. Това е нещо, за което много ме заболя. Определено такъв хейт не заслужават. Много нечестно беше. И неразбираемо що за аудитория имат.

Това са ми впечатленията от бизнеса на инфлуенсърите у нас. Определено имах преди по-скоро негативни представи за тях – твърде лековати ми се струваха, но не бях заделила време, за да проуча този бранш. Хвърлят много труд, много са ангажирани, много обичат да блестят. Основно са млади хора и дано да издържат на това натоварване.

След като надникнах тук-там в света на инфлуенсърите – отношението ми е по-скоро на симпатия – като зрял човек към по-млад, който иска много да блести 24/7.

Досега винаги съм се дразнила някой като ме нарече инфлуенсър, защото изобщо не съм и не искам да бъда. Вече обаче съвсем информирано мога да кажа, че категорично не съм. Нямам нищо общо нито като бизнес, нито като медиа, нито като лична амбиция, светоусещане, принципи и поведение.

Определено обаче е хубаво да има различни модели за медийно присъствие и всеки да намери своето място за информация и забавление.