Делфт, Вермеер, делфтски порцелан – това беше предостатъчно, за да грабна книгата, веднага щом случайно я забелязах. Дори само думата Делфт щеше да бъде за мен достатъчна, а като се добавят любим художник и изискан порцелан, романът „Среднощно синьо“ на Симон ван дер Флюхт намери достойно място в семейната ни библиотека.
Оригиналното заглавие „Синьо в Делфт“ е далеч по-красиво и много по-точно. Преводът на български е от английското заглавие „Midnight blue“, което е название на цвета, но при нас се губи напълно тази връзка. За мен най-голямата слабост на книгата беше преводът – затрудняваше възприятието ми, особено с водещото глаголно време. На български не ми звучеше добре.
Това е първият холандски роман, който чета. Не знаех какво да очаквам. В началото започна сякаш по-боязливо и ми се струва, че се губеше ритъмът. Има обаче много интересни подробности за живота в Нидерландия през 17 век – в малко селцие, в по-малък град и в Амстердам. Описват се подробно каналите и как се пътува по тях.
Романът разказва за млада жена – 25-годишната Катрин, която тръгва от малко селце след като почива съпругът й, който я пребивал. Иска да се махне и да отиде да живее в град. Първо заминава в близкото градче Алкмар (където всъщност живее авторката), но след като не намира работа, случайна среща с богат млад мъж я насочва към Амстердам. Там става икономка в дома на богатото семейство Ван Нюланд.
В Амстедам вече романът става много интересен. Влизаме в богаташка къща, където съпругата – говорим за 17 век! – се занимава с любимо хоби за удоволствие. Тя рисува всеки ден и това й е истинска мания. За да се подобри стила й и за да е щастлива, съпругът й й наема за учител ученик на великия Рембранд. Срещаме се с известния художник Николас Мас.
Катрин присъства на уроците на Николас Мас и научава ценни уроци и техники. Самата тя има талант за рисуване, но в родното й село това не е било ценност.
Успяваме дори да посетим Рембранд в дома му и да се поразходим из строящия се Амстердам с все по-богаташки къщи.
Учим се как се създават бои – как трябва да се стрива и да се добавя ленено място. Разбираме колко скъп цвят е синият.
Домът на семейство Ван Нюланд е красив, просторен и стилен. В него има много картини и ценни вещи, доставени от Китай. Сред тях са няколко големи китайски бяло-сини вази с екзотични шарки – най-голямото богатство тогава, което малцина са си позволили.
Семейството всъщност забогатява изведнъж. Родителите им са били грънчари в Делфт, но бащата прави правилни инвестиции в Холандската източноиндийска компания. Пътуващите кораби доставят богатства в Европа от Азия – подправки, чай, порцелан и други скъпоценности. Така холандците, които са инвестирали средства, много бързо забогатяват, а Нидерландия – страната на фермерите, моряците и търговците, живее в своя Златен век.
Брат на господаря на Катрин е Матиас – мъжът, който й помага да си намери работа. Той пътува с корабите и доставя нови и нови богатства за компанията, ръководена от брат му.
Миналото обаче преследва Катрин и тя трябва отново да бяга. И отново Матиас й помага. Тя става помощник в грънчарската фабрика на най-големия брат Ван Нюланд, която е в Делфт.
В Делфт романът е динамичен, жив, истински – страхотен. Катрин става най-цененият художник на делфтския порцелан. Всъщност тя измисля тези велики бяло-сини краски, които са така характерни за порцелана на Делфт. Като икономка в Амстердам толкова пъти е чистила китайските вази и знае всяка рисунка по тях чудесно. Сръчната й ръка бързо нанася подобни мотиви върху чинии и чаши във фабриката, в която работи.
Разхождаме се с Катрин из Делфт, а всеки запознат с града, се опитва да си представи кое къде е точно. Общуваме с Вермеер, който освен художник, е и ханджия, и й дава ценни съвети и винаги е добродушен и приятелски настроен с нея. Питаме се дали Катрин не е неговото „Момиче с перлената обица“.
Катрин започва да посещава курсове при известния художник Карел Фабрициус, който живее в Делфт автор на известната картина „Щиглецът“.
Ставаме свидетели на едно от най-зрелищните събития в историята на Делфт – избухването на оръжейните складове, при които изгаря част от града.
По това време Катрин трябва да е на курса по рисуване, но е изпратена до пазара за бои. Учителят й Карел Фабрициус загива. Той действително умира млад при този инцидент.
След това болезнено разбираме какво значи чума и как тя плъзва из Нидерландия. Виждаме как хората са се справяли с епидемии в онези години и колко много жертви има.
Катрин успява да съживи фабриката след чумната епидемия. Има хъс и бизнес нюх. В онези години – макар и рядко, жени в Нидерландия са можели да успеят. Имало е дори известни художнички.
Авторката ни обучава по много приятен начин за историята на Нидерландия и най-вече на Делфт. Ако преди сме знаели много от нещата, но не са били навързани, сега – благодарение на романа – пъзелът е напълно сглобен.
Романът разказва развитието на Катрин и как отвоюва своята свобода, независимост, как развива таланта си на художник, как измисля синьо-белия делфтски порцелан, как усвоява бизнес умения, но също така как става модерна жена, която намира любовта.
Интересни са и вплетените разкази за обичаите на холандците от онези времена. Как приготвят сладкиши и ги раздават на пеещи младежи, които обикалят къщите по Нова година. Научаваме как се става художник – все пак трябва да имаш средстава, за да се издържаш няколко години докато си чирак, а накрая след 4 години обучение – има изпит. Не може всеки да търгува – има си гилдии. Само на градските пазари в определени дни селяните са можели да продават продукцията си без иначе да имат разрешение да развиват търговия. Тези пазари са се запазили и до наши дни. Изключително любопитно е как се е пътувало по канали в Нидерландия и всъщност те са подпомагали бързата търговия между населените места. Разбираме как се развива Нидерландия – в селата може още да бият жените си, но градският мъж вече знае, че има закони, които го забраняват и че всяка жена може да осъди мъжа си за това. Градският заможен мъж вече по-скоро глези съпругата си и се радва тя да е щастлива.
Книгата е чудесно потапяне в Златните години на Нидерландия, среща с велики художници като Вермеер, Рембранд, Мас, Карел Фабрициус, потапяне в тайнството на делфтския порцелан, разходка в Делфт и осъзнаване на същността на Нидерландия и как тези фермери, търговци и моряци правят страната толкова богата, мощна и бързоразвиваща се. А тези черти могат да се открият и днес.
