Полетях и помечтах
Днес си подарих 2 истории от “Пътешествия за мечтатели”. Сестра ми – Биляна Бонева, един от авторите на книгата, ми каза да чета бавно, да се наслаждавам на всяка една от историите и от героите. Послушах я. Няма нужда от бързо препускане.
Едната от историите беше писана от Биляна.
Не знам дали можете да си представите какво удоволствие е да се четат редовете на по-малката ти сестра. Тя ми е като детенце. Аз съм по-голямата (с цели 2 години) и винаги съм мислила за нея. Да, знам, че вече е голяма и е име в журналистиката, но за първи път я чета и на книга. И как пише сестричката ми! С краски, с мечти и със замах. Още с първите редове ме накара да мечтая:
“Края на 70-те години, миналия век. Слънцето не спира да обсипва Лазурния бряг със симпатии. Яхтите поклащат лениво луксозните си тела край пристана на Ница. Кабриолети и лимузини допълват курортния пейзаж. В лятната идилия се носи странен звук от двигател. Врум -ду-дум-дум-дум…”
Още няколко реда и ме накара да летя в небето, но този път в Словения. Среща ни със своя герой “Леонардо от Випаваската долина” – Иво Боскарол (мъжът от снимката), който е известен производител на електрически самолети. И заедно двамата ни чертаят как ще изглежда бъдещето ни – ще идват безпилотни самолети да ни вземат направо от дома ни.
“Добре, че живея на последния етаж, ще е лесно”, веднага се замислих.
И докато прелитаме с малката ми сестра над Словения и научаваме много за самолетите на бъдещето, Биляна ни прехвърля в 1490 г. в град Винчи и ни среща с Леонардо.
Признавам си!
Много добри са Биляна и Милен – авторите на “Пътешествия за мечтатели!”. Все едно са до теб и ти говорят, виждаш ги. Така умело боравят с езика, с дължината на изреченията, с емоциите. Точно като асове в пилотирането. За секунди те издигат в небето и виждаш от висините най-красивото на Земята, а след това успешното те приземяват и вече си мотивиран да си като някой от техните герои.