Мъжът ми сега беше в Хасково и Пловдив. И като е без мен – т.е. да влизам в заведенията и да обявявам, че сме върли непушачи и да го имат предвид – ето какво всъщност е може би реалната картинка в българския туристически бранш.
В Хасково в двата ресторанта, в които се е хранил, масово е било задимено. Използват уж схемата с летни градини, в които се пуши, но те реално са затворени помещения и вратите към тях са отворени. На масите пък в частта, която е за „непушачи“, стояли мацките с елетронните цигари. Вътре имало и деца и на никого не му е пукало. Провеждал се в такава обстановка детски рожден ден. После се чудел как да си спасява дрехите. Пращаше ми снимки какъв ужас е откъм дим. Закуската им била сервирана в салона за пушачи (снимката горе). По масите е имало пепелници.
В Пловдив е било една идея по-добре, но отново първо влизаш през зала за пушачи, задушаваш се и тогава те вкарват уж в „зала за непушачи“.
Постепенно се връщаме явно към времето, в което имаше зали за пушачи и непушачи. И накрая ще има само две маси за непушачи до бара.
Когато сме заедно, определено картинката е била по-добре. В Кърджали не усетихме толкова да е сериозно положението с цигарите. В София също може би се спазва повече забраната.
А така исках да посетя района на Хасково, но с това, което научавам сега за цигарите, за мен ще е спирачка.
Защо заради една дивотия и неспазване на законите ни трябва да си прецакваме туризма?! Ами нямам желание да ходя някъде и да се тровя!
