Как е изглеждал Йерусалим по времето на Исус?
Християните отбелязват Страстната седмица и отправят поглед към Йерусалим. Съвременният пътешественик, който отива в Светия град, независимо дали е поклонник или турист, се пита как е изглеждал той по времето на Исус, чието историческо съществуване вече не се оспорва, пише във френсия „Фигаро“ журналистът Гийом Перо.
Съзерцавайки Елеонския хълм (Маслиновия хълм), разглеждайки спирките по пътя на кръста (Via Dolorosa), всеки си задава въпроси за археологическите доказателства или новите интерпретации на древни източници, които потвърждават или опровергават местоположението на епизодите от изпитанията на Христос, описани в Евангелията. И отговори на тези въпроси са възможни.
По онова време Йерусалим е имал много различен облик от сегашния си вид, но няколко величествени гледни точки и силата на въздействие на някои останки позволяват да си представим как е изглеждал преди две хиляди години.
Светият град, разположен в сърцето на планински и отдалечен регион, е възникнал на уникално място, съставено от хълмове и долини. Неговата люлка се намира на скалистия нос на Града на Давид, над който се издига Храмовият хълм (днешния Площад на джамиите). Между тях, хълмът Офел приютява квартал, който се е развил през библейската епоха.
Целият комплекс е доминиран на запад от днешния хълм Сион. Самият той е заобиколен от долината Еном, наричана още Геена, и долината Тиропеон, която пресича днешния Стар град от север на юг. А на изток е от Елеонския хълм, пред който се намира долината Кедрон (тя се простира от Юдейската пустиня до Мъртво море). Още една падина се е намирала в границите на днешния Стар град. Това е напречната долина, която започва от Цитаделата (днешната порта Яфа) и се свързва с долината Тиропеон северно от днешната Стена на плача.
Давид завладява Йерусалим и основава династия
Скромна ханаанска град-държава още през XVIII в. пр.н.е., градът преминава под контрола на Египет около 1500 г. пр.н.е.
Според Библията, Давид, в края на XI и началото на X в. пр.н.е., завладява Йерусалим. Той основава династия, която ще управлява едно от двете тогавашни еврейски царства.
Историците признават неговата реалност, макар да смятат, че е трудно да се уточнят териториалните граници на тази държава.
Според Книгата на царете, синът на Давид, Соломон, разширява Йерусалим на север и построява на мястото, което ще стане Храмовия хълм, религиозно светилище, разделено на три части (преддверие, светилище, „Светая Светих“, където вероятно се е намирал Ковчегът на завета с Плочите на Закона). Както и прилежащи постройки и дворец, който вероятно е приютявал и съд.
Столицата на царството Юда (Юдея) се развива през следващите векове. Възхвалявайки величието на града по онова време, библейският разказ, не без хиперболизация и може би като контраст с времената на нещастия, които ще последват, разпространява „концепцията за Йерусалим като град-храм и център на света“ (Кател Бертело в сборника „Йерусалим – история на един град-свят“, под ръководството на Венсан Льомир).
Тази визия за Йерусалим „ще бележи и вдъхновява не само цялата еврейска традиция, но и християнската“.
Един пример сред хиляди: библейски епизод, който се предполага, че се развива през IX в. пр.н.е., вдъхновява Расин за сюжета на последната му трагедия, „Готолия“ (1691). Пиесата разказва за двубоя между първосвещеника Йодай и владетелката на Юдейското царство Готолия, която е изменила на вярата на предците си и е убийца на собственото си семейство. Расин не се е поколебал да разположи действието в самия Храм в Йерусалим.
Йерусалим е опустошен
Други епизоди, описани в Библията и исторически доказани, са още по-известни.
През 586 г. пр.н.е. настъпва катастрофа. Вавилонският цар Навуходоносор превзема Йерусалим, опустошава го и разрушава Храма. Елитите са заточени във Вавилон, а след това, след бунт на победения град, самата кралска власт е премахната.
Това е темата на известните стихове от Книгата на Псалмите:
„Ако те забравя, Йерусалиме, нека ме забрави десницата ми! Нека езикът ми прилепне за небцето ми, ако не те помня, ако не поставя Йерусалим над най-голямата си радост“
По-късно Кир Велики завладява Вавилон (539 г. пр.н.е.) и разрешава завръщането на изгнаниците в Йерусалим. Персийският цар приема възстановяването на Храма (дори може би го финансира), без веднага да му възвърне предишния блясък.
Понижен до ранга на провинция на Ахеменидската империя, градът е само бледа сянка на себе си. В отсъствието на цар, свещеническата класа, ръководена от първосвещеник, заема цялото публично пространство. Тя се налага като събеседник на управителя, който представлява чуждата власт, и понякога дори стига дотам да изпълнява тази функция от негово име.
Оттук нататък свещениците събират не само данъка, който еврейският закон предписва за извършване на култа и поддръжка на Храма, но дълго време и данъка, плащан на последователните им завоеватели (персийци, владетели на елинистически династии, основани от генералите на Александър Велики, римляни). От своя страна, последните най-често уважават Йерусалимския храм. И дават на юдеите правото да живеят според предписанията на Мойсей и „традициите на предците“.
Всички свидетелства описват, дори и по времето на Исус, един град, белязан от особено стриктно спазване на многобройните религиозни правила, които регулират ежедневието на евреите по онова време (ритуална чистота, жертвоприношения, календар на празниците, например).
Гръцкият свят влияе върху Йерусалим
Постепенно обаче гръцкият свят оказва влияние върху тогавашния Йерусалим, особено по отношение на градоустройството, архитектурата и начина на живот на елитите. Съвместно със свещения град на юдаизма, през II в. пр.н.е., по искане на елинизирани юдеи и гръцки заселници, живеещи в Йерусалим, се появява един почти гръцки град, снабден със свои институции и емблематични места като гимназиона.
Според археолога Дан Бахат, горният град, който се изгражда по-специално на хълма Сион, се развива по искане на видни личности, желаещи да възприемат гръцкия начин на живот.
През 168 г. пр.н.е. цар от династията на Селевкидите, Антиох IV, влиза в сблъсък с част от юдеите. Противниците са едновременно традиционалисти и „патриоти“. Те отхвърлят елинизацията на Йерусалим, желана от част от еврейските елити и владетелите от гръцки произход, които я насърчават. Увеличаването на данъчната тежест, решено от Селевкидите, допълнително засилва напрежението в Юдея. Избухва гражданска война. Антиох IV, решен да потвърди авторитета си, опустошава Йерусалим и осквернява Храма.
В отговор започва въстанието на Макавеите (167-140 г. пр.н.е.), нов етап от гражданската война, съчетан с „национално“ въстание срещу окупатора. В края му, свещеническото семейство от Йерусалим, което ръководи партията на Макавеите, отблъсква Селевкидите, съвместява функциите на първосвещеник и цар и основава така наречената Хасмонейска династия. Около 70 г. пр.н.е. тяхното царство включва, освен Юдея, крайбрежната равнина от Газа до планината Кармил, Самария, Галилея и част от Трансйордания. Йерусалимският храм вече е известен в Леванта.
Помпей превзема Йерусалим
Тогава се налагат римляните. Помпей превзема града през 63 г. пр.н.е. Той влиза в Храма, осквернявайки го от гледна точка на евреите, но не го разграбва и скоро възстановява извършването на култа. Възползвайки се от гражданската война между двамата синове на тогавашния хасмонейски владетел, римляните установяват протекторат. Техният доверен човек, Ирод, е провъзгласен за цар на Юдея от римския Сенат (40 г. пр.н.е.), за да отблъсне нашествие на партите. Царството му става клиентска държава на Рим.
След победата на Октавиан срещу Марк Антоний при Ациум (31 г. пр.н.е.), победителят укрепва позициите на Ирод, който в замяна демонстрира непоколебима вярност към своя сюзерен. Мразен от част от евреите заради верността си към римляните (той стига дотам да носи титлата philokaisar – „приятел на Цезар“), заради гръко-римското измерение на самоличността си и жестокостта си, Ирод въпреки това осигурява просперитета на Йерусалим. Надявайки се по този начин да утвърди легитимността на своята династия, Ирод обновява и разширява Храма. Еспланадата е издигната и преустроена. От тези съкровища е запазена само част от западната подпорна стена на еспланадата – Стената на плача, където евреите ходят да се молят възможно най-близо до Храма, разрушен от римските легиони през 70 г. сл.Хр.
Неуморим строител и урбанист, Ирод разкрасява и разширява града. Йерусалим му дължи широки правоъгълни улици, обществени площади, множество водохранилища, разкрити при разкопки и предназначени за събиране на дъждовна вода за пиене, но и за ритуални бани.
Поклонниците се стичат в Йерусалим
По времето на раждането на Исус броят на жителите се оценява на 40 000, бройка, която след това вероятно се удвоява за половин век. Освен това, по време на трите големи еврейски празника – Пасха (Песах), Петдесятница (Шавуот) и Празника на шатрите (Сукот) – поклонниците се стичат, може би десетки хиляди, за да отидат в Храма.
Вече водещ град на юдаизма, Йерусалим все пак се сдобива с улици и съоръжения, сходни с тези в най-големите градски центрове на елинизирания римски Изток като Антиохия и Александрия: форум, предназначен за понякога светски дейности на еспланадата на Храма (откъдето идва и епизодът, описан в Евангелията, при който Исус изгонва от Храма обменителите на пари и търговците на животни за жертвоприношения); театър; хиподрум.
Исус, вероятно роден през последните години от управлението на Ирод (починал през 4 г. пр.н.е.), следователно ще броди по улиците на един Йерусалим с подчертана еврейска идентичност, но много черти на който по онова време напомнят и източен гръко-римски град. Въпреки това там няма статуи на императорите, тъй като изобразяването на човешката фигура е забранено от еврейския закон.
Не е лесно, когато човек се разхожда в днешния Стар град, да си представи облика на този древен Йерусалим, който ще бъде разрушен от Тит през 70 г. сл.Хр.
На власт идва Пилат
След смъртта на Ирод Велики, римляните разделят царството между синовете му.
Неговият потомък, на когото се пада Йерусалим, смятан за некомпетентен или ненадежден, е отстранен от Сената.
Юдея преминава под прекия контрол на Рим. Седалището на публичната власт, поверена на префект, е преместено в Кесария, основана от Ирод в чест на Август. За първи път римски войски се установяват в Йерусалим, което е източник на напрежение с жителите.
Известният Пилат поема длъжността префект на Юдея през 26 г.
Няколко ключови епизода от Евангелията се разиграват в Йерусалим по време на последователните престои на Исус.
Според разказа на евангелистите, той, приветстван от тълпата при пристигането си в покрайнините на града, съзерцава Йерусалим от Елеонския хълм и плаче, пророкувайки неговото разрушение. Там, където традицията ситуира този епизод, последователно са построени манастир от първите векове на християнството, а след това, през 50-те години на миналия век, и днешната църква „Dominus Flevit“ („Господ плака“). Мястото предлага изключителна гледка към града и това, което е било еспланадата на Храма.
Малко след това, в приемната на дом, предоставен от богат симпатизант, Исус, предчувствайки своите Страдания, споделя последната си трапеза с учениците си и установява Евхаристията. Смята се, че на хълма Сион, квартал на свещеническия елит, е идентифицирано това място на първата Тайна вечеря, което следователно се нарича Горницата (Cénacle). То е обект на спорове за паметта между представителите на трите монотеистични религии.
Знаейки, че Страданията му вече са неминуеми, Исус се отдалечава от учениците си, моли Отца си да го избави от мъките, пред които е изправен. След това се овладява, въпреки че болката изтръгва от него кървава пот.
Традицията е разположила мястото, където се е случило това изпитание, в Гетсимания („преса за маслини“ на арамейски), в маслинова горичка в подножието на Елеонския хълм, в долината Кедрон.
Исус е арестуван
Исус, продължават Евангелията, е арестуван, изправен пред първосвещеника Каяфа, след което прекарва нощта в затвора, преди да бъде отведен пред Пилат. Светилището „Свети Петър в Галиканту“ (Saint-Pierre-en-Gallicante), което наследява византийски манастир от V в., е издигнато върху предполагаемите руини на двореца на Каяфа. Яма, пригодена за място за задържане под сградата, е представена от традицията като килията, където Исус е прекарал нощта, докато е слушал как Петър се отрича от него.
На следващия ден, осъден от Пилат последователно на бичуване и след това на разпъване, Исус носи кръста си по улиците до Голгота, пишат евангелистите.
Той е измъчван на Голгота (наречено Лобно място), на път, който води към града, за да може нещастникът да бъде видян от минувачите, уточнява разказът.
След смъртта му, тялото му, повито в плащеница, е положено в гробница.
Три дни по-късно, продължават евангелистите, група жени, дошли да завършат балсамирането на тялото, установяват, че гробницата е празна.
И Исус се явява на свидетели.
Именно върху тази гробница е построена известната църква на Божия гроб в сърцето на днешния град.
Францисканците, които през XIV в. са получили от папата мисията да пазят светите места на християнството в Йерусалим, са се постарали да възстановят маршрута, по който е минал Исус до Голгота.
Пътят на кръста, следван днес от поклонниците (Via Dolorosa), който се състои от 14 спирки, е кодифициран през XVIII в.
Маршрутът
Що се отнася до маршрута обаче, се сблъскват две хипотези.
Според тезата, която отскоро е предпочитана от специалистите, Пилат, когато е произнесъл присъдата си, е заседавал в двореца на Ирод, в горния град, югозападно от днешния Стар град. А не, както се е смятало в продължение на векове, в бившия дворец на хасмонейските царе, превърнал се в крепостта Антония, северно от Храма.
Тезата, която вече се ползва с благоволението на експертите, се основава на няколко елемента.
От една страна, арамейската дума, използвана от Йоан, за да опише залата, където е осъден Исус (Гавата), която означава „високо място“.
От друга страна, исторически източници, по-късни от събитията: „Legatio ad Caium“ („Пратеничество до Гай“) на Филон Александрийски, починал около 45 г. Това е много аргументирана молба, адресирана до император Гай Калигула в защита на евреите от Александрия. Пилат е споменат като пребиваващ в двореца на Ирод по време на престоя си в Йерусалим. Също и „Юдейската война“ на Йосиф Флавий, починал около 100 г., който многократно споменава Пилат.
Ако се приеме тази нова интерпретация, Исус не може да е минал по Via Dolorosa, прокарана от Ирод северно от еспланадата на Храма, за да стигне до мястото на екзекуцията си. Археолози и доктори по библейски науки продължават този научен дебат.
Божият гроб
Що се отнася до мястото на разпятието, археологическите разкопки в околностите на Божия гроб са потвърдили, че по онова време обектът се е намирал извън крепостната стена. Това е задължително условие, за да се заключи за неговата достоверност, тъй като, според правилата за ритуална чистота на еврейската религия, покойник може да бъде погребан само извън стените на града.
Друг елемент, който говори в полза на историческата точност на мястото:
Археологията е установила, че там е съществувала открита кариера, чиято сърцевина в крайна сметка, в хода на добива на варовик, е образувала хълмче, където скалата е била негодна за обработка.
Доказано е, че по времето на Исус тази кариера вече е била изоставена. И това хълмче е могло да предложи идеално място за излагане на осъдените на смърт. Това обяснява отец Доминик-Мари Кабаре, член на Френската библейска и археологическа школа в Йерусалим пред „Фигаро“ – „Исус Христос, този непознат“.
Освен това, през 135 г., император Адриан, решен да заличи всяка следа от еврейски и юдео-християнски култове в Йерусалим след потушаването на нов бунт, нарежда изграждането на този обект на храм, посветен на римските божества. Неговото решение свидетелства най-малкото за това, че мястото вече се е било превърнало в място за поклонение и молитва за първите християни, докато не разполагаме с доказателства за толкова древна почит към други свети места на християнството в Йерусалим. Въпреки че религиозните сгради, построени на тези места след легализирането на християнството от Константин (313 г.), несъмнено са утвърдили много по-ранни благочестиви традиции.
Местата, по които е ходил Исус
Ако Йерусалим е бил гъсто населен, размерът му по времето на Исус се оценява на по-малко от 1,8 квадратни километра, смята Кател Бертело в „Йерусалим – история на един град-свят“. Това е площ долу-горе колкото Южния парк в София.
Затова представлява голям интерес, както съветва Доминик-Мари Кабаре, да се разгледат местата, от които са запазени останки в днешния Йерусалим. И където, по всяка вероятност, Исус е ходил по време на престоя си в града.
Въпреки че нивото на улиците се е променило с няколко метра за двадесет века, тези останки, въпреки всичко частично видими от самото начало или разкрити при разкопки, са в значителен брой.
Първо, градската порта (първоначално обградена от две кули), пробита във Втората градска стена от Ирод и наречена арката „Ecce Homo“. Исус най-вероятно е минавал през нея няколко пъти, тъй като тя е маркирала източната граница на града и е позволявала да се стигне до Йерихон и Галилея, откъдето е родом Исус.
И още други:
Добре запазените останки от стълбището, свързващо долния град с горния град на хълма Сион (до църквата „Свети Петър в Галиканту“), ключова точка за преминаване към няколко места, описани в Евангелията;
Руините на „двойната къпалня“ Витезда (недалеч от църквата „Света Анна“);
Останките от къпалнята Силоам и античната улица, свързваща я с Храма, наскоро разкрита от археолозите;
На Офел, южно от еспланадата, стълбите, водещи към портите на Храма.
Като добавка и в друга категория, тъй като обликът на тези места е променен:
Площада в непосредствена близост до Портата на Дамаск от вътрешната страна на крепостната стена;
Еспланадата на Храма, днешния Площад на джамиите, където според Евангелията Исус се моли и проповядва.
4-ма евангелисти с визия за Йерусалим
Самите четирима евангелисти не представят еднаква визия за Йерусалим.
Марк, който пише пръв, противопоставя пламенността на тълпите в Галилея, които обграждат Исус, на враждебността на жителите на Йерусалим. Градът изглежда предизвиква у него отхвърляне.
Матей, едно десетилетие по-късно, познава разказа на Марк и предлага друг поглед. Евангелистът не спира да се пита за отхвърлянето на Божия пратеник от Светия град, но Йерусалим и неговият храм, вече разрушени от Тит по това време, остават обгръщани от дълбоко уважение под перото му.
Лука, след него, възхвалява светлата страна на Йерусалим.
„От 139-те споменавания на името „Йерусалим“ в Новия завет, 90 фигурират в Евангелието от Лука и в неговото продължение, Деянията на апостолите“, обяснява екзегетът Даниел Маргера, почетен професор в университета в Лозана, в списание „Светът на Библията“.
Храмът се споменава както в началото, така и в края на това евангелие.
„Дори ако за християнския свят, към който се обръща евангелистът, бъдещето се очертава откъм Рим, където завършва мисията на Павел. Дори ако християнският свят обръща гръб на Йерусалим, за да се насочи към Римската империя. Препратката към Йерусалим е конститутивна за неговата идентичност. Лука не си представя, че идентичността на християнството може да бъде дефинирана, без да се почетат неговите религиозни (юдаизмът) и географски (градът на Давид) корени“.
Последният от евангелистите, Йоан, споменава пет престоя на Исус в Юдея и Йерусалим. Но Йоан почти не изглежда да се интересува от града и неговия храм сами по себе си. Неговият разказ, по-късен от другите три, бележи нов етап в узряването на християнската религия, както се смята най-общо.
В крайна сметка, ако е напълно легитимно да се съпоставят четирите разказа в основата на Новия завет със строгостта на историята и археологията, областите на компетентност на последните също имат своите граници, пише Гийом Перо.
И вероятно нищо няма да замени преживяването на онова, което папите, от Павел VI насам, наричат „петото Евангелие“. Това е откриването на Светите земи и техните величествени пейзажи, допълнение към четенето на свещените и научните текстове, посветени на Исус.
