Има музика, която не просто се слуша. Тя говори. Джазът е точно такава музика. В началото на 2001 г. в окръг Сарасота, Флорида, тази истина се превръща в експериментален учебен модел. Джазът влиза в училищата. Но не като „допълнителна“ тема, а като ключов „учител“ по американската история. За първи път американски петокласници учат хронологията на историята на САЩ под съпровода на съдбите и звуковия свят на джаз създателите.
Как геният Армстронг повлиява?
Чарлз Блек е ключов член на адвокатския екип на Търгуд Маршал по дългия път към решението на Върховния съд по делото „Браун срещу Борда по образование“. Това е решението, което обявява расово сегрегираните държавни училища за противоконституционни. По-късно, вече като професор по право в Йейл, Блек споделя в Yale Law Journal как една музикална среща през 1931 г. го кара принципно да промени своя поглед върху расата и човечеството, разказва Уолстрийт джърнъл.
16-годишният Блек слуша Луис Армстронг в хотел в Остин.
„Той беше първият гений, когото някога бях виждал“, пише Блек. „Невъзможно е да се преувеличи значението на това едно 16-годишно момче от Юга да види гений за първи път, и то в лицето на чернокож. Тогава буквално не виждахме чернокожите в друга роля, освен като прислуга.“
„Именно тогава“, допълва той, „започнах да вървя към делото „Браун“, където ми беше мястото.“
Така Армстронг се превръща в муза на една историческа промяна.
От „полските викове“ до блуса и джаза
Слушайки години наред житейските истории на десетки джаз музиканти – от Сидни Беше до Джон Колтрейн – отдавна е ясно, че тази музика е не просто език, а историческа памет. В училищата в Сарасота, тази памет започва да се преподава първо в началото на 21 век във вид на уроци. Около 2500 петокласници в 20 училища изучават американска история чрез джаз.
На учениците се разказва за „полските викове“ на робите. Това са тайни гласови съобщения, подавани от плантация на плантация въпреки законите, забраняващи всякаква комуникация между робите. Тези викове, които се носят през нощните поля, стават една от скритите артерии на блуса. По-късно блусът се превръща в основата на джаза, а през джаза – в пряк глас на афроамериканската история.
JazzLinks и една възрастна пионерка
„Исках всяко дете да научи за този важен принос към нашата история“, казва тя. „Аз съм чернокожа, но не исках това да бъде само част от историята на чернокожите, отделена от останалата американска история. Освен това по този начин джазът ще продължи да живее през поколенията. В противен случай ще умре.“
Как е построен музикално-историческият урок?
В 10 урока по обществени науки историята на САЩ се проследява през призмата на джаза. Например единият от тях проследява Голямата миграция на афроамериканците от Юга към Севера, прочетена чрез картини на Джейкъб Лоурънс и развитието на „градския“ джаз.
В 8 урока по музика децата не само слушат, а създават – изучават езика на блуса и джаза, композират и изпълняват свои собствени парчета.
В края на всеки модул присъстват живи джаз музиканти, които демонстрират стиловете и отговарят на въпроси от учениците.
Сидни Беше и споменът от Конго
Сред всички гласове, които звучат във възхода на джаза, особено убедителен е гласът на Сидни Беше. Това е един от най-великите джазови духови изпълнители. В своята автобиография „Отнасяйте се нежно“ (Treat It Gentle) Беше говори за дядо си Омар. Той е бил роб, който в неделя се събирал с други роби на площад Конго в Ню Орлиънс.
„Омар правел собствени барабани от свински и конски кожи. И разбирал от духови инструменти.“
Той разказвал на внука си за сънищата, които сънували нощем:
„В съзнанието им изплували неща от Африка. Неща, за които били чували или виждали. И във всички тези спомени нямало нищо, което да не е съдържало някаква музикална форма в себе си.“
Музиката е карала роба „да се чувства значим“ въпреки законите и техните безброй форми на сегрегация. Книгата на Беше също се изучава по тази програма. Тя е съвършено допълнение към учебния модел. Символ на това, че джазът е едновременно език на изкуство и на оцеляване в историята.
Един експеримент, който се разраства
След 2021 г. тази програма се разраства. Превръща се в интегрирано образователно арт-преживяване. То представя песни и разкази за историята и културата на афроамериканците в часовете на гимназиални ученици в окръг Сарасота. Актьори посещават училищата, въплъщават се във водещи фигури от афроамериканската история и култура и въвличат учениците в интерактивен диалог. Отговарят на въпросите им от името на историческата фигура, която представят. Програмата обхваща основни теми, сред които Харлемският ренесанс.
Луис Армстронг, който едно време събужда в млад южняк разбиране за човечеството, вече звучи в учебниците на децата. Сидни Беше, който носи в себе си спомена за барабаните на роба от Конго, също е част от урока. А джазът, който някога е пренасял „полските викове“ през полетата с роби, сега преминава от сцената на 30‑те на 20-ти век до класната стая на 21‑ви век – като едновременно музика и учител на една неизгладена, но неизбежна история.
