- Кореспондентът на „Таймс“ в Москва Марк Бенетс, живял в руската столица 25 години, разкрива в новата си книга „The Descent: Witnessing Russia’s Spiral into Madness under Putin“ как Кремъл е провеждал системно промиване на мозъците на руския народ. И как тази машина на лъжата е засегнала дори най-близките му хора.
Животът под пропагандната машина на Кремъл – разказ от първо лице
„Помни – не яж от храната на Пригожин!“
Това е мантрата, с която британският журналист Марк Бенетс изпращал дъщеря си на училище всяка сутрин в Москва. Всеки ден, пред портите на московското учебно заведение, той настоявал тя да носи обяд от вкъщи и да не докосва училищната. И не без основание.
Кетъринг компанията „Конкорд“, собственост на Евгений Пригожин, познат тогава предимно като „готвача на Путин“, държала доходоносен държавен договор за доставка на храна в московските училища и детски градини.
Опозиционни фигури свързвали тази храна с масова епидемия от дизентерия сред децата, някои от които били хоспитализирани в интензивно отделение.
Бенетс споделя, че държавните медии имали забрана да отразяват скандала. А родителите, посмели да се оплачат, получавали заплахи. Журналистка от ТАСС му разказала, че е загубила работата си, след като опитала да разследва качеството на храната преди огнището.
„Може би, ако репортажът ми не беше потулен, тази епидемия от дизентерия нямаше да се случи“, цитира я той.
Бенетс описва как се е опитвал да предупреди другите родители пред училищните врати. Обяснявал им спокойно и настойчиво, че децата им се изхранват пет дни в седмицата от жесток шеф на наемници, замесен в манипулиране на избори. Реакцията неизменно била еднаква – недоумяващи погледи.
„Беше сюрреалистично тогава. И споменът за това остава такъв“, пише журналистът.
„Наистина ли бях аз този, който стои пред вратите на училището на дъщеря си в Москва, недоволствах без видим ефект относно луд руски готвач със своя собствена частна армия от хладнокръвни убийци?“
Камерите, лъжите и „разпнатото бебе“
Бенетс разказва как е станал пряк свидетел на кремълската пропаганда в действие.
През пролетта на 2014 г., когато около 50 000 души се събрали в центъра на Москва в знак на протест срещу действията на Русия в Украйна. Той наблюдавал как журналистка от НТВ снима своя стендъп пред почти празна улица. Така тя представя огромния митинг като събитие с „шепа заблудени радикали“. Когато я попитал защо лъже, тя го погледнала с изражение между съжаление и презрение.
„Ти си вършиш твоята работа, а аз моята, нали?“ – отсекла тя и си тръгнала.
Смята, че това е едно от най-сбитите и точни описания на кремълската пропаганда.
Хора, които знаят, че лъжат, знаят каква вреда нанасят, и въпреки това го правят – за пари и малко слава.
Други, допълва той, се смятат за воини в информационна война срещу Запада, в която истината е просто „достойна за съжаление жертва“.
„Няма повече време за търсене на истината“, цитира той думи на редактори от московска медия след анексирането на Крим.
„Страната ни се върна в ерата на Студената война.“
Журналистът припомня и скандалния репортаж на „Първи канал“ от юли 2014 г., в който се твърдяло, че украински войници са разпънали на кръст тригодишно момче на площад „Ленин“ в Славянск.
Историята, подхваната и от RT със заглавие „Киевската армия сега буквално разпъва на кръст бебета в градовете“, се оказала напълно измислена.
Опозиционни журналисти установили, че в Славянск дори няма площад „Ленин“ и никой не е чувал за такава история.
Тъщата и отровата на пропагандата
Може би най-болезненият личен разказ на журналиста е свързан с тъщата на Бенетс. Той споделя, че някога с удоволствие слушал историите ѝ за живота в Източна Германия и Сибир. Именно тя увещавала него и съпругата му да напуснат Русия и да се установят в Обединеното кралство.
„Какво правите тук? Нищо добро няма да се случи в Русия“, повтаряла тя.
Малко повече от десетилетие по-късно жената е неузнаваема. Бенетс разказва, че едва успявал да проведе петминутен разговор с нея, преди тя да насочи темата към украинските „нацисти“ и „злия“ Запад.
Способността ѝ да разсъждава, смята той, е „умишлено и методично изкривена от кремълската пропаганда“.
За нея той се превърнал в живото въплъщение на т.нар. „англосаксонски свят“ – унизителен кремълски псевдоним за Великобритания и САЩ.
Скоро след анексирането на Крим двамата спрели да си говорят напълно.
„В съзнанието ѝ се превърнах в гротескна, почти демонична фигура“, пише той.
16 часа пропаганда на ден
До 2022 г. и началото на „специалната военна операция“ руската държавна телевизия, разказва Бенетс, се трансформирала в почти непрекъсната пропагандна машина. 16 часа смразяваща реторика срещу Украйна и Запада всеки ден.
Преди инвазията през 2022 г. официалните лица отричали военни планове, а медиите се подигравали на западните предупреждения. Обикновени руснаци от Москва твърдели:
„Това са пълни глупости. Защо бихме нападнали Киев?“
След като Русия нахлува в Украйна медиите дори не сметнали за необходимо да опровергаят предишните си информации.
Водещата Олга Скабеева дори призовала за ядрени удари по западни държави само седмица след началото на инвазията, заявявайки:
„Бог е с нас. А с Украйна – дяволът.“
Когато съпругът и съводещ Евгений Попов предупредил, че след ядрена война на планетата няма да остане никой жив, тя се усмихнала:
„Ще започнем от нулата.“
Бенетс споделя, че е било невъзможно да гледа тези предавания наведнъж. Консумирал ги на 15-минутни дози.
„Потапях се в техния жлъчен, задушаващ гняв, преди да изляза да си поема въздух, като с всеки път малка част от съзнанието ми биваше осквернявана завинаги“.
Накрая, претоварен с апокалиптична реторика, се обадил на Евгений Попов.
„Вашето мнение не означава нищо“, отвърнал водещият.
„На нас, руския народ, изобщо не ни пука какво мислите за нашата страна на Запад.“
Журналистът цитира и данни на независимия социологически център „Левада“ от 2024 г.:
4 от всеки 10 руснаци смятат, че Кремъл трябва да използва ядрена бомба в Украйна.
Подкрепата е най-висока сред тези, които се информират от държавната телевизия.
Бенетс споделя как водещи като Владимир Соловьов през 2008 г. наричат евентуална война с Украйна „най-лошото престъпление“, но през 2022 г. искат ядрени атаки и „радиоактивно цунами“ за САЩ.
Дмитрий Кисельов, някога почитател на Украйна, сега я нарича „нацистка държава“. От 2000 до 2006 г. той работи в Киев:
„Грижа ме е за Украйна, сякаш съм част от нея.“
Бивши негови колеги обясняват на Бенетс, че той е „високопрофесионален наемник без емпатия“, който популяризира омраза към Украйна по поръчка на Москва срещу много пари.
„Фалшиви видеоклипове“ и разговори с пропагандистите
Марк Бенетс обяснява, че западни медии не са напълно блокирани в Русия, а Telegram и VPN позволяват достъп до опозицията, но руснаците се доверяват на националните медии в криза. Описва и срещи с обикновени московчани, дълбоко потопени в официалната версия на реалността.
„Ставам и пускам телевизора преди работа“, споделила му жена на средна възраст. „Казват ми, че се борим с нацисти в Украйна. Нямам време да се задълбочавам твърде много в това.“
В луксозен мол край Червения площад добре облечен мъж с обица го гледал „като идиот“, когато споменал руските ракети срещу украински градове.
„Това са все фалшиви видеоклипове. Вярвам само на нашите медии. Ние поразяваме само военни цели“, заявил той.
Някои руснаци просто „се доверяват на Путин“. Други са мразели преди Путин, но са научени, че при война трябва да застават зад вожда и страната си: после пак щели да го мразят.
Трети са ентусиазирани:
„Трябва да унищожим всичките тези хохли“ (обидно наименование за украинците).
През април 2022 г. Бенетс се срещнал с депутата Мария Бутина. Тя е осъдена в САЩ за шпионаж в полза на Кремъл. Двамата се виждат в италиански ресторант близо до Червения площад. Докато пиели чай, а руски ракети сривали Мариупол, тя настоявала, че Русия не се прицелва в цивилни. Обвинявала украинските „неонацисти“ за клането в Буча и небрежно сравнявала Зеленски с Хитлер.
„Абсолютно“, отговорила тя, когато журналистът я попитал дали наистина вижда паралел между двамата.
В книжарницата „Дом книги“ в Москва журналистът открива, че критичните към Путин англоезични книги са изчезнали. Продавачката обаче заявила, че са „разпродадени“.
„Вече изобщо не разпознавам Путин“
След инвазията Бенетс се свързал с Глеб Павловски, бивш съветник в Кремъл, изиграл ключова роля за утвърждаването на Путин на власт.
„Вече изобщо не разпознавам Путин. Той се промени почти напълно от времето, когато работех в Кремъл“, споделил Павловски. „Предишният Путин не би направил това. Той беше много здравомислещ човек. Но сега всичко това изчезна. Той има мания по отношение на Украйна. Сега той реагира на картините в собствената си глава.“
Руският политически анализатор Татяна Становая, специализирана по въпросите на Кремъл, смята:
„През последните две години той много се затвори в себе си. Прекарва много време сам, кипейки в собствените си страхове и мисли.“
Още преди войната е имало тревожни индикации, че Путин не е в най-добро психологическо състояние.
По време на пандемията от коронавирус той беше прекарал почти две години в почти пълна изолация в резиденцията си Ново Огарьово близо до Москва, както и в имението си на езерото Валдай в Новгородска област.
Постоянен спътник на Путин е Юрий Ковалчук, банков и медиен магнат, който го познава от 90-те години.
Според Михаил Зигар, руски журналист с добри контакти, Путин и Ковалчук споделят мироглед, съчетаващ православен християнски мистицизъм и антиамерикански конспиративни теории. Двамата мъже прекарвали часове в обсъждане на начини за „възстановяване на величието на Русия“ и „отмъщение за униженията от 90-те“.
Друг висш служител, който имал влияние пред Путин преди войната, е Николай Патрушев, бивш офицер от КГБ, който оглавява Съвета за сигурност на Русия. Той е още един вярващ в огромен западен заговор за свалянето на „майка Русия“.
През 2023 г. заявява пред държавните медии, че Съединените щати планират да нахлуят в Русия, защото западните елити искат да се преместят в Сибир след изригването на супервулкан под Националния парк Йелоустоун в Уайоминг.
„Смъртта на всичко живо на територията на Северна Америка е неизбежна“, смята той.
Също така е вероятно Путин да е започнал да вярва в собствената си пропаганда.
Години наред държавната телевизия внушаваше на руснаците, че тяхната съдба зависи от Путин, че той е единственият способен да ги защити от Запада и да осигури просперитет, пише кореспондентът.
В действителност Путин е застаряващ разведен мъж, който е имал скромна кариера в КГБ и често не може да подреди правилно фактите си за руската история, категоричен е Бенетс.
Докато някога той демонстрираше своето здраве и мъжественост пред нацията, яздейки коне гол до кръста из пустошта или плувайки в сибирски реки, с наближаването на 70-ия му рожден ден, държавните медии се принизиха до пародия на самите себе си в опитите да поддържат имиджа му на корав мъжкар.
През 2021 г. националната телевизия излъчва видео, в което се вижда как Путин спира молив да не падне от бюрото му, припомня журналистът.
„Ето действителни кадри как той хвана молив, който се търкаляше от масата. Реакциите му бяха прекрасни и очевидно е в страхотна форма – уменията му по бойни изкуства не са го напуснали“, прехласва се водещият Владимир Соловьов.
Няма реален начин да се определи състоянието на ума на Путин, но само някой, който до известна степен е загубил връзка с реалността, би започнал пълномащабна инвазия в Украйна, посочва Бенетс.
Принудени да отгатват често обърканите опити на Путин да оправдае войната, руските официални лица дори не можеха да постигнат съгласие относно това защо точно тяхната страна бомбардира Киев.
Дали Русия защитаваше родината от нападение от НАТО?
Защитаваше ли етническите рускоговорящи?
Водеше ли героична битка срещу възраждащия се нацизъм?
Нанасяше ли удар срещу западната хегемония?
Или гарантираше, че руските деца никога няма да бъдат изложени на „сатанински ЛГБТ политики“?
Почти две години след началото на войната, Александър Беглов, губернатор на Санкт Петербург, родния град на Путин, твърди, че руските войници, които са видели полово неутрални тоалетни в Украйна – нещо, което представители на Кремъл рутинно дават за пример за „извращенията“ на Запада – сега са по-отдадени на войната от всякога.
„Няма нужда да обясняваме на тези момчета за какви ценности се борим“, заявява той след посещение на ранени руски войници в болница.
Забраненият журналист
Бенетс разказва, че през 2022 г., след негова статия за Путин, руското посолство в Лондон обявило в X, че му е забранено да влиза в страната. Когато от любопитство кандидатствал за виза, документите му „се изгубили“. Преди да опита отново, репортерът на Уолстрийт джърнъл Еван Гершкович бил арестуван от ФСБ. И всякакви мисли за завръщане изчезнали.
„Не съм оптимист за бъдещето на Русия„, пише Бенетс. „На мястото на емпатията и чувството за гражданска отговорност Путин насърчи цинизъм и апатия. Злото и лудостта държат надмощие.“
