- Дали апетитът на Тръмп за военни авантюри ще продължи да се разширява?
- С напредването на втория му мандат Тръмп започва да проявява вкус към по-имперски операции
- Новият световен ред на Тръмп вече е реалност. Той се характеризира с липса на ясни правила, неуважение към съюзници, култ към силата и почти винаги — стремеж към пари
Отвличането на Николас Мадуро от САЩ беше безупречно, ако се гледа само като военна операция. Но венецуелската история на Доналд Тръмп едва сега започва. След като свали лидера на страната, Тръмп с ентусиазъм поема отговорността за последиците, пише в свой анализ във Файненшъл Таймс колумнистът Едуард Лус.
„Ние ще управляваме страната, докато не можем да осъществим безопасен, правилен и справедлив преход“, заяви американският президент.
Тръмп се е обърнал към политика на смяна на режими, пояснява Лус. Оттук нататък всичко, което се случва във Венецуела, ще е под негова отговорност.
Президентът на САЩ от месеци намеква за залавянето на Мадуро, припомня колумнистът.
Шокиращото е неговата готовност да „управлява“ суверенна държава с почти 30 милиона души население, коментира Лус.
Последният път, когато САЩ се опитаха да направят това, беше след инвазията в Ирак през 2003 г. Онзи опит се превърна във виетнамско блато. Оттогава Тръмп многократно е обявявал, че никога няма да повтаря „вечните войни“ на Джордж У. Буш в Ирак, Афганистан и други места. Досега той държеше тази линия, която е популярна не само сред неговите поддръжници от движението MAGA, но и сред повечето американци.
Вкус към по-имперски операции
С напредването на втория му мандат Тръмп започва да проявява вкус към по-имперски операции. Съботната ранна сутрешна операция в Каракас се случи едва седмица след въздушните удари на САЩ в северозападна Нигерия – коледна акция, за която Тръмп заяви, че е с цел защита на християните в страната. Тя също така последва миналогодишното американско бомбардиране на подземни ядрени обекти в Иран. Тази седмица Тръмп отново заплаши да удари Иран, за да „спаси хората, които протестират срещу режима му“.
„Готови сме и сме заредени“, публикува той съобщение в петък в 2:58 сутринта.
Ирак, Куба?
Но смяната на режими е качествена промяна. Както при Ирак, така и сега основанията на Тръмп да поеме контрола върху Венецуела са многобройни и променящи се, обяснява Лус. Във връзка с Ирак Буш говореше ту за оръжия за масово унищожение, ту за връзки с Ал Кайда, ту за демократизация на Близкия изток или удар по „оста на злото“. Сега Тръмп говори за война срещу нарко-тероризма, борба с уличните банди в Америка и „възвръщане“ на това, което той описва като американска територия и петрол. Венецуела национализира чуждестранните си петролни операции в началото на това хилядолетие.
Към тези причини може да се добави и враждебността на държавния секретар Марко Рубио към комунистическия режим в Куба. Куба получава голяма част от своя петрол от Венецуела и поддържа хиляди паравоенни „съветници“ в страната. С повече от 300 милиарда барела, Венецуела притежава най-големите петролни запаси в света. За режима в Куба този момент може да се окаже екзистенциален.
Мексико, Колумбия,Канада, Панама, Гренландия, Газа?
Две въпроса се открояват.
Първият е дали апетитът на Тръмп за военни авантюри ще продължи да се разширява. Той вече намекна за намерения спрямо Канада, Панама, Гренландия и ивицата Газа. В събота намекна, че и Мексико е в полезрението му.
„Тя е добра жена“, каза той за президентката на Мексико Клаудия Шайнбаум. „Но картелите управляват Мексико. Тя не управлява Мексико… Нещо ще трябва да се направи с Мексико.“
Мексико, а не Венецуела, е основният източник на почти всичкия фентанил в Америка. В същия ден Тръмп предупреди и колумбийския левичарски президент Густаво Петро да се пази. Колумбия, а не Венецуела, доставя по-голямата част от кокаина в САЩ.
Как Тръмп планира да управлява Венецуела?
Вторият въпрос е как Тръмп планира да управлява Венецуела. Ако е сериозен в намерението си да ръководи страната, американско военно присъствие на терен ще бъде неизбежно. Дори ако смята, че може да я управлява дистанционно, реалността ще го настигне. Страната е пълна с оръжие, милиции и привърженици на „чавизма“ – грубата форма на венецуелски социализъм на предшественика на Мадуро. Ако Русия, Китай или друг противник реши да го вкара в собствено блато, моментът е подходящ.
На пресконференцията си в Мар-а-Лаго в събота Тръмп не прояви никакво безпокойство от мащаба и сложността на задачата, която си е поставил. Приоритетът, както той подчерта, щял да бъде възстановяването на инфраструктурата на Венецуела, за да може страната да започне да изпомпва петрол на пълен капацитет. Разширените петролни приходи щели да се използват за обезщетяване на американските петролни компании и за финансиране на възстановяването на Венецуела. Как точно американските компании ще извършат това без сериозна военна защита, Тръмп не уточни.
Новият световен ред на Тръмп е вече реалност
Каквото и да се случи, лидерите в западното полукълбо и извън него вероятно ще спят по-неспокойно занапред, смята Лус. Тръмп става все по-уверен в огромната военна мощ, с която разполага. Последиците от неговото пренебрежение към международното и вътрешното право ще се проявят с времето. Също така – и начинът, по който възнамерява да управлява Венецуела.
Каквото и да се случи, новият световен ред на Тръмп вече е реалност. Той се характеризира с липса на ясни правила, неуважение към съюзници, култ към силата и почти винаги — стремеж към пари. Под венецуелската земя има огромни богатства. Тръмп вече е решен да ги извлече.
