Хронология на събитията в рамките на една седмица, която преобърна отношенията между САЩ и Украйна
Напрежението между президентите Тръмп и Зеленски тлееше зад кулисите, преди да стане публично достояние тази седмица, пише NBCN.
Гледната точка на Украйна
- Тревога обхваща украинските официални лица след като на президента Володимир Зеленски му е казано, че срещите му с висши служители на администрацията на Тръмп могат да бъдат отменени, ако той бързо не се съгласи с определени изисквания.
- Противоречивите съобщения, публично и частно споделени, от висши съветници на Тръмп относно това дали възможността Украйна да се присъедини към НАТО ще бъде на масата в преговорите с Русия за прекратяване на войната веднага буди притеснение при украинците.
- Украинските официални лица изразяват загриженост, когато министърът на отбраната Пийт Хегсет им казва на среща при закрити врата, че Съединените щати може да изтеглят значителен брой от своите войски от Европа.
Гледната точка на екипа на Тръмп
- От гледна точка на президента Доналд Тръмп, Зеленски показва съпротива срещу това, което Тръмп смята за разумно искане към страна, на която Съединените щати са дали повече от 75 милиарда долара военна помощ.
- Тръмп откри, че Зеленски не бърза да прави някои компромиси, които американски и европейски служители отдавна са признали помежду си, че ще бъдат необходими в мирно споразумение.
- Американският президент се разгневи от публичните оплаквания на Украйна, че е изключена от преговорите между Съединените щати и Русия за прекратяване на войната.
„Има разочарование“, каза представител на Белия дом, обвинявайки Зеленски и някои други европейски лидери, че се опитват да „опозорят“ мирните усилия на Тръмп.
NBCN оформи хронология на изострянето на отношенията между Тръмп и Зеленски въз основа на интервюта с голям брой американски и европейски официални лица и други източници, запознати с частни срещи и дискусии между администрацията на Тръмп и украинското правителство. Всички те са говорили при условие за анонимност, за да обсъдят чувствителни вътрешни разговори.
Тръмп нападна Зеленски във вторник, като обвини Украйна за решението на руския президент Владимир Путин да нахлуе и призова за нови избори в Киев. След като Зеленски контрира, че Тръмп разпространява руска „дезинформация“, американският президент засили реториката си, като го нарече „диктатор“, който „е свършил ужасна работа“.
Зеленски беше избран през 2019 г., а изборите, насрочени за миналата година, бяха прекратени заради войната.
Ескалацията предизвика безпокойство в Съединените щати, включително сред някои от републиканските съюзници на Тръмп.
Сенатор Том Тилис, R-NC, заявява пред NBC News, че със словесната война между Тръмп и Зеленски „се храни само Путин“.
Подходът на Зеленски
След като Тръмп спечели изборите през ноември, проукраински настроените републиканци в Конгреса и американски лобисти посъветвали Зеленски да демонстрира, че правителството му е готово на компромис в мирните преговори. Трябвало да се опита да убеди Тръмп, че Русия е основната пречка за всяко уреждане на конфликта.
„Ключът беше да убедим Тръмп, че Украйна не е проблемът“, споделя един от тези хора.
Путин е имал слаб интерес към преговорите за мирно споразумение – а разузнаването от Съединените щати и съюзниците показват, че възгледите му са непроменени и че в крайна сметка той иска да контролира цяла Украйна.
Правителството на Зеленски признава, че Тръмп е скептично настроен към неговата кауза и че по принцип американският президент избягвал критики към Русия.
Зеленски се опитал да покаже, че правителството му е гъвкаво. Тъй като членството в НАТО е далечна перспектива, въпреки че Съединените щати не са декларирали това публично, Зеленски предположил например, че европейските страни могат да разположат войски в Украйна като гаранция за сигурност в следвоенно споразумение.
Подходът му изглежда работеше, пише медията.
Тръмп започва да действа с остра реторика спрямо Русия, заплашвайки Москва с мита, санкции и данъци върху продажбата на руски стоки в Съединените щати и други страни, ако Путин не договори край на войната. Той също така избира пенсионирания генерал-лейтенант от армията Кийт Келог, който симпатизира на Киев, за свой пратеник в Украйна.
Но миналата седмица всичко се промени, отбелязват в публикацията.
Путин освободи американския учител Марк Фогел, който беше затворен в Русия. Този ход позволи на Тръмп да изпълни обещанието, което даде по време на кампанията. Стив Уиткоф, неговият пратеник за Близкия изток, се среща с Путин в продължение на три часа, докато е в Москва, за да изведе Фогел от Русия.
На следващия ден, 12 февруари, Тръмп разговаря с Путин, като след това обяви, че двете страни ще започнат преговори за прекратяване на войната в Украйна. После Тръмп разговаря със Зеленски.
Обявявайки екипа си, който ще преговаря с руснаците, Тръмп пропусна Келог, който е бил засегнат от този ход. Келог провежда срещи в Киев, но не е сред официалните лица на САЩ, които се срещнаха с руснаците в Саудитска Арабия тази седмица.
Напрежение в Мюнхен
Докато американски и европейски официални лица се подготвят да се съберат в Брюксел и Мюнхен миналата седмица – на срещи, които щяха да съвпаднат с обявяването на сближаването на Тръмп с Путин – служители от администрацията на Тръмп се опитали да предпазят отношенията между Вашингтон и Киев от разрушаване.
Преди речта на Хегсет в Брюксел на 12 февруари, служители на Държавния департамент (бел. външното министерство на САЩ) посъветвали екипа му да не заявява публично, че Украйна няма да получи членство в НАТО като част от мирно споразумение с Русия.
Хегсет не се съобразил с този съвет и в речта си отклонил от подготвения по-рано проект, за да предаде по-директно послание относно перспективите на Украйна за членство в НАТО:
„Съединените щати не вярват, че членството на Украйна в НАТО е реалистичен резултат от едно договорено споразумение“.
На следващия ден Хегсет смекчил коментарите си, настоявайки, че „всичко е на масата“ в преговорите.
Тръмп заявил, че смята първоначалния вариант на изказването на Хегсет за „доста точен“, което допълнително подхранило объркването и критиките, че САЩ отстъпват на ключово руско искане преди преговорите да са започнали.
На частна среща със Зеленски, Хегсет шокирал украинците, като им казал, че администрацията на Тръмп обмисля значително намаляване на американските сили в Европа, тъй като САЩ се фокусират повече върху Азиатско-тихоокеанския регион и границата си с Мексико.
Говорителят на Пентагона (бел. Въоръжените сили на САЩ) Джон Улиот категорично отрече тези твърдения, заявявайки, че речта е „100% невярна“.
Той подчерта, че речта на Хегсет е била координирана с висши членове на националния екип по сигурността на президента и че няма нищо за изтегляне на американски войски от Европа.
Въпреки това, Хегсет и вицепрезидентът Джей Ди Ванс предават последователно еднакви послание по време на пътуванията си миналата седмица – че Европа трябва да поеме по-голяма отговорност за собствената си отбрана, докато администрацията на Тръмп приоритизира южната граница на САЩ и Индо-Тихоокеанския регион.
ВАЖНО!
Една от гаранциите за сигурност, които Съединените щати обмислят като част от мирното споразумение, е автоматично предоставяне на членство в НАТО на Украйна, ако Русия наруши споразумението.
Това са разкрили пред медията четирима американски служители.
Такава предпазна клауза би била насочена към решаване на ключовото притеснение за Украйна и нейните съюзници – че Русия би се възстановила и отново би нахлула в страната. Ако Русия направи това, според идеята, която САЩ обмислят, Украйна би заобиколила поредица от стъпки, обикновено необходими за получаване на членство в НАТО, и би била приета в алианса.
Други части от речта на Хегсет в Брюксел, която той произнесе докато украинският министър на отбраната Рустем Умеров седеше само на три места от него, също изнерви Киев. Той заяви, че е „нереалистична цел“ Украйна да се върне към границите си отпреди първото руско нахлуване през 2014 г. и анексирането на Крим, декларация, която беше възприета като отстъпка към Русия.
Бесент представил на Зеленски документ, който ще даде на Съединените щати собственост върху половината от редкоземните минерали в Украйна, които са от решаващо значение за производството на различни технологии. Зеленски останал изненадан от подхода на Бесент.
Когато Зеленски казва, че има нужда от време, за да проучи предложението, Бесент му отвръща, че разполага с час, за да го подпише, или рискува предстоящите му срещи с Ванс и държавния секретар Марко Рубио да бъдат отменени, разкриват петима американски служители и друг източник, запознат с дискусията.
Украинците смятали тези срещи, планирани да се проведат по-късно същата седмица в кулоарите на Мюнхенската конференция по сигурността, като значими за разбирането на стратегията на Тръмп за мирни преговори.
Бесент обяснил на Зеленски, че споразумение с администрацията на Тръмп относно редкоземните минерали е важен компонент от изграждането на стратегическо партньорство между Съединените щати и Украйна, което в крайна сметка би допринесло за гаранции за сигурност за Киев след договорено прекратяване на войната.
Зеленски не е подписал документа. В Мюнхен на украинските служители първоначално е било казано, че срещите на Зеленски с Ванс и Рубио са отложени. В крайна сметка са забавени, но се състояха.
Съдбата на споразумението за редкоземните минерали остава неизвестна.
След като първоначално посочи, че Съединените щати и Украйна все още обсъждат предложението, Зеленски даде знак, че няма да се съгласи с настоящата версия, защото тя няма да защити достатъчно страната му.
Бесент заяви във вторник в интервю за Fox News, че вярва, че Зеленски в крайна сметка ще подпише споразумение със Съединените щати за редкоземните минерали в Украйна, заявявайки, че това ще възпре бъдещата руска агресия след края на войната.
Офертата на Бесент е всъщност за признаване, че способността на Украйна да се защитава досега се дължи на американските данъкоплатци.
„Тази оферта е за възстановяване на част от това и признаване, че когато има мир, Украйна има потенциала да израсне до по-силна икономическа позиция чрез партньорство със САЩ.“
