Намираме се в онзи момент от “Фермата на животните”, когато нежната кобила Люсерна поглежда през прозореца и вижда прасетата да играят карти и да вдигат наздравица с хора.
Всички прасета са напълно спокойни и седят на столове около маса, без съмнение по-груба повърхност от луксозната полирана маса, използвана за посрещане на американеца Марко Рубио и руснака Сергей Лавров в Саудитска Арабия тази седмица. Руската преса съобщава, че срещата е била любовен празник на шегите и добронамереността, с „много вкусен обяд“.
Сцената на Джордж Оруел е алегория на пакта Молотов-Рибентроп, когато балансът на силите в Европа внезапно и драстично се промени. Либералните демокрации се събудиха на 23 август 1939 г. и откриха, че Съветският съюз е сключил пакт за ненападение с нацистка Германия. Дни по-късно Хитлер и Сталин си поделиха Източна Европа помежду си. Тогава нацистите можеха да насочат концентрираната си ярост към Франция и Великобритания, без да се притесняват за втори фронт, пише в свой критичен анализ в британския Телеграф журналистът Амброуз Евънс-Причард.
Великобритания беше започнала да се превъоръжава още през 1935 г. Невил Чембърлейн хвърляше пари към Кралските военновъздушни сили в края на 30-те години, като еспадрилите Спитфайър пристигнаха точно навреме. Разходите за отбрана се бяха увеличили до 9% от БВП до 1939 г.
Този път европейските демокрации се поддадоха на същите пацифистки илюзии, както и в навечерието на 1939 г., но се възползваха от мирния дивидент още по-дълго. Военните разходи на държавите от ЕС са 1,9% от БВП през 2024 г., цели 17 години след като Владимир Путин обяви политическа война на либералната цивилизация и всичките ѝ дела на Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 г. – „добра реч“, каза Ангела Меркел, звучно на първия ред.
След това той се зае да възстанови царската империя до границите на Екатерина Велика с непоколебима последователност.
Някои се изправят срещу тези предизвикателства. Дания е дала своя запас от боеприпаси на Украйна и дори профсъюзите подкрепят военен данък за увеличаване на разходите за отбрана до 4% от БВП.
“Намираме се в много, много критичен период от световната история”, каза датският външен министър.
Военният бюджет на Полша вече е достигнал 4,7%.
“Толкова се страхуваме”, каза полският му колега Радослав Сикорски на форума в Мюнхен миналата седмица.
Литва се стреми към 5% до 6% от БВП до следващата година, разтревожена от разузнавателни предупреждения, че Путин може да завземе Сувалкския коридор, който минава през нейната територия от Беларус до руския анклав Калининград.
Всички те знаят, че Путин има тесен прозорец от време за атака, ако войната в Украйна бързо приключи при руски условия. Неговото предимство е временно: значително увеличена армия, която ще достигне 1,5 милиона до 2026 г., и военна икономика, работеща на пълни обороти, но неустойчива за по-дълго време.
Нарастват опасенията, че Доналд Тръмп ще нареди на американските военни да изтеглят своите сили за бързо реагиране на НАТО от Прибалтика, за да сключи “сделката на века” с Кремъл. Дали ще се хване на въдицата, когато обученият в McKinsey ръководител на руския инвестиционен фонд, Кирил Дмитриев, размахва предложението за въглеводородни богатства – реални или въображаеми – в руските арктически води?
Във всеки случай, проблемът е по-дълбок. Америка на MAGA има по-голямо естествено сходство с дясното културно светоусещане на Путин, отколкото с либералните демокрации. След ударите през последните две седмици, някои от нас са принудени да заключат, че Британия и Европа сега са истинските врагове за този нов Вашингтон и, нещо повече, че САЩ са всичко друго, но не и изолационисти под ръководството на Доналд Тръмп.
Той няма да ни позволи да продължим да бъдем различни. Той ще ни натрапи насила своята MAGA идеология. Неговият министър на енергетиката, поддръжник на петрола, беше в Лондон тази седмица, описвайки нашите възобновяеми енергийни източници като “зловещи”. Дали ще се изправим пред санкции, защото се опитваме да направим нещо по отношение на емисиите на CO2? Може би, да. Особено заради това…
Кръгът на Тръмп непрекъснато ни повтаря, че той всъщност не мисли това, което казва, или че не трябва да реагираме прекалено на това, което той очевидно прави. Нека се надяваме, че са прави, но с всеки изминал ден става все по-трудно да се вярва на такива уверения или да се смята, че републиканците или плутократите ще помръднат и пръст, за да го спрат…
Сър Кийр Стармър е прав да запази спокойствие и да се опита да разсее тази ужасяваща междусъюзническа криза при посещението си в Белия дом. Но ние… всички ще трябва да се замислим сериозно, ако, както сега изглежда болезнено правдоподобно, Великобритания бъде избрана за митническа война заедно с Европа…
Още по-лошо, ако Тръмп направи това, докато сключва изгодна сделка за стоки с Путин, заедно с голяма сделка със Си Дзинпин за защита на интересите на Илон Мъск в Китай. Това би изпитало проамериканските ни симпатии до краен предел.
Европа носи голяма част от вината за разпадането на западната съюзническа система, критичен е авторът. Тя не успя да се превъоръжи след като Русия нахлу в Украйна през 2014 г. Германия възнагради Путин месеци по-късно, като стартира проекта “Северен поток 2”, който нямаше друга цел освен да лиши Киев от стратегически лостове чрез пренасочване на сибирския газ през балтийските тръбопроводи. В замяна Германия се радваше на мила газова сделка на подпазарни цени.
Великобритания можеше да възстанови военното си оборудване при изключително ниски разходи за заеми през 2010-те години… Тя можеше да възстанови разпадащата се инфраструктура и същевременно да съживи икономиката си… Вместо това Великобритания предприе мерки за строги икономии. Сега тя е изправена пред по-голяма задача в условията на враждебен облигационен пазар…
Европа смяташе, че може вечно да се възползва от „чичо Глупак“ (САЩ), въпреки предупрежденията, че това ще завърши зле. Имаше много приказки за европейска армия и безкрайни срещи в духа на брюкселската бюрокрация относно процедури, модалности и архитектурата на отбраната на ЕС, но никога нищо реално. Ето защо Европа днес се оказва напълно гола.
Но никой не очакваше, че ще свърши толкова зле и изведнъж. Да гледаме как съюзник от 80 години се обръща срещу нас със свирепост и безгрижно се обединява с нашия обявен за враг наистина е краят на дните.