Процъфтяващ технологичен сектор убеждава гръцките експати да се завърнат у дома
Когато Епамеинондас Геролиматос, спокоен 41-годишен мъж, получава диплома по икономика през 2003 г., той предполага, както много други гърци, че кариерата в банкирането ще означава дългосрочна сигурност в работата. Финансовата криза от 2010 г. и нейните десетилетни последици разклатиха вярата на гърците в индустрията, но Геролиматос отново е част от сектор, който се очертава да стане един от най-влиятелните в Гърция – технологичният, пише Блумбърг.
След като се регистрира в национален регистър на безработните, през май на Геролиматос му е предложено място в програма за безплатни сертификати на Microsoft. Месец по-късно той е един от общо 150-те, преминали курс, който е част от усилията за обучение на 100 000 бъдещи специалисти по информационни технологии до края на 2025 г. Три месеца, още една програма за сертификати на Microsoft и Геролиматос вече претегля предложенията за работа, като в крайна сметка става инженер по сигурността в световна счетоводна фирма.
Тъй като технологичните компании се превръщат в мощни в Гърция, историята на Геролиматос може да не е единичен случай. Въпреки че неотдавнашният скок на инфлацията и нарастващият страх от рецесия могат да забавят международните инвестиции, досега секторът процъфтяваше.
През 2020 г. Microsoft обяви планове за изграждане на три центъра за данни извън Атина, удвоявайки броя на местните си служители до малко над 300 за момента. В Солун, вторият по големина град в страната, Cisco създаде международен център за развитие на иновации и дигитални умения, а Pfizer изгражда мрежа от изследователски центрове, фокусирани върху изкуствения интелект. Тази есен Google обяви, че ще направи първа копка в облачен център близо до Атина, за който твърди, че ще увеличи икономическото производство на страната с над 2 милиарда евро и ще създаде 19 400 нови работни места до 2030 г. Правителството също налива пари в сектора: през следващите години планира да развие иновационни квартали в Атина и Солун, в които ще се помещават големи предприятия, академични институции, стартиращи фирми и инкубатори.
Отвъд очевидния чар на средиземноморската нация и лесния достъп до Африка и Близкия изток, глобалните технологични играчи също бяха привлечени от щедри данъчни стимули и изобилие от възобновяема слънчева и вятърна енергия. Въпреки че числата остават относително ниски – малко над 330 милиона евро през 2021 г. – преките чуждестранни инвестиции в сектора на информационните и комуникационните технологии на Гърция са се увеличили повече от три пъти през последните две години и сега възлизат на приблизително 3% от общия БВП на страната. Ако управляващата партия Нова демокрация постигне своето, този брой може да нарасне още повече. В неотдавнашна реч при откриването на нов център за данни, управляван от компанията за облачни изчисления Digital Realty, министър-председателят Кириакос Мицотакис обяви амбицията си технологията да допринесе с 10% за икономическото производство на страната през следващите пет години.
„Тази година Гърция постави рекорд в подаването и издаването на одобрения за нови патенти“, каза министър-председателят, цитирайки това като доказателство за продължаващи иновации.
Откакто встъпи в длъжност през 2019 г., когато страната започна да излиза от дълговата си криза, Мицотакис прокара технологиите като един от пътищата на Гърция към просперитет.
Това е привлекателен разказ и леко ироничен за министър-председател в разгара на скандал, свързан с технологиите. Мицотакис е под силен натиск от август, когато се разкри, че бизнесмени, журналисти и политически опоненти са подслушвали телефоните си със сложен зловреден софтуер. Правителството многократно отрича, че неговите служби за сигурност са купили или използвали шпионския софтуер, наречен Predator, чиято компания майка е базирана в Гърция. Все пак са предприети действия за ограничаване на използването на такива технологии. В началото на декември законодателите одобриха закон, който ще забрани зловреден софтуер и ще направи по-трудно за националните разузнавателни служби да поставят някого под наблюдение.
Мицотакис естествено иска да насочи общественото внимание другаде. С националните избори, насрочени за следващата година, той се опитва да изпълни предизборни обещания, като например да улесни завръщането у дома на хората, напуснали страната по време на икономическата криза. Нарастването на добре платените работни места в областта на технологиите помага за постигането на тази цел.
„Около 20% от новите служители са хора, които са живели и работели в чужбина“, каза Теодосис Михалопулос, генерален мениджър на Microsoft за Гърция, Кипър и Малта.
За да привлече квалифицирани международни таланти, правителството стартира визова програма през 2021 г. за дигитални номади и досега е издало около 450 визи. За местните таланти технологичните компании са се заели да обучават бъдещи служители. В допълнение към сертификационните програми на Microsoft, повече от 250 000 фирми и физически лица са преминали през инициативи за обучение на Google в Гърция.
„Технологиите не могат да бъдат полезни, ако няма дигитални умения“, смята Пеги Антонаку, генерален мениджър на компанията за Югоизточна Европа.
Разбира се, Атина далеч не е единственият град с амбициите да се превърне в технологичен център. Лисабон се опитва от години, но с ограничен успех. Но тъй като Гърция вече е на стабилна политическа и икономическа основа, големите технологични компании казват, че инвестирането в нея не е трудно решение. Страната ускори дигиталната си трансформация през последните години, може да се похвали с добре образовано население, чиито очаквания за заплати са относително изгодни за международните работодатели, и е известна със зашеметяващата си природна красота и качество на живот. Антонаку казва за инвестицията на гиганта:
„Ако не сега, тогава кога?“.
В една топла и слънчева ноемврийска сутрин в Атина смесица от журналисти, спокойни местни жители и държавни служители се събраха в кафене, близо до мястото на древен пазар за пускането на ново приложение, което е резултат от сътрудничество между Google, министерството на туризма и града. Презентаторите обясниха как подбраните аудио разходки на приложението предлагат нов поглед върху Атина, включвайки истории от местни атиняни. Според тях целта е гръцката столица да се превърне в „музей на открито“.
Атина, разбира се, отдавна е описвана като музей. Но вливането на технологични пари и работни места обещават нещо различно както за столицата, така и за страната като цяло. Вместо да гледаме назад, надеждата е, че гърците може скоро да имат друга успешна история, която да озари бъдещето им.
