Когато витрините лъжат
През 2017 г. Лувърът в Абу Даби отваря врати с амбицията да бъде културен мост между цивилизациите. Сред символите на тази мисия е представена изключителна реликва – гранитна стела на Тутанкамон. Тя изглежда безупречна, почти прекалено съвършена, сякаш е създадена не от времето, а за витрина.
Проблемът е, че артефактът се появява внезапно, десетилетия след откриването на гробницата на фараона. Неговата история е неясна, документите са съмнителни, а част от хората в представената му „биография“ вероятно никога не са съществували. Това се превръща в първия сигнал, че зад блясъка на престижните музеи може да стои не наука, а добре организирана система за легализиране на измама, пише в свое разследване в Атлантик Ариел Сабар.
Египтолози като Марк Габолд се усъмняват в произхода на паметника, тъй като той се появява сякаш отникъде цял век след откриването на гробницата на фараона. Музеят твърди, че стелата е купена през 1933 г. от германския моряк Йоханес Беренс чрез малко известния египетски търговец Хабиб Тавадрос. Габолд не успява да открие никакви исторически доказателства за съществуването на Беренс.
Истинският пробив обаче идва две години по-късно – с един саркофаг в Ню Йорк.
Саркофагът, който проговори
През 2019 г. прокуратурата в Манхатън конфискува златен саркофаг от музея „Метрополитън“. Той е закупен за близо 4 милиона долара и е представян като безценен артефакт с изряден произход. Разследването обаче разкрива съвсем различна история.
Саркофагът е изровен по време на хаоса на Арабската пролет през 2011 г. След това преминава през сложна верига от фалшифицирани документи, измислени разрешителни и манипулирани дати. Най-тревожното е, че музеят не просто пропуска очевидните несъответствия, а активно предава подвеждаща информация на египетските власти.
Това вече не е единичен случай, а симптом на по-дълбок проблем. И зад него стои име, което дълго остава извън светлината на прожекторите.
Сред най-значимите незаконни продажби са:
Гранитната стела на фараона Тутанкамон.
Златният саркофаг, иззет от Манхатън.
Мраморна глава на птолемеева царица (вероятно Клеопатра), продадена за рекордните 40 милиона долара.
Семейство Симонян: бягство, шанс и стратегия
Историята започва далеч от музейните зали.
Охан Симонян бяга пеша от Турция като момче, след като родителите му били убити по време на арменския геноцид. Установява се в Египет – страна, в която миналото буквално лежи под краката. Там проси храна и спи в кофите за боклук. Работи упорито докато купи камион и основе транспортна компания.
Децата му имат по-щастлив живот. Те се занимават с бижутерски бизнес, но в началото доста скромно. Промяната идва с привидно незначителна сделка.
Един ден през 60-те години на миналия век малко момче влязло в магазина им за бижута в Кайро. Подава древен амулет със скарабей.
„Искаш ли да го купиш?“, попитало то собственика.
Този малък древен скарабей е купен евтино и продаден с огромна печалба. Това е моментът, в който става ясно, че антиките не са просто история, а пазар със собствена логика и правила.
Най-големият брат Симон Симонян разпознава възможността, но разбира и нещо по-дълбоко – за да продаваш миналото, трябва да продаваш доверие. И взема стратегическо решение, което ще промени всичко.
Науката като инструмент
Семейството е от 5 братя и сестри. Средното дете Сероп Симонян първоначално учи бизнес в Германия, но е насочен от роднините си към египтология не като призвание, а като част от внимателно изграден план.
„Учи египтология“ – наредил големият брат Симон.
Когато Сероп получил обаждането на Симон, той направил както му било казано. Преминал към египтология, не бил добър студент в тази дисциплина, но това нямало значение. Написал дисертация върху дизайна на ковчези и получил докторска степен от университета в Гьотинген през 1974 г.
Тази хитра промяна какво да учи единият брат се оказва ключово за бъдещия успех на семейството.
В свят, в който стойността на един артефакт зависи от неговата история, ученият е този, който създава тази история. С докторска степен и достъп до академични среди Сероп влиза в кръгове, където се определя кое е автентично и кое не. Публикации, експертизи и контакти с куратори превръщат антиките в „удостоверени“ обекти.
Така се оформя затворен кръг, в който търговията се подпира от наука, а науката валидира самата търговия.
Идеалната епоха за египтология
Това е идеалното време за работа в бизнеса с египетски антики.
В началото на 60-те години на миналия век Джаки Кенеди, като първа дама, открива първата голяма обиколка на артефактите на Тутанкамон – малка колекция, която привлече огромни тълпи.
Скоро след това се провежда много по-голяма изложба – „Съкровищата на Тутанкамон“, която представи златната посмъртна маска на фараона и подхранва манията, която критиците наричат „Египтомания“.
Деветгодишното световно турне на изложбата, започнало през 1972 г., привлича около 7 милиона души само в САЩ. През четирите месеца в Метрополитън, посетителите на музея влагат 500 милиона долара (в днешна стойност), в хотели, ресторанти и други нюйоркски бизнеси.
Сингълът на Стив Мартин от 1978 г., „ King Tut “, който пародира манията на епохата по фараона, се продава в над 1 милион копия.
Възходът на империята Симонян
На фона на масовите грабежи на гробници в Египет и липсата на охрана през 70-те години на миналия век, фамилията Симонян натрупва десетки хиляди артефакти.
Те твърдят, че са придобили предметите си законно и са ги изнесли в Швейцария до 1973 г. – цяло десетилетие преди Египет окончателно да криминализира търговията и износа на антики през 1983 г.
Запасът им е толкова огромен, че покрива целия пазар: от многомилионни музейни сделки до евтини разпродажби в eBay.
Ексцентричният профил на Сероп Симонян
Като фактически ръководител на семейния бизнес, Сероп Симонян е пълна противоположност на изисканите търговци на изкуство. Травмиран от бедността в младостта си, той е описван като немарлив, стиснат и труден за комуникация.
Често променя цените в последния момент поради това, че смята, че купувачите са му отправили лични обиди. Развива нездравословна емоционална привързаност към стоката си – смята ги за свои деца.
Поведението му е крайно непрофесионалното му. Постоянно отказва да предостави документи за произход или да позволи лабораторно датиране на артефактите. И все пак манията по Древен Египет е голяма и бизнесът на семейството процъфтява.
Съмнителни сделки и търсене на посредници
През годините Симонян осъществява редица спорни продажби, възползвайки се от лични контакти. В музея „Рьомер и Пелизай“ той продава артефакти без официални договори, като оценките се правят от негова бивша състудентка.
По-късно успява да продаде древен папирус на италианска фондация за рекордните 3 милиона долара.
Осъзнавайки, че лошата му репутация пречи на достъпа до най-големите световни музеи, Симонян наема младия и комбинативен търговец Робен Диб.
Диб изгражда връзка с влиятелния френски експерт Кристоф Куницки, който е добре приет в елитните музейни среди.
Тази стратегия дава резултат, когато през 2016 г. Куницки предлага на музея Метрополитън в Ню Йорк да закупи впечатляващ златен ковчег на древноегипетски жрец от колекцията на Симонян.
Как се „изпира“ древността?
Истинската „иновация“ на семейство Симонян не е в откриването на артефакти, а в създаването на тяхната биография. Съмнителни предмети получават произход чрез измислени колекционери, документи на пишеща машина, фиктивни наследства и експертни оценки от „правилните“ хора.
Най-силният инструмент обаче се оказват самите музеи. Когато даден артефакт бъде изложен дори временно в престижна институция, той придобива нещо по-ценно от сертификат – доверие. След това може да бъде продаден като напълно легитимен обект.
Само една жена е срещу Симонян
През 2000 г. американската историчка на изкуството Елени Василика разкрива тревожна практика в германския музей „Рьомер и Пелицеус“. Тя установява, че институцията излага десетки египетски реликви на търговеца Сероп Симонян, представяйки ги като свои собствени експонати.
Тази практика функционира като пране на пари, позволявайки на търговеца да скрие съмнителния им произход и да ги направи годни за препродажба на най-високо ниво.
Реставратори забелязват, че някои от предметите са били сериозно преработвани или дори разрязвани на части в Египет, за да преминат незабелязано покрай митническите инспектори.
Мрежата зад схемата
С времето семейство Симонян изгражда международна мрежа. В нея участват търговци с достъп до елитни клиенти, експерти, които удостоверяват произход, посредници, които „поправят“ документи, и музеи, готови да купуват въпреки съмненията.
Особено важна роля играят посредниците. Те са хора с безупречна репутация, които превръщат съмнителното в „достатъчно убедително“. Така се създава паралелен пазар, в който истината няма фиксирана стойност, а доверието се конструира.
Пазарът, който създава престъпление
Големият проблем не е само в трафикантите. Световните музеи са под постоянен натиск да разширяват колекциите си с редки и впечатляващи експонати, докато легалният пазар остава ограничен.
Резултатът е предвидим. Търсенето изпреварва предлагането, цените се изстрелват, а проверките се превръщат във формалност. В тази среда съмнението не спира сделката, а просто се игнорира.
Разследването, което разплете нишката
Пробивът идва от неочаквано място. Колекционер разпознава саркофага от „Метрополитън“ като предмет, който му е бил предлаган години по-рано за едва 50 000 долара. Това поставя началото на мащабно разследване.
Проследяват се имейли, метаданни от снимки и маршрути на доставки. Оказва се, че артефактите често са транспортирани като евтини сувенири с фалшиви декларации и кодови имена. Самият саркофаг е известен вътрешно като „големият жълт“.
Престъпното минало на фамилия Симонян
Братята Симон, Сероп, Акоп и Абрахам Симонян официално се водят бижутери, но същинският им бизнес е изкупуване и контрабанда на крадени антики. Ако музеите са били направили базово проучване, лесно са щели да открият богатото криминално досие на фамилията.
През 1975 г. 28-годишният Абрахам е убит в Египет от иманяри заради спор около огромната печалба от незаконно продадена „Книга на мъртвите“.
Симон лежи в затвора през 60-те години за престъпления с антики, губи лиценза си за търговия през 1971 г., а през 1995 г. е осъден задочно на пет години тежък труд за опит да изнесе над 100 артефакта.
Канадските власти конфискуват около 60 незаконни предмета от Акоп през 1989 г.
Сероп избягва присъда за измама с фалшивия папирус на Артемидор единствено поради изтекла давност. На 80-годишна възраст лежи във френски затвор.
Системен провал, не изключение
Случаят със семейство Симонян не е изолиран. Той разкрива модел, в който институции купуват без достатъчна проверка, експерти валидират съмнителни находки, а рискът се приема като част от играта.
Дори след публичните скандали много от тези практики продължават. Причината е проста – престижът и посещаемостта често тежат повече от етиката.
Когато културата стане индустрия
Историята на едно арменско семейство, започнало от нулата в Кайро, се превръща в разказ за глобална система. Система, в която знанието може да бъде инструмент за манипулация, институциите – посредници, а миналото – стока.
Най-тревожното е, че този свят не съществува в сенките. Той е изложен на показ в най-големите музеи на света.
Веднъж хитрият Сероп се похвалил на колежка как успява:
„Бягам до сянката си.“
Винаги невидим, но дълго много успешен.
