Последният враг на Нетаняху е мъртъв
Бомбите, паднали върху комплекса на аятолах Али Хаменей в събота, убиха последния от четиримата врагове на Бенямин Нетаняху, пише в свой анализ Ричард Спенсър, кореспондент за Близкия изток в Таймс.
През юли 2024 г. Мосад ликвидира Исмаил Хания – ръководителя на „Хамас“. Бомба избухна в апартамента му в Техеран. Два месеца по-късно израелска ракета уби Хасан Насрала. Лидерът на „Хизбула“ загина в бункер в Бейрут.
През октомври 2024 г. Яхия Синуар – мозъкът зад атаките от 7 октомври 2023 г. – загина в престрелка с израелски части в Газа.
САЩ: От съюзник до пълноправен участник
Смъртта на Хаменей е различна от предишните. САЩ не само предоставиха разузнавателни данни. Те вече са пряк участник във война за смяна на иранския режим.
Убийството на чужд държавен глава изисква покритието на суперсила. Дори израелската прецизност след 7 октомври не е достатъчна без него. Това разкрива дълбочината на връзката между Нетаняху и Тръмп.
Тръмп: Човекът, който не чака
Тръмп спечели двете си президентски кампании с две обещания.
Първото: Да върне американската мощ и величие.
Второто: Да пази страната далеч от чужди войни.
Атаката срещу Иран показа кое от двете надделя.
От завръщането си в Белия дом Тръмп действа като човек, който бърза, защото няма втори шанс. Урокът от първия му мандат е ясен. Тогава постигна много по-малко от обещаното.
Затова този път не допуска страхливи съветници или дипломатически норми да спират амбицията му, смята Спенсър. Той е готов да заплашва своите съюзници – европейските лидери. В търговията атакува стари догми и налага тежки мита. Изисква другите да „плащат, за да играят“ с американския пазар.
От Сирия до Техеран: Логиката на ескалацията
Процесът започна с ограничен ракетен удар по Сирия през април 2017 г. Последва убийството на генерал Касем Солеймани през януари 2020 г. После дойде завръщането в Белия дом и пълната подкрепа за действията на Израел в Газа.
Тръмп не отстъпва. Той следва логиката на позициите, които е заел. Тази логика разтърсва света.
С обещанието да унищожи иранския режим той на практика се ангажира да прекрои геополитиката на Близкия изток.
Грешката на Буш и новият опит на Тръмп
Тази задача някога си постави и Джордж Буш-младши. Резултатът беше катастрофалната инвазия в Ирак през 2003 г. Всички следващи президенти избягваха подобни опити.
Нито Буш, нито Обама, нито Тръмп в първия му мандат успяха да изградят стабилен Близък изток без употреба на сила. Тръмп сега подновява опита.
Нетаняху и неговите поддръжници в американските консервативни среди насочиха президента по този път. Но това не е единственият фактор.
Изключителността като кредо
Тръмп и Нетаняху вярват дълбоко в изключителността на своите нации.
Тръмп вижда Америка като „светлина на хълма“. Страна, спечелила власт и богатство чрез лидерство в свободния свят.
В последното си обръщение пред Конгреса заяви:
„Когато Бог има нужда от нация, за да извърши чудесата си, Той знае точно кого да избере.“
Нетаняху вярва, че Израел – библейски дом на преследван народ – има свещено право да се защитава с всички средства. Той приема, че тази вяра трябва да се потвърждава всеки ден.
Логиката на новия световен ред е проста.
Ако другите народи искат мир и просперитет, трябва само да приемат американската представа за света.
Новият ред и неговите граници
След убийството на Хаменей всички живеем в новия световен ред на Доналд Тръмп.
За да придобие формата, която президентът желае, обаче, иранският народ трябва да изиграе своята роля.
Виетнамците, иракчаните и други народи в миналото упорито отказваха да го направят.
В дългосрочен план редът зависи от нещо друго.
Русия и особено Китай трябва да се наредят в строя. Или поне да не решат, че и те са изключителни сили – с право да използват сила по свое усмотрение.
