Краят на Ислямската революция?
Убийството на върховния лидер на Иран не е като отстраняването на обикновен държавен глава. Самата Ислямска република може да е в агония. Това обаче няма да е красива гледка.
Очаква ни десетилетие на сътресения в целия Близък изток, прогнозира в Таймс журналистът Роджър Бойс.
Радикалните шиити останаха без регионално ръководство от Техеран. Сега те могат дестабилизират много други крехки държави.
Наследството на един лидер
Аятолах Али Хаменей управлява Иран от 1989 г. Той поема властта от по-харизматичния Рухолах Хомейни. Тогава страната е тежко наранена след кървавата война с Ирак.
Има и опасения, че Ирак ще се възползва от кризата и ще нападне отново.
Токсичната теокрация
Хаменей получава огромни правомощия над армията и сигурността. Той оглавява новия съвет за национална сигурност. Целта е иранците да се почувстват в безопасност.
Но обвързването на духовен пазител със създател на полицейска държава се оказа гибелно. Интимната връзка между Корпуса на гвардейците на ислямската революция и върховния лидер създава токсична теокрация.
Тя напълно уби ислямската революция при Хаменей.
Религиозен авторитет без граници
Хаменей е висш шиитски авторитет. Неговото влияние далеч надхвърляше границите на Иран.
За милиони шиити олицетворяваше религиозна легитимност и идеологическа сигурност. Това включваше Ирак, Ливан, Персийския залив и Южна Азия.
Оттук идва и насилието срещу американското консулство в Карачи. Деветима проирански протестиращи загинаха. Тълпи атакуваха консулството в Багдад. Хиляди излязоха по улиците в Кашмир.
Религията отново в геополитиката
Убийството на Хаменей не просто премахна пречка пред ядрената програма. То връща сложния религиозен елемент в геополитиката. Конфликтът вече не е само за възпиране. Той е за идентичност, вяра и отмъщение.
Именно това има предвид президентът Пезешкиан, когато призова за отмъщение. Той не говори за хаотични и слаби атаки. Той иска действия, които да запалят целия регион.
Върховният лидер загина заедно със своите роднини и командири. Той вече е обявен за мъченик. Това го превръща във вдъхновение за бъдещи терористични нападения.
Смяна на режима
Промяната на режим чрез въздушни удари винаги е рискован залог. Перфектното сътрудничество между САЩ и Израел осигури ликвидирането на Хаменей още в първата вълна. Скоро ще разберем дали ракетните бази на Иран са сериозно повредени.
„Иран сега има политическото пространство за промяната, която народът му, регионът и светът търсят от толкова години“, смята Норман Рул, анализатор ветеран за Иран.
Но пътят е дълъг и труден.
Опозицията пред изпитание
Първо, опозицията трябва да намери обща платформа. Има интересни допирни точки между Реза Пахлави, сина на шаха в изгнание, и Марям Раджави – ирански опозиционен лидер. Те искат религията вън от политиката. Искат ангажиране на младите и права за жените.
Като първа стъпка, Корпусът на гвардейците на ислямската революция и паравоенните трябва да сложат оръжие.
Свободните избори и новото конституционно събрание изглеждаха като утопия. Сега са с крачка по-близо до реалността.
Историческият избор
Корпусът на гвардейците на ислямската революция трябва да осъзнае своята нова реалност. Той вече не е законният инструмент на всемогъщото духовенство. Тази илюзия рухна заедно с бункера на Хаменей.
Режимът все още се държи. Но командните вериги са прекъснати. Офицерите от Корпуса на гвардейците на ислямската революция трябва да направят своя избор.
Дали да изоставят системата, която ги направи богати чрез насилие? Или да се преструват, че нищо не се е случило и да чакат демократичната метла да ги изправи пред съд.? Американските бомби на Тръмп изостриха този избор до краен предел.
