Какви са истинските намерения на Тръмп? Какво е блъф, самохвалство и тактика за договаряне, и какво не е? Тъй като той няма философия или стратегия за национална сигурност и често не се стреми към предварително определени цели, наблюдателите отляво и отдясно често са озадачени. Тръмп е самото въплъщение на „транзакционното“, като единственият му неизменен фокус е самият той. Съответно, оценяването на такова отклоняващо се поведение и разбирането какво наистина се случва в главата му може да бъде почти невъзможно. Медии, политици и бизнесмени често се убеждават, че той просто позира, но непрекъснато са изненадани от действията му. Помислете за Украйна, НАТО и митата, пише в свой анализ за британския Телеграф Джон Болтън, който е бил съветник по националната сигурност на САЩ от 2018 до 2019 г. по време на първата администрация на Доналд Тръмп.
Мнозина казваха, че Тръмп никога няма да се изложи с уреждане на конфликта в Украйна като направи прекалено много отстъпки на Русия. По време на кампанията през 2024 г. Тръмп многократно се хвалеше, че войната в Украйна (и тази в Близкия изток) никога нямаше да се случи, ако той беше президент, като по този начин критикуваше слабостта на Байдън (а по-късно и на Камала Харис). Въпреки това нито поддръжниците, нито опонентите на Тръмп забелязаха неговата мания да възобнови личното си приятелство с Владимир Путин. За Тръмп добрите лични отношения между лидерите означават добри отношения между техните страни – изключително елементарно виждане за света.
Путин каза, че иска мир, и Тръмп го прие. Затова Тръмп направи толкова много отстъпки на Русия и затова Володимир Зеленски с право се чувства толкова притиснат. Това е личната мотивация, която толкова много наблюдатели пропуснаха, спекулирайки вместо това за „политически“ причини защо Тръмп няма да промени политиката на Америка спрямо Украйна. Той нямаше желание да защитава свободата и независимостта на Украйна и не усещаше необходимостта да демонстрира сила срещу непровокираната инвазия на Русия, за да възпре например китайския реваншизъм спрямо Тайван.
Освен това още от първия си мандат Тръмп желаеше Нобелова награда за мир. Завиждаше на наградата на Барак Обама през първата му година като президент без очевидна причина и смяташе, че той също я заслужава. Съответно Тръмп видя разрешаването на конфликта в Украйна или Близкия изток като възможни пътища през първите месеци на втория си мандат. Вероятно това е причината Тръмп често да се хвали, че може да разреши конфликта в Украйна още в първия си ден като президент или поне в рамките на 24 часа след като събере Путин и Зеленски в една стая. Това обяснява също защо в обръщението си към Конгреса през март той нарече войната „безсмислена“. Очевидно такава война е по-лесна и бърза за прекратяване от война, в която са заложени реални въпроси. Това е човек, който бърза за своя Нобел.
Тези, които вярваха, че Тръмп няма да подкопае Украйна или дори по-лошо – да премине на страната на Путин, бяха многократно изненадани. Те намериха утеха например, когато Тръмп назначи дългогодишния си съветник Кийт Келог за главен мирен преговарящ. Но Москва възрази, че той е твърде „проукраински“, и той беше отстранен – бихме могли да кажем „прочистен“. Келог проявяваше непоколебима лоялност към Тръмп, но това беше както винаги недостатъчно за него. Досието на даден член на персонала не е сигурен показател за това как ще действа Тръмп.
По отношение на НАТО наблюдателите казваха, че Тръмп просто води преговори, когато заявяваше, че Америка няма да защитава членове, които не изпълняват целта за военни разходи от 2% от БВП. И също така казваха, че той просто води преговори, когато повиши целта до 5%. Но тук Тръмп говореше сериозно. НАТО не е в безопасност от изтеглянето на САЩ, особено ако съюзниците не успеят да разберат, че изтеглянето все още е най-важно за Тръмп.
След това дойде увлечението на Тръмп по митата. Щетите, които той нанесе на Украйна и НАТО, бледнеят в сравнение с това какво ще причинят митата му на икономиката на Америка и цялата международна икономическа система. Ако беше действал на 1 април вместо на 2-ри, можеше бързо да каже, че всичко е първоаприлска шега и така да спаси глобалната икономика от трилиони долари щети при началото на пазарния срив. За съжаление обаче Тръмп беше напълно сериозен – факт очевиден много преди „Деня на освобождението“.
И тук „експертите“ и притеснените бизнесмени упорито игнорираха факта, че Тръмп нарича „митата“ най-красивата дума в речника. Те казваха: митата ще бъдат целеви, внимателно калибрирани и той ще сключва сделки бързо. Това било тактика за договаряне – „ескалация до деескалация“, заяви министърът на финансите Бесент през октомври 2024 г. Дори когато световните фондови пазари започнаха да падат стремглаво надолу като камъни, експертите продължаваха да рационализират каква е неговата „стратегия“.
Грешка отново. По-вероятно е Тръмп да спечели Нобелова награда за литература отколкото за мир. Както с Украйна, така и тук Тръмп слуша основно себе си, а не другите. Той създава свой собствен свят – този път въображаем търговски свят – и след това живее в него. Тръмп не лъже толкова, а по-скоро управлява паралелна вселена – като детска къщичка върху дърво – където числата означават това, което той казва, че означават. Не реагира добре, когато числата в реалния свят не съвпадат: все пак кой тук командва?
Тръмп не може да различи приятелите от враговете на САЩ – нито политико-военното им положение, нито икономическите им интереси – и изглежда не го интересува. Това, което има значение са приятелите и враговете на самия Тръмп, които очевидно не са същите като тези на Америка.
