В сърцето на Париж, на престижната улица Фобур Сент-Оноре, съществува място, което почти не присъства в туристическите пътеводители, но е неразделна част от историята на френския елит. Зад тежките врати на хотел Перине дьо Жар и далеч от светлините на социалните мрежи се намира Новият кръг на Съюза (Нуво Серкл дьо Л’Юнион) – най-старият действащ джентълменски клуб в Париж и една от най-забележителните институции на френската аристократична култура, пише Фигаро.
Тук времето сякаш се движи по собствен ритъм. Всяка традиция има значение, всяка вечеря следва установен церемониал, а приятелството не се измерва с броя на контактите в телефона, а с десетилетия споделени разговори.
Сред самите членове често може да се чуе едно изречение, което обобщава духа на клуба:
„На 50 години си намерих приятели като от детството.“
Именно това, а не социалният престиж, е най-голямото богатство на този изключителен парижки кръг.
Парижкият свят зад затворените врати
Всяка седмица, традиционно в понеделник вечер, членовете се събират на третия етаж на историческата сграда на улица Фобур Сент-Оноре №33.
Няма шумни коктейли, няма показност.
Мъжете пристигат с тъмни костюми, често в класически от три части. Настаняват се в старите кожени кресла. Разговарят спокойно. Обсъждат литература, политика, история, дипломатически събития или конни надбягвания. Някои играят билярд, други карти, а трети просто се наслаждават на атмосферата, която малко места в Европа все още могат да предложат.
Това е свят, в който дискретността остава върховна ценност.
Два века история
Историята започва през 1828 година, когато по инициатива на легендарния дипломат Шарл-Морис дьо Талейран-Перигор се създава Кръгът на Съюза (Cercle de l’Union).
Талейран, един от най-влиятелните европейски държавници на XIX век, вижда клуба като място, където представители на различни държави могат да разговарят свободно извън официалната дипломация.
Още тогава близо половината членове са чужденци – необичайно явление за Франция от онова време.
През следващите десетилетия към него постепенно се присъединяват няколко други престижни клуба:
- Новият кръг на улица Роял;
- Земеделският кръг;
- Кръгът на артистичния съюз;
- Кръгът на Франция.
След поредица от сливания постепенно възниква днешният Нуво Серкл дьо Л’Юнион, който наследява традициите на всички тях.
Конете като символ на характера
Един от най-интересните аспекти на клуба е неговата вековна връзка с конния спорт.
Докато прочутият Жокей клуб традиционно е свързан с класическите равнинни надбягвания, Новият кръг на Съюза отдава предпочитание на стипълчейза – дисциплина, при която конете и ездачите преодоляват различни препятствия.
Тази разлика далеч не е символична.
Равнинните състезания поставят акцент върху родословието и развъждането.
Стипълчейзът изисква смелост, техника, прецизност и готовност за риск.
Именно затова логото на клуба изобразява ездач в момента на прескачане на препятствие – емблема на характер, който предпочита предизвикателствата пред сигурността.
Клубът, помогнал за създаването на хиподрума „Отой“
Един от предшествениците на днешния клуб играе важна роля в изграждането на легендарния парижки хиподрум Отой.
След Френско-пруската война старият хиподрум във Венсен е сериозно повреден.
Членовете на Новия кръг на улица Роял, тясно свързан със Société des Steeple-Chases, участват активно във финансирането на новия проект.
Без тяхното участие вероятно нямаше да съществува един от най-престижните европейски центрове за препятствени конни надбягвания.
И до днес тази историческа връзка продължава чрез престижната надпревара Prix du Nouveau Cercle de l’Union, която е част от календара на френските конни спортове.
Само 600 души – и почти всички се познават
В епоха на масови организации и глобални мрежи клубът съзнателно запазва малкия си размер.
Днес той има приблизително 600 членове.
За сравнение:
- Кръгът на Междусъюзническия съюз разполага с около 3500 членове;
- Автомобилният клуб на Франция – около 2600.
Малкият мащаб позволява на членовете действително да изграждат лични отношения.
Това не е място за случайни запознанства, а общност, в която хората познават семействата си, споделят интереси и често изграждат приятелства за цял живот.
Кои са членовете?
Исторически клубът събира представители на френската аристокрация, дипломати, висши държавни служители, военни, земевладелци и интелектуалци.
Това е общество, в което традиционно се срещат политика, дипломация, култура и държавническо мислене.
Изборът на нов член – почти като конклав
Процедурата за прием остава една от най-строгите във Франция. Изискванията за членство са по-свирепи от избирането на папа.
Всеки кандидат трябва да бъде представен от двама поръчители.
И двамата са длъжни лично да присъстват на понеделнишките вечери.
Гласуването е тайно.
Отрицателният вот има особена тежест – една отрицателна бюлетина може да обезсили няколко положителни гласа. В клубната традиция това е известно като „черната топка“.
Не е случайно, че самите членове често се шегуват:
„По-добре кандидатствай, докато си млад – тогава имаш по-малко врагове.“
Дрескодът като знак за уважение
В клуба няма място за демонстративна небрежност.
Правилото е просто: сако и вратовръзка.
Дънките не се допускат.
Клубът има и собствена отличителна вратовръзка – тъмносин фон с пет бели диагонални райета, която членовете носят с особена гордост.
Литература, история и награди
Макар конните спортове да са част от неговата идентичност, клубът поставя огромен акцент върху културата.
Всяка година присъжда собствена литературна награда за исторически трудове, а понякога и за книги, посветени на важни обществени теми.
Сред отличените автори през годините са Жаклин дьо Ромийи, Елен Карер д’Анкос, Жан-Мари Руар, Жан Тюлар, Доминик Бона и Етиен дьо Монтети.
Редовно се организират лекции по история, международни отношения, дипломация и национална сигурност. Гости са били високопоставени генерали, дипломати и държавници.
Истинската стойност на клуба
В свят, доминиран от социалните мрежи, кратките съобщения и непрекъснатата публичност, Нуво Серкл дьо Л’Юнион предлага нещо почти изгубено – време за разговор.
Без телефони на масата.
Без показност.
Без необходимост непрекъснато да доказваш кой си.
Тук принадлежността се измерва не с богатството, а с репутацията, почтеността и способността да бъдеш добър събеседник.
Именно затова думите на един от членовете звучат толкова силно:
„Да се присъединиш към Новия кръг на Съюза е като на 50 години да намериш приятели от детството.“
Може би именно тази философия обяснява защо, почти два века след основаването си, най-старият парижки джентълменски клуб продължава да бъде символ не само на традицията. Но и на една все по-рядка форма на човешко общуване – общност, изградена върху доверие, култура и приятелство.
