Новият мирен план на президента Доналд Тръмп за Украйна вероятно ще се провали. Но през следващите месеци той има възможност да изработи подход, който може да успее. Зад тази позиция застава колумнистът на Блумбърг Хал Брандс.
Истинско миротворчество може да стане възможно през 2026 г. Тогава напрежението върху руската икономика и армия се засилва. Но политиците в САЩ, Европейския съюз и Украйна ще трябва да преодолеят собствените си колебания и слабости — иначе Владимир Путин все още ще може да наложи условията си за край на войната.
В търсене на формула за мир
Сагата с мирния план на Тръмп продължава, но перспективите не изглеждат обнадеждаващи. Миналата седмица американски и руски представители представиха 28-точковo проектоспоразумение. То би ограничило размера на украинската армия. Би забранило разполагането на американски или европейски сили за сигурност след мирно споразумение. Също така би принудило Киев да предаде ключови територии в източната част на страната. Оттогава украински и европейски представители лобират пред съветниците на Тръмп, за да превърнат потенциалната катастрофа в план, който може да позволи на Украйна да оцелее и да се развива. Като резултат е подготвено по-кратко предложение, което Путин със сигурност ще отхвърли. Търсенето на формула, която изкусно да смекчи основните разногласия, ще продължи. Но е много по-трудно да се прикрие фактът, че Путин все още се стреми към по-нататъшно разчленяване и подчиняване на Украйна.
Как следващият мирен план да е по-успешен?
Ако този опит за миротворчество се окаже безплоден, следващият може да бъде по-успешен — ако Украйна и нейните съюзници се подготвят правилно. Путин изглежда уверен, че Русия е на път към победа. Но позицията му е по-слаба, отколкото изглежда.
Тази година руските настъпателни операции с огромни жертви може да са коствали около 1000 убити и ранени на ден според украинските данни. През следващата година на Путин ще му е трудно да започне нова продължителна офанзива без нова, при това непопулярна мобилизация.
Украинската кампания от удари дълбоко в Русия излага режима на подигравки и намалява износа на енергийни ресурси.
Най-важното е, че руската икономика изпитва сериозни затруднения — прогнозираният растеж на БВП тази година е под 1%, основно заради рекордните военни разходи и ниските цени на петрола.
Новите американски санкции срещу енергийните гиганти „Роснефт“ и „Лукойл“ заплашват да намалят още повече приходите на Русия. Признаците на сериозен икономически стрес се множат: централната банка на Русия е започнала да продава злато, за да финансира войната.
Тази икономическа криза в крайна сметка може да стане критична, дори застрашаваща самия режим на Путин.
Ключът към справедливо споразумение — такова, което слага край на войната без допълнителни и унизителни териториални отстъпки от страна на Киев и включва реални гаранции за сигурност — е да се ускори кризата на войната на Путин, като едновременно се забави кризата на Украйна.
План за действие
Средствата за това не са тайна.
САЩ трябва да затегнат контрола върху енергийните приходи на Русия, особено чрез санкции срещу китайските купувачи на руски петрол.
Санкциите трябва да се използват по-агресивно. Трябва да се пресече процъфтяващата стратегическа търговия между Китай и Русия, която включва стоки с двойна употреба, поддържащи руската армия в бойна готовност.
Разузнавателна помощ и доставки на оръжие — може би не спорните ракети „Томахоук“, а по-достъпни алтернативи — могат допълнително да парализират руската военна икономика, подпомагайки украинската кампания с далекобойни удари.
ЕС трябва да одобри плана си за насочване на замразените руски активи към Киев, за да разсее представата на Путин, че Украйна ще фалира до пролетта.
Европа трябва да действа по-решително за спиране на енергийните вносни потоци, които пълнят хазната на Путин, дори когато санкциите я изпразват.
Ролята на Украйна е да се справи с все по-тревожната криза с човешкия ресурс, като набере по-голям брой физически годни млади мъже.
Войната отдавна се е превърнала в състезание по изчерпване. Целта на всички тези мерки е да се промени позицията на Путин в преговорите, като се убеди, че времето може би вече не работи в негова полза. Но това ще изисква от Вашингтон, Брюксел и Киев да преодолеят своите стратегически слабости и дилеми.
Тръмп се изнервя
Не е чудно, че Тръмп е изнервен от европейските лидери. Те отдавна съчетават максималистка реторика с бавни и плахи действия. Мъчително бавното придвижване на плана за конфискация на замразените руски активи е само последният пример.
Украйна е изправена пред мъчителен избор — дали да мобилизира повече млади мъже или да запази бъдещето на държавата си. Но не може да държи слабо защитените си линии без нови войници.
Във Вашингтон Тръмп е прав, че приоритизира прекратяването на войната. През изминалата година той постепенно — макар и доста несъвършено — прие по-твърда позиция спрямо Путин. Но едновременно с това многократно отлагаше мерки, като законопроекта на сенатора Линдзи Греъм, който би засилил икономическия натиск върху Русия.
Мирните инициативи на Тръмп се провалят, защото не се изправят сериозно срещу желанието на Путин да унищожи Украйна. За да успее, той трябва спешно и систематично да изгради лостове на влияние, вместо да губи време и съюзническо единство в безплодни дипломатически начинания.
Критичната 2026 г.
Ако това беше лесно, вече щеше да е постигнато. Но цената на бездействието може да бъде трагична: Русия не е единственият воюващ, за когото 2026 г. може да се окаже опасна година.
Политическата сцена в Украйна е токсична, белязана от умора от войната и корупционни скандали. Ситуацията на фронта несъмнено се влошава, докато кадровите проблеми се задълбочават.
Украйна има шанс
Войната е нестабилно равновесие, а грозната истина е, че този конфликт става все по-неустойчив и за двете страни. Украйна и нейните съюзници имат шанс да доведат кризата на войната на Путин до кулминация. Ако не се възползват от него, може да не получат втори.
