В началото на месеца от издателство „Софтпрес“ ни представиха две детски книжки за „Трите суперпрасета“. Любимите приказни герои оживяват в нова суперзабавна суперистория, преведена в рими от великолепната Мария Донева!
След като побеждават Големия лош вълк, трите прасенца се превръщат в супергерои, но един ден се случва немислимото – вълкът успява да избяга от затвора! Сега всички в приказната страна разчитат на Суперпрасетата да го заловят.
А пък във втората книжка „Трите суперпрасета: Весела Коледа“ в навечерието на Коледа трите прасенца разбират, че Дядо Коледа е изчезнал! Вместо да се чудят кой злосторник иска да провали празника и да бездействат, те директно се заемат с разследването.
И тъй като ние харесахме изключително много книжките, днес решихме да ви срещнем с човека, който преведе в рими новото приключение на трите прасенца – Мария Донева. Как се е чувствала докато превежда това своеобразно продължение на класическата приказка? Защо книжката е преведена в стихотворна форма? И харесва ли новите приключения на трите прасенца? Може да разберете в текста.
1. Как приехте превода на „Трите суперпрасета“ – повече като работа или повече като забавление?
Работа. Но те не се изключват взаимно. Работата и забавлението се допълват чудесно. Когато ти е приятно, работата върви с лекота и това се усеща от крайния резултат.
В същото време се отнасям със сериозност и всеотдайност към задачите, които съм приела. Не е парадокс, а нещо съвсем логично: колкото по-сериозно – толкова по-усмихнато.
2. Хареса ли Ви продължението на класическата история?
Да. Когато някоя хубава приказка свърши, винаги се чувствам, все едно под носа ми захлопват някаква врата. Все едно някой ми казва: „До тук ти разказвахме, но ето доброто победи, злото е наказано, принцесата се омъжи, какво ще стане по-нататък, теб не те засяга.“ Ама засяга ме! Искам да знам!
Много ми харесва, че прасенцата са продължили да живеят и да общуват с другите обитатели на гората. Че са се променили, но и са запазили по нещо от характера си. И тук едното прасе върши тежката работа, а другите две повече се интересуват от славата. Но какво да се прави, има и такива прасета (и хора). Всички сме различни, всеки има добри и лоши качества, важното е да не прекаляваме и да се стараем да станем по-мили и услужливи.
3. Новата версия запазва ли класическия дух на приказката, която всички познаваме?
Да, и това е много приятно. От една страна прасетата вече са суперпрасета, а не някакви мрънкащи и напрегнати пържолки, които си строят къщи, водени от страх да не бъдат изядени. В новите книги те имат мечти и намерения, правят планове. Държат се като детективите от сериалите, събират улики, използват различни технически нововъведения. Мили са, защото понякога пропускат неща, които са пред очите им, но човек просто не може да им се разсърди. Освен това финалът на историите е хем класически щастлив, хем изненадващ.
В крайна сметка, това е същата история, но пренесена в по-ново време. Както казват философите, историята не е права линия, а е навита като свинска опашка… в смисъл като спирала, и всичко се повтаря, само че на ново ниво.
4. И двете книжки на български са в стихотворна форма – по този начин ли децата на тази възраст приемат по-лесно информацията?
Стиховете звучат игриво заради ритъма и римите. Пренасят сюжета в полето на поезията (прасета и поезия, защо пък не!) Римуваните стихове са лесни за запомняне. Аз си представям приказката в проза като красиво зелено дърво, например бор. А когато е в стихове, същият този бор е отрупан с блещукащите стъклени украшения и с гирляндите на римата. Далеч по-празнично е, нали?
5. А като цяло какво е мнението Ви за адаптациите на познатите вече приказки и писането на своеобразни продължения от други автори?
Има и щастливи, и тъжни примери.
Когато вдъхновението от една стара история отведе автора към нови идеи, към изненадващи обрати в сюжета и вълнуващи характери, читателят може само да се радва.
А когато се случи новото произведение да е епигонско, да предъвква старата история, да я профанизира и банализира… ами жалко. Но всеки автор вярва, че пише нещо хубаво; всеки прави най-доброто, на което е способен в момента. Никой не сяда да пише с мисълта: „Я да създам една неприятна глупава книга.“
Защо редакторът не се е намесил, защо издателят е публикувал книгата, защо хората я купуват, това са съвсем отделни въпроси.
6. На кого бихте препоръчали „Трите суперпрасета“?
Препоръчвам тези книги на майките и бащите, които четат на сладките си деца и обичат да чуват смеха им. А също и на начинаещите читатели от първи, втори, трети клас.
Всички книги на Софтпрес можете да закупите с 20% отстъпка с код Danybon20 от сайта на издателството https://www.soft-press.com/.
…
Софтпрес е партньор на Данибон в инициативата “Представи се”.
