Дори дългогодишното манипулиране на изборните правила и системното превземане на държавата не успяха да спасят унгарския премиер Виктор Орбан от съкрушително поражение на парламентарните избори, пише в свой анализ Политико.
Не помогна и гръмогласната подкрепа от задокеанските му съмишленици от лагера на MAGA. Президентът на САЩ Доналд Тръмп и вицепрезидентът Джей Ди Ванс заложиха авторитета си за своя най-лоялен идеологически съюзник в Европа, нарушавайки негласното дипломатическо табу за намеса при предизборни кампании в чужди държави.
Властта като бреме
Престоят на върха има своите предимства, особено когато лостовете на властта се използват без свян за пренаписване на правилата на играта. Но дългото управление може да се превключи и в непосилно бреме. Точно това се случи с Орбан. Избирателите в Унгария демонстрират нарастваща умора от него и от управляващата партия „Фидес“, чието име все по-често се свързва с шуробаджанащина и корупция. Това са фактори, които неумолимо потапят икономиката на страната.
Изправен пред променените обществени нагласи, Орбан не успя да предложи нова визия. Вместо това той се придържаше упорито към старата си стратегия, донесла му успех на предишните три избора. Той отново се позиционира като единствения автентичен защитник на унгарските национални интереси, докато оформяше образа на външните врагове. В тази кампания премиерът на Унгария обвини своя основен съперник, че тласка страната към войната чрез съюза с двете обичайни плашила на правителството: Европейския съюз и украинския президент Володимир Зеленски.
Но геополитическото всяване на страх този път не даде резултат. Това са избори, които трябва да решат ежедневните битови и икономически проблеми на хората.
Пропукването на системата
Погрешната преценка на Орбан за приоритетите на електората даде на неговия опонент Петер Мадяр възможност да компенсира огромното институционално предимство на властта: манипулирани избирателни райони, подчинена медийна среда и купен вот. Това отвори широко вратите пред центристката партия „Тиса“.
Великият популист Орбан загуби вродените си политически инстинкти. Той не успя да осъзнае навреме, че позициите му ерозират от същите пороци, които сриват авторитарните режими по целия свят: разширяваща се корупция, клептократичен елит и разпадаща се публична инфраструктура.
„Промяната може да се усети физически на самите предизборни митинги. Ентусиазъм имаше само на опозиционните събирания, но не и на тези на правителството“, коментира пред Политико биографът на Орбан Пал Даниел Рени.
Икономиката е решаваща
В този контекст външната подкрепа на европейските популисти – от Марин Льо Пен във Франция и Герт Вилдерс в Нидерландия до Матео Салвини в Италия – се оказа напълно безполезна. Същото важеше и за видеообръщението на Алис Вайдел от германската „Алтернатива за Германия“, която заяви пред унгарците:
„Европа има нужда от Виктор Орбан“.
Въпреки призивите за „връщане на националния контрол“, крайнодесните лидери не се поколебаха да чертаят апокалиптични сценарии за съдбата на Унгария, ако избирателите държат да сложат край на „гулаш-популизма“. Подобни назидания обаче не трогнаха унгарците. Техните тревоги бяха далеч по-прозаични: плащането на сметките, сигурността на работните места и достъпът до адекватно здравеопазване.
„Чуждата намеса просто няма никакво значение“, категоричен е Мартон Томпош, опозиционен депутат от партия „Моментум“, който тактически се оттегли от вота, за да осигури на „Тиса“ разчистен терен срещу Орбан. „Вземете например вицепрезидента Ванс: той е абсолютно непознат за унгарската публика.“
Демонстрацията на трансатлантическа лоялност няма как да промени политическото уравнение в Унгария, където неодобрението към управляващата партия Фидес се върти около вътрешния разпад на страната.
Феноменът Мадяр: дисциплина и алтернатива
Може би призоваването на американската подкрепа не е от наивност, а акт на отчаяние. Орбан просто е изчерпал идеите си в сблъсъка с Мадяр. Като бивш кадър на „Фидес“, претендентът познава основите на системата на Орбан и – за разлика от предишни опозиционери – не отстъпва монопола върху патриотизма.
Мадяр призовава често симпатизантите си да носят националния флаг, облича се в традиционни бродирани унгарски ризи и гледа футболни мачове сред обикновените фенове на трибуните, далеч от ВИП ложите, запазени за елита. Той е категорично против всяка чуждестранната намеса. Смята, че всяко вмешателство – било то от Вашингтон, Брюксел или Москва – е нежелано. Така Орбан да изглежда като чужда марионетка.
През цялата кампания Мадяр се фокусира върху същинските проблеми. Той безмилостно атакува „Фидес“ за корупцията, насочвайки контраста между обедняващите унгарци и небивалото забогатяване на премиерското семейство и приближените в бизнес кръга му.
Според избирателния експерт Матяш Боди, който анализира независими социологически данни, именно инфлацията, икономическата стагнация и влошените публични услуги са предрешили вота.
„Това, което доведе до поражението на Орбан, бяха разходите за живот, липсата на икономически възможности и липсата на работни места. Ключовото послание към унгарците беше, че страната просто не функционира. И ако погледнете здравеопазването, транспорта, образователната система, за обикновените хора те са в окаяно състояние.“
Възползвайки се от фрустрацията на избирателите, Мадяр обещава да изгради „модерна, европейска Унгария“. Това се хареса не само на младите избиратели, но и на мъжете работници на средна възраст – важен сегмент от традиционната електорална база на Фидес.
„Нищо не трае вечно“
Докато Орбан в кампанията си разкрива рисковете от въвличането на Унгария в конфликта в Украйна и представя опонента си като марионетка както на Зеленски, така и на ЕС, Мадяр остава невъзмутим, противопоставяйки се на всички опити да бъде провокиран.
По време на цялата надпревара Маджар е борбен и напредничав. Води изключително активна кампания в традиционните бастиони на управляващите – градове и села, които предишни опозиционни лидери дори не посещават. За всяко населено място, посетено от Орбан, Мадяр обикаля 6 други, често носейки картонена фигура на премиера, за да подчертае откъснатостта на властта от хората.
Това, че Мадяр акцентира на корупцията, също е показателно, смята Тимъти Аш от британския Chatham House.
„Хората могат да се съгласяват с клептокрацията, докато икономиката се развива добре. Но в крайна сметка, ако икономиката започне да се проваля и видят как всички тези хора пълнят джобовете си, тогава можете да очаквате реакция.“
Професор Ким Лейн Шепеле от Принстънския университет обобщава ситуацията така:
„Орбан можеше да бъде преизбиран непрекъснато, докато унгарската икономика беше силна и корупцията на Орбан оставаше скрита от широката общественост. Но икономиката стагнира.
Комбинирайте това с многобройните разкрития за корупцията на Орбан – дворцовото имение на името на баща му, изключителното богатство на най-близките му приятели… и общественото недоволство от него в контекст, в който обикновените унгарци трудно свързват двата края.“
Според проф. Шепеле премиерът изглежда напълно дезориентиран срещу Мадяр.
„Медяр е една по-млада версия на Орбан от времето, когато идва на власт като центристко-десен борец срещу корупцията.“
Така изглежда Орбан през 2010 г.
Дългогодишните наблюдатели на унгарската политика са твърди, че премиерът е усетил наближаващия крах още в началото на кампанията. Това обяснява безразсъдната му реторика срещу Брюксел и Киев.
„Езикът на тялото му, жестовете му – всичко беше различно. Изглеждаше сломен“, разказва пред Политико Пал Даниел Рени, отразяващ Орбан от 16 години.
„Мисля, че дълбоко в себе си си той знаеше:
Нищо не трае вечно.“
