„Богат ли съм?“ Този въпрос обикновено човек задава само на себе си, при това винаги в относителен план – сравнявайки се с другите. Както гласи максимата, приписвана на фреснкия политик и дипломат Талейран:
„Когато се гледам, се натъжавам. Когато се сравнявам, се утешавам“.
За някои това сравнение оставя горчив привкус, особено когато „тревата на съседа изглежда по-зелена“. Макар възприятието за чуждото богатство често да е субективно, съществуват ясни статистически критерии, които могат обективно да позиционират финансовото състояние на французите в обществото, пише Фигаро.
Къде свършва бедността и започва богатството?
Френският Национален институт за статистика и икономически изследвания (INSEE) няма официално дефиниран праг за „богатство“, но редовно стриктно изчислява границите на бедността.
За основен ориентир служи 60% от медианния стандарт на живот. Това е нивото, което разделя населението на две равни половини по доходи.
През 2023 г. този праг на бедност е фиксиран на 1288 евро месечен доход (след данъци и осигуровки) за сам човек, обхващайки 15,4% от населението. Институтът отчита и най-голямата бедност, чийто праг пада до 828 евро.
Но какво се случва на другия полюс при най-заможните?
Елитният клуб на високите доходи
В своя статистически портрет на Франция, INSEE обособява най-горните 10-те процента от населението с най-високи доходи.
За влизане в тази категория през 2021 г. е бил необходим годишен разполагаем доход от поне 50 140 евро на „потребителска единица“ (ПЕ). Това обхваща около 6,7 милиона души. За сам човек това означава 4178 евро нетен месечен доход преди данъци, а за двойка с три деца над 14 години сумата достига около 12 535 евро.
Какво е „потребителска единица“ (ПЕ)?
Системата на разпределение е следната:
Първият възрастен в домакинството = 1,0 ПЕ
Всяко допълнително лице над 14 години = 0,5 ПЕ
Всяко дете под 14 години = 0,3 ПЕ
Пример:
Двойка с двама тийнейджъри (над 14 г.) има 1,0 + 0,5 + 0,5 + 0,5 =2,5 ПЕ.
Ако домакинството има годишен доход от 100 000 евро, доходът на потребителска единица е 100 000 ÷ 2,5 = 40 000 евро на ПЕ.
Тази система позволява да се сравнява реалното жизнено равнище между самотни родители, големи семейства и двойки без деца. Така се отчитат и икономията от мащаба. Повече хора в едно домакинство споделят разходи за жилище, ток, отопление и други общи потребности.
Богатите
Статистиката прави ясно разграничение по върховете на пирамидата.
Най-заможният 1% се дефинира като лица с „много високи доходи“, надхвърлящи 121 370 евро годишно на ПЕ преди данъци.
Най-богатите 0,1% от домакинствата преминават праг от 1 160 070 евро годишен доход.
Разликите в доходите сред елита са огромни. Прагът при най-богатите 0,01% е 23 пъти по-висок от този за горните 10%.
Френското табу и реалният стандарт на живот
Докато държавната статистика дипломатично използва термина „заможни“, Обсерваторията на неравенствата е по-директна. Тя заявява, че 4,8 милиона души (7,5% от населението) са „богати“.
Организацията дефинира прага на богатството като двоен размер на медианния жизнен стандарт.
За 2023 г. това се равнява на 4292 евро нето на месец след данъци за сам човек, 6438 евро за двойка без деца и 10 730 евро за семейство с двама тийнейджъри.
Богатството във Франция не е просто цифра, а достъп до привилегировани условия на живот.
Три четвърти от най-богатите 10% ходят редовно на почивка всяка година. Около 40% от тях ползват услуги в домакинството, включващи почистване, гледане на деца или градинарство.
Голямо предимство е и имотният статус. 88% притежават собствено основно жилище. Домовете им са средно с 30% по-големи в парижката агломерация и с 45% по-просторни в големите провинциални градове.
Имуществото като измерение на капитала
Доходите са само едната страна на монетата, тъй като натрупаното имущество дава по-пълна картина за богатството.
В началото на 2024 г. половината френски домакинства притежават брутни активи (преди приспадане на заеми) над 205 100 евро. При най-богатите 10% това имущество надхвърля 857 700 евро. Докато топ 1% разполагат с активи за над 3 милиона евро.
Обсерваторията на неравенствата класифицира като „богати на имущество“ тези с над четири пъти медианното състояние. Това се равнява поне 820 400 евро на домакинство – категория, в която попадат 11% от французите.
Общественото възприятие за богатството
Според проучване на Министерството на солидарността от 2024 г., половината от французите смятат, че границата на богатството започва от 5000 евро месечно.
Усещането за благосъстояние варира драстично според социалния статус. Всеки осми висш ръководител се чувства заможен, едва 2% от служителите и 6% от работниците споделят това усещане.
Във Франция отношението към парите исторически остава натоварено със сложни емоции. За разлика от културите отвъд Океана, където финансовият успех се демонстрира открито и без комплекси, във френското общество въпросът за богатството често остава дискретен, субективен и обвит в доза социално табу.
