След успеха на „Риалити“, Мария Пеева се завръща с „Интелект“ – мрачен и напрегнат роман, който съчетава криминален сюжет, социална драма и тревожни въпроси за бъдещето на човека в ерата на изкуствения интелект. Но зад разследването, технологиите и напрежението се крие нещо много по-дълбоко – история за моралния избор, страха, вината и невидимите хора, които обществото често отказва да забележи.
В това интервю Мария Пеева разказва за вдъхновението зад романа, за границата между защита и контрол, за героите Емил и Светла Боеви и за темите, които я вълнуват далеч отвъд литературата.
„Интелект“ започва като криминален трилър, но много бързо става ясно, че това е роман за моралния избор, за контрола и за страха. Заглавието също звучи многопластово. Какво всъщност означава „интелект“ в книгата?
Точно това ми се искаше да постигна със заглавието – да не се изчерпва само с темата за изкуствения интелект. На пръв поглед „Интелект“ насочва към Predicta AI – системата, която присъства в романа и анализира човешкото поведение, прогнозира риска от насилие и на практика започва да влияе върху съдбите на хората. Но всъщност романът поставя много по-голям въпрос – какво отличава човешкия интелект от машинния.
И тук не говоря просто за способността да анализираме информация. Технологията вече го прави по-бързо и по-добре от нас. Говоря за моралния избор. За способността да носиш отговорност за решенията си. Това е нещо, което не бива да бъде прехвърляно на алгоритми.
В „Интелект“ ме интересува не толкова дали машините ще станат по-умни – това е неизбежно. По-страшният въпрос е какво ще правим ние с тази сила. Дали изкуственият интелект ще бъде използван като инструмент за защита или като инструмент за контрол, манипулация и насилие. И мисля, че това вече не е футуристичен разговор. Това е разговор за настоящето.
В центъра на историята стои жена, обвинена в убийството на мъжа, от когото е избягала заради домашно насилие. Още преди истината да е ясна, обществото вече е произнесло присъдата си. Защо избрахте точно тази тема?
Защото това е една от онези теми, при които обществото често реагира първо емоционално, а чак след това морално. И понякога дори не стига до моралната част.
Най-трудното при писането беше да не превърна болката в сюжетен инструмент. Домашното насилие не е ефектен фон за криминална история, а реалност, в която живеят много хора. Затова исках да подходя честно и без сензационност.
Но криминалният жанр има силата да поставя неудобни въпроси. Какво става, когато системата не успява да защити жертвите? Какво се ражда от безсилието? Има ли момент, в който човек престава да вярва в справедливостта и започва да търси нещо друго – отмъщение, самозащита, спасение?
Това са въпроси, които ме вълнуват далеч отвъд литературата. И мисля, че в момента обществото ни болезнено се нуждае от такива разговори.
В романа има много силно усещане за обществена тревожност – не само заради насилието, а и заради идеята, че технологиите започват да взимат решения вместо нас. Смятате ли, че вече живеем в подобна реалност?
До известна степен – да. И това е едновременно впечатляващо и плашещо.
Днес алгоритмите вече влияят върху това какво виждаме, какво купуваме, какво четем, дори какво мислим. А тепърва навлизаме в етап, в който изкуственият интелект ще започне да участва все по-активно в сфери като сигурност, правосъдие, психология, медицина.
Проблемът не е в самата технология. Проблемът е, че всяка технология е отражение на човека, който я използва. Ако дадеш огромна сила на хора без морални граници, резултатът никога няма да бъде добър.
Точно затова в „Интелект“ Predicta AI не е просто технологичен елемент. Тя е морален катализатор. Системата постоянно поставя героите пред въпроса: ако можем да предвидим злото, имаме ли право да действаме предварително? И къде свършва защитата и започва контролът?
Една от най-интересните линии в книгата е връзката между Емил Боев и майка му Светла Боева. Това е доста необичаен детективски тандем.
Да, и честно казано, точно това много ме привлича в тях. В криминалния жанр сме свикнали детективските тандеми да бъдат изградени върху професионално партньорство, съперничество или романтично напрежение. Тук обаче имаме майка и син.
Това променя всичко, защото в отношенията им винаги присъстват едновременно обич, доверие, вина, страх, конфликт и поколенчески сблъсък. Те не могат да бъдат напълно обективни един към друг и точно това ги прави интересни.
В „Риалити“ Светла беше преди всичко тревожна майка, готова на всичко, за да защити сина си. В „Интелект“ тя вече е активен двигател на действието и на моменти дори открадва сцената от Емил.
Мисля, че много читатели разпознават в нея определен тип българска жена – умна, силна, изтощена от живота, но отказваща да се пречупи. Тя вече знае нещо, което Емил тепърва ще научава – че мъдростта боли.
А самият Емил? В „Интелект“ той изглежда много по-различен от героя в „Риалити“.
Да, защото вече не е човек, попаднал случайно в опасна ситуация. В „Интелект“ той има собствена детективска практика, опит и самочувствие. Но това не означава, че е по-спокоен.
Напротив – опитът често носи повече съмнения. Емил започва да разбира, че истината невинаги носи утеха. Понякога тя просто разрушава и наранява.
Не харесвам герои, които с всяка следваща книга стават все по-непобедими и всезнаещи. Харесвам герои, които стават по-човешки. По-уязвими. За мен именно там започва истинската дълбочина.
Някога баба ми ми каза: „Мъдростта боли.“ Тогава не я разбирах. С годините започнах все повече да осъзнавам колко е права. И мисля, че Емил тепърва ще научи това по трудния начин.
В книгата има и още една много силна социална линия – тази за невидимите деца. Иван е персонаж, който остава в съзнанието дълго след финала.
Може би защото Иван е болезнено реален. Той е от онези деца, които обществото забелязва само ако се превърнат в проблем.
За мен беше важно да покажа тази ирония – че докато говорим за бъдещето, за изкуствения интелект, за технологиите и морала, някъде в периферията има деца, които оцеляват ден за ден без дом, без защита и без възрастен, който да носи отговорност за тях.
И най-страшното е, че точно невидимите хора често виждат най-много.
Иван не е просто свидетел в криминален сюжет. Той е морално огледало. Чрез него романът задава въпроса какъв е смисълът да обсъждаме бъдещето на технологиите, ако не можем да се справим с много по-старите провали на обществото си.
„Риалити“ беше роман за зрелището и публичния образ. „Интелект“ изглежда много по-мрачен и морално сложен роман. Така ли го усещате и вие?
Да, абсолютно. „Риалити“ беше книга за маските – за публичността, за медийния образ, за това какво се случва зад кулисите на зрелището.
„Интелект“ е много по-интимна и по-тревожна книга. Тук вече не говорим за цената на успеха, а за цената на човешкия живот. За решенията, които взимаме, когато сме притиснати до стената.
В „Риалити“ все още имаше игра. В „Интелект“ залогът е много по-мрачен.
След успеха на аудиосериалите и книгите около Емил Боев, виждате ли тази поредица като дългосрочен свят?
Да, определено. Емил и Светла вече са много живи за мен. А най-хубавото при такива герои е, че продължават да те изненадват.
Имам още истории за тях и усещането, че този свят има накъде да расте. Но за мен е важно всяка следваща книга да поставя нов въпрос и нов морален конфликт, а не просто да повтаря успешна формула.
Така че да – читателите със сигурност не са видели последното от Емил и Светла. Най-интересните изпитания тепърва предстоят.
Всички книги на Софтпрес можете да закупите с 20% отстъпка с код Danybon20 от сайта на издателството https://www.soft-press.com/.
…
Софтпрес е партньор на Данибон в инициативата „Представи се“.
