Гренландия „не е за вземане“. Това заявиха външните министри на ЕС след като Белият дом отново повдигна възможността за военно завземане, пише в свой анализ Политико.
Ако европейските правителства досега не са осъзнавали, че заплахите на Доналд Тръмп да завземе Гренландия са сериозни, то сега вече го правят. Политиците най-после не пренебрегват агресивната реторика на американския президент и трескаво търсят план, който да го спре.
„Трябва да сме готови за директна конфронтация с Тръмп“, посочва пред Политико дипломат от ЕС, запознат с текущите обсъждания. „Той е в агресивен режим и ние трябва да сме подготвени.“
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че планира да обсъди американско придобиване на Гренландия с датски представители следващата седмица. Белият дом посочи, че предпочитанието на Тръмп е територията да бъде придобита чрез преговори, като в същото време не изключва възможността за военно завземане.
Докато дипломатическите усилия в Европа се засилват, френският външен министър Жан-Ноел Баро разкри, че той и колегите му от Германия и Полша са обсъдили съвместен европейски отговор на заплахите на Тръмп.
„Заложен е въпросът как Европа, ЕС, може да бъде укрепен, за да възпира заплахи срещу своята сигурност и интереси“, каза Баро. „Гренландия не е за продан и не е за вземане… затова заплахите трябва да спрат.“
От Политико са разговаряли с официални представители, дипломати, експерти и източници от НАТО, за да стане ясно как Европа може да възпре американския президент и какви опции има, ако той предприеме действия.
„Всички са шокирани и не знаят какво реално имаме в арсенала си“, споделя бивш член на датския парламент. „Никой не знае какво да направи, защото американците могат да направят каквото поискат. Но трябва да имаме отговори веднага – не след три, пет или седем години.“
Ето 4-те варианта, които Европа обмисля, за да спре Тръмп:
Вариант 1: Да се намери компромис
Тръмп твърди, че Гренландия е жизненоважна за сигурността на САЩ и обвинява Дания, че не прави достатъчно, за да я защити от нарастващата китайска и руска активност в Арктика.
Преговорно споразумение, при което Тръмп може да представи резултатите като победа, а Дания и Гренландия да запазят достойнството си, изглежда най-бързият изход от кризата. Бивш високопоставен служител на НАТО предложи алиансът да посредничи между Гренландия, Дания и САЩ — както е правил между Турция и Гърция.
Посланикът на САЩ в НАТО Матю Уитакър заяви в сряда, че американският президент и неговите съветници не смятат, че Гренландия е „достатъчно защитена“.
„С топенето на леда и отварянето на арктическите маршрути Гренландия се превръща в сериозен риск за сигурността на континенталната част на САЩ.“
Съюзниците от НАТО обмислят нови мерки за успокояване на Тръмп – включително повече военни учения, увеличени разходи за отбрана в Арктика или дори разполагане на войски в Гренландия при необходимост. Обсъжда се и идея за схема „Arctic Sentry“ — прехвърляне на военни ресурси към региона.
„Всичко, което може да бъде направено, за да се засили присъствието на алианса в близост до Гренландия и да се удовлетвори Тръмп, трябва да се използва максимално“, коментира дипломат на НАТО.
Освен това Тръмп заявява, че иска Гренландия заради богатите ѝ находища на минерали и потенциални запаси от нефт и газ. Но суровите условия правят добива им изключително труден и скъп. Според датски представители техните призиви за инвестиции в Гренландия години наред са били игнорирани от Европа, но това отношение вече започва да се променя.
Вариант 2: Да се дадат на Гренландия куп пари
Администрацията на Тръмп подкрепя движението за независимост на Гренландия. Идеята е, че ако територията напусне Кралство Дания и сключи сделка със САЩ, ще бъде „залята с американски пари“. Макар че Тръмп отказва да изключи военна намеса, той настоява, че предпочита Гренландия да дойде „доброволно“.
ЕС и Дания се опитват да убедят гренландците, че те могат да предложат по-добра сделка.
Според проектопредложение на Европейската комисия от септември, Брюксел възнамерява да удвои разходите си за Гренландия от 2028 г., като отдели около 530 милиона евро за седемгодишен период. Това е в допълнение към средствата, които Дания вече изпраща на автономната територия. Гренландия би могла също да кандидатства за още 44 млн. евро от програмата на ЕС за отдалечени територии.
Досега подкрепата на ЕС и Дания е насочена основно към социални политики, здравеопазване, образование и зеления преход. Новият план цели и развитие на капацитета за добив на минерали.
„Имаме много хора под прага на бедността, инфраструктурата изостава, а ресурсите се извличат с минимална полза за Гренландия, но с огромна печалба за датските компании“, заяви депутатът от гренландската опозиция Куно Фенкер.
Привлекателна оферта от ЕС и Дания може да убеди гренландците да се откажат от сделка със САЩ.
Вариант 3: Икономическа ответна мярка
„Още от първия мандат на Тръмп има усилия да се мисли как да се подсигури европейската, северна и арктическа сигурност без пряко участие на САЩ“, казва Томас Кросби от Кралския датски колеж по отбрана. „Това е трудно, но не невъзможно. Но никой не е обмислял как да гарантираме европейската сигурност срещу Америка – това звучи безумно.“
Все пак ЕС разполага с политически инструмент, който може да възпре Тръмп — Инструмента срещу принуда (Anti-Coercion Instrument), известен още като „търговското оръжие“. Той позволява на ЕС да отвърне на търговска дискриминация с ответни мерки. През юли 2025 г. е бил оставен настрана, но Брюксел може отново да го активира.
„Имаме износ за САЩ над 600 милиарда евро, и за около една трета от тези стоки държим над 50% пазарен дял. Съвсем ясно е, че това е и наша сила“, посочва Бернд Ланге, председател на търговския комитет на ЕП.
Проблемът:
Тръмп трябва да повярва, че ЕС този път е готов на сериозни действия.
Вариант 4: Войски на място
Ако САЩ решат да вземат Гренландия със сила, Европа ще има ограничени възможности да я защити.
„Европейците няма да атакуват американците превантивно, защото това би било акт на война“, смята Кросби. „Но ако американците изпратят малка група хора, може да се направи опит за арест, защото това ще е криминално деяние.“
По-сериозен е въпросът, ако Вашингтон действа с мащабна военна операция.
Юридически Дания е задължена да реагира военно – според заповед от 1952 г. войските ѝ трябва „незабавно да влязат в бой, без да чакат заповеди, в случай на нападение над датска територия.“
Държавите от ЕС биха могли да обмислят изпращане на войски в Гренландия – ако Копенхаген поиска това – за да се увеличи цената на евентуални действия от страна на САЩ. Според дипломат от ЕС дори Франция и Германия може да изпратят сили за възпиране.
Макар тези сили едва ли биха могли да спрат пълномащабна американска инвазия, присъствието им би могло да действа като възпиращ фактор.
„Може да се създаде ефект на своеобразен „задействан капан“: групи хора, физически пречещи на настъпление, нещо като ситуацията на площад Тянанмън. Това би могло да принуди американската армия да използва насилие или да се оттегли“, казва Кросби.
Но това би било изключително рискована стратегия, предупреждава той:
„Навлизаме в напълно неизследвана територия, а е напълно възможно хора да загинат в опита да бъдат отхвърлени американските претенции за Гренландия.“
