Какво е Европа? Как е създадена Европа?
Почти всеки ден се появяват предупреждения, че Европа е изправена пред екзистенциална заплаха или дори риск от „цивилизационно заличаване“, пише в свой анализ Файненшъл таймс. По-рядко обаче се задава по-фундаменталният въпрос:
Kакво е Европа?
Географско понятие ли е? И къде точно са нейните граници?
Политическа конструкция ли е? И кои са нейните послания?
Или е равнозначно на Европейския съюз? А ако е така, какво място заемат държави като Великобритания и Швейцария?
Тези въпроси звучат особено силно на фона на войната в Украйна и задълбочаващото се напрежение в трансатлантическите отношения при управлението на Доналд Тръмп.
Две нови книги търсят отговора
Две книги предлагат различни, но взаимно допълващи се отговори.
В „Европа: нова история“ британският историк Родерик Бийтън проследява 2500 години европейска история като поредица от нерешени напрежения, а не като линейно движение към днешния Европейски съюз.
Във „Възходът и падението на Американска Европа“ политологът Глин Морган анализира съвременна Европа през зависимостта от САЩ. Той очертава тревожни сценарии за бъдещето.
Европа като идея, а не като място
За Родерик Бийтън Европа е преди всичко идея. Нейните корени той открива още във V век пр.н.е., когато гръцките полиси побеждават Персийската империя.
Историкът Херодот използва мита за Европа – финикийската принцеса, привлечена от Зевс – за да изгради първия голям разказ за противопоставянето между Европа и Азия. От този момент нататък „Европа“ престава да бъде просто географско понятие и се превръща в геополитическа категория.
Сред устойчивите характеристики на тази идея на първо място стои върховенството на закона. Още в Древна Гърция законът се поставя над властта, а по-късно Римската империя институционализира тази традиция. Кодификацията на римското право при император Юстиниан I през VI век посставя основа на много европейски правни системи и днес.
Също толкова важна е и концепцията за принадлежност чрез ценности, а не чрез етнос. Декретът на Каракала от 212 г. дава римско гражданство на всички свободни жители на империята. Това е радикална идея за универсална политическа общност. Впоследствие приемането на християнството при император Константин Велики добавя религиозно измерение към тази идентичност.
Така Европа постепенно се оформя не като територия, а като цивилизационна рамка, която може да се разшири.
Когато „варварите“, преселващи се племена от изток (процес, често свързван днес с масовата миграция), се заселват в империята и приемат християнството, те също стават римляни. А когато християнството се разпространява в региони извън Римската империя – Скандинавия, Киевска Рус – Европа се разширява. Дори един папа от XV век пише на османския султан, предлагайки му власт над Европа, ако приеме християнството.
Между единството и разпада
Бийтън подчертава и наличието на общата европейска култура, изграждана през вековете чрез рицарските кодекси на честта, ренесансовото преоткриване на римския идеал за хуманност и стремежа на Просвещението към разума и научното познание.
Дори глобалната експанзия на Европа от XV век трябва да се разбира като континентален проект.
„Това е дело на Европа, а не на Испания, Португалия, Франция, Англия или Нидерландия… нито на германските или италианските банкери“, пише Бийтън. „Всички те – и още много други – изиграха своята роля. Никой не притежава монопол.“
Над тази история обаче тегне постоянният въпрос за политическото единство.
Древногръцките държави могат да побеждават персите, но неспособността им да се обединят ги прави безсилни срещу римското завоевание два века по-късно. Тяхната обсесия за автономията им струва независимостта.
Римската империя създава най-дългия период на мир и стабилност – Pax Romana. Идеята за възстановяване на подобен ред доминира европейските мисъл векове наред.
След разпадането на Рим опитите за единство продължават – от империята на Карл Велики до ролята на папството през Средновековието, особено по време на Кръстоносните походи. Бийтън определя този период като своеобразен „свещен европейски съюз“.
Тридесетгодишната война (1618–1648) обаче слага край на мечтата за единна християнска Европа. Вестфалският мир установява нов принцип – баланс на силите между суверенни държави.
През XIX век т.нар. „Концерт на Европа“ създава система за дипломатическо сътрудничество след Наполеоновите войни, но тя се разпада с избухването на Първата световна война. След нея идеята за обединена Европа се завръща. Но едва след Втората световна война започва реалната интеграция, довела до създаването на Европейския съюз.
Разширяването на ЕС след 1991 г. изглежда като връх на този процес. Оттогава насам обаче Европа преминава през серия от кризи – миграцията, Брекзит, войната в Украйна и сега Доналд Тръмп – които поставят под въпрос устойчивостта на проекта.
„Американската Европа“ и нейната криза
Именно с последната заплаха – Тръмп, се занимава Глин Морган, директор на Центъра за европейски изследвания към Университета в Сиракуза.
В своя кратък, но проницателен анализ той твърди, че решаващият тласък за последната европейска интеграция идва не от самите европейци, а от Америка. Съединените щати, обезпокоени от съветското господство в Източна Европа, виждат интеграцията като ключ към превръщането на европейците в проспериращи и стабилни съюзници. И са готови да използват военната и икономическата сила, включително Плана „Маршал“, за да наложат собствения Pax Americana (американски мир).
Тръмп обаче решително се обръща срещу това, което Морган нарича „Американска Европа“.
Това е отчасти геополитически въпрос.
В очите на движението MAGA Русия се е трансформирала „от парий в образец“. Вече е и малко приоритетен съперник. А Китай е основният съперник на Америка. Това подкопава обосновката за съществуването на НАТО.
Това означава и идеологическата война на MAGA срещу т.нар. „брахминска левица“ – социално-либералният елит, който доминира в американските институции и който MAGA свързва с будните европейци. За привържениците на MAGA Европа е символ на всичко, от което най-много се страхуват и което презират. Трансатлантическото партньорство се превръща не само в геополитически, но и в ценностен сблъсък.
Новата американска стратегия
Морган не очаква САЩ да се оттеглят от Европа. Напротив. Според него те ще се стремят да я преформатират. Той нарича този нов проект „Цивилизационна Америка“.
Вече виждаме проявленията му. Има атаки срещу НАТО и ЕС. Използва се и зависимостта като инструмент за натиск. Подкрепят се политически партии, близки до MAGA, за да се спрат европейците да действат колективно.
В този контекст идеята за „геополитическа Европа“ – самостоятелен глобален играч – изглежда трудно постижима. Според Морган тя е или проект за десетилетия напред, или илюзия.
„По-близката перспектива за Европа е животът под нов тип американска хегемония.“
Между Америка и Русия
Двете книго представляват ясна и непосредствена опасност за тази 2500-годишна идея – обединена Европа.
Докато Морган вижда основната заплаха в трансформацията на американската политика, Бийтън подчертава друга опасност. Това е автократична Русия, която открито отхвърля върховенството на закона.
И двете перспективи очертават реални рискове за европейския проект. От една страна – външен натиск за преформатиранете на Европа. От друга – заплаха за нейните основни ценности.
Историята обаче дава и известен повод за умерен оптимизъм. Европа многократно е намирала път към единството. Както гръцките полиси се обединяват при заплахата от Персия, така и европейците са били най-ефективни, когато са се изправяли пред общи външни заплахи.
