Вече няма руски газ към Полша и България, но и двете страни заявяват, че ще се справят добре без енергийна връзка с Москва, пише Политико.
„Полша е енергийно сигурна страна, която не трябва и няма да се поддава на газовото изнудване от Русия“, посочи полският министър на климата и околната среда Анна Москва в сряда.
Българският енергиен министър Александър Николов също заяви , че загубата на руски газ няма да причини големи смущения.
„Ясно е, че в момента природният газ се използва повече като политическо и икономическо оръжие в настоящата война.“
Полша използва около 20 милиарда кубически метра газ годишно, 9,9 милиарда от които идват през газопровода Ямал от Русия. Но за разлика от Германия, която генерира около 15 процента от електроенергията си от газ, Полша получава по-голямата част от енергията си от въглища, докато газът се използва от промишлеността и за битови нужди.
Договорът на Полша с Газпром от 1996 г. изтича в края на тази година и страната отдавна заявява, че няма намерение да го подновява. Вместо това Варшава работи от години, за да разнообрази доставките си.
PGNiG, полската държавна компания за нефт и газ, заяви, че клиентите й няма да се сблъскат с недостиг на доставки.
„В момента, въпреки спирането на доставките от Газпром, клиентите на PGNiG получават газ в съответствие с тяхното търсене.“
Полското газово хранилище е запълнено почти на 80 процента, има терминал за втечнен природен газ на Балтийско море, интерконектори с Германия и Чехия, както и нова тръбопроводна връзка с Литва. Балтийската тръба, свързваща Полша с газовите находища на Норвегия в Северно море, трябва да започне да функционира през октомври.
„Засега изглежда, че няма големи рискове за доставките“, смята полски енергиен анализатор.
Положението на Полша обаче би било по-трудно, ако Русия затвори крановете на други страни от ЕС като Германия, която получава по-голямата част от руския си газ чрез подводния газопровод „Северен поток“.
„Ако се окаже, че Берлин откаже да плати в рубли и руснаците изключат „Северен поток 1“, тогава Полша ще има по-голям проблем. Това няма да доведе до прекъсване на доставките на газ в Полша, но цените ще скочат още повече, увеличавайки разходите за всички: домакинствата, индустрията“.
Въпреки че положението на България е по-трудно от това на Полша, тя също отдавна нямаше планове да удължава договора си с Газпром след тази година.
Страната внася почти 3 милиарда кубически метра газ годишно от Русия или около 90 процента от търсенето на газ. Газовото хранилище е с около 17 процента капацитет, което според Николов е достатъчно за едномесечна консумация.
„Имаме осигурени количества газ за достатъчно предвидим период. Междувременно ще обсъдим доставките, маршрутите за пренос и по-нататъшните количества с Европейската комисия“, заявява българският енергиен министър.
България внася газ от Азербайджан и се очаква тези доставки да нараснат след като интерконекторът Гърция-България започне да функционира през юли. София също очаква потенциални доставки на втечнен природен газ от Гърция и Турция. България вече е резервирала някои товари за втечнен природен газ, които да бъдат доставени през терминала край Атина.
Подобно на Полша, България не произвежда много електроенергия с газ, разчитайки до голяма степен на ядрени, въглищни и възобновяеми източници.
„В краткосрочен план нещата трябва да са наред“, споделя Атанас Пеканов, икономист от Австрийския институт за икономически изследвания и бивш български вицепремиер. „Да, индустрията ще пострада от това, но правителството винаги може да се намеси. Ще има икономически загуби, но те не трябва да са катастрофални.“
Пеканов предупреди, че скъсването с руската енергийна зависимост може да доведе до скок на цените.
„Това определено ще тласне цените още по-високо. Мисля, че ще бъде лошо за домакинствата, но отново не е катастрофално.“
Ключът е строящият се интерконектор с Гърция да бъде завършен навреме.
„Ако това се случи, нещата трябва да са относително добре. Ако това не се случи, следващата зима може да се окаже по-трудна, защото тогава дори може да има недостиг“, каза Пеканов.
