Преподавателят в Чикагския университет Джон Миърсхаймър (изписван и като Миършаймър) е харесван от официалните руски среди и е цитиран пропагандно в проруските медии, включително и у нас, а възгледите явно достигат до мнозина българи без да са наясно вероятно в повечето случаи кой е първоизточникът. В западното обществено пространство позицията му има много критици. Интересното е, че западното общество е толерантно към подобни различни и крайни мнения, не ги забранява, а с научни методи ги оспорва.
Руското нахлуване в Украйна направи професор Джон Миърсхаймър знаменитост. Неговата лекция от 2015 г. — „Защо Украйна е вината на Запада? — вече натрупа 28 милиона гледания в YouTube, пише в критичен анализ във Файненшъл Таймс британският журналист Гидиън Рахман.
В тази лекция и в по-късни статии и беседи академикът от Чикагския университет твърди, че Западът е провокирал война в Украйна – като е следвал политики, които Русия е виждала като екзистенциална заплаха. По-конкретно, Джон Миърсхаймър многократно е твърдял, че е глупост САЩ да обещават да вкарат Украйна в НАТО. Той прогнозира, че Русия няма да толерира това и че „крайният резултат е, че Украйна ще бъде разбита“.
Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна миналата година доведе до това Миърсхаймър да звучи пророчески. Но той е по-популярен в Москва и Пекин, отколкото в коридорите на властта във Вашингтон или Брюксел, където често е определян като апологет на Путин.
Либералните критици на Миърсхаймър го обвиняват, че се подиграва със световните силни лидери. Статиите му бяха публикувани в Туитър от руското външно министерство. Той също така наскоро проведе среща с Виктор Орбан, министър-председател на Унгария – защитник на „нелибералната демокрация“, известна още като автокрация. Вместо да бъде уплашен от тези критики, професорът изглежда се радва на лошата си слава. На неговия уебсайт има негов портрет, облечен като Макиавели.
Обвинението срещу Миърсхаймър е, че неговата теория за международните отношения е аморална, неисторична и детерминистична. Тези аргументи са представени в скорошна книга от Джонатан Киршнер, наречена „Неписано бъдеще“ (An Unwritten Future: Realism and Uncertainty in World Politics), която критикува „офанзивния реализъм“ – теория, разработена от Миърсхаймър, която твърди, че всички велики сили се стремят да доминират в своите региони, за да предотвратят заплахи за собствената си сигурност.
Киршнер твърди, че приемайки, че всички велики сили се държат еднакво, Джон Миърсхаймър става неспособен да направи разлика между действията например на Ваймарска Германия и нацистка Германия. Но характерът на една държава и на нейните лидери имат значение. Германия, управлявана от Хитлер, или Русия, управлявана от Сталин, вероятно ще действат различно от времето, когато тези страни са ръководени от Ангела Меркел или Михаил Горбачов.
Към критиката на Киршнер бих добавил, че теориите на Миърсхаймър , макар и представени като описание на суровите глобални реалности, често изглежда ги показва с главата надолу. Аргументът, че САЩ носят отговорност за войната в Украйна, пренебрегва принцип, основен както за морала, така и за закона – че отговорността за убийство или убийствено нахлуване се носи от лицето, което натиска спусъка или дава команда.
Превантивните войни понякога се смятат за приемливи – но само ако съперничещата държава е готова да нанесе удар. Украйна очевидно не беше в тази позиция миналата година. Като заличава тази точка, Миърсхаймър се превръща в неволен апологет на агресивната война на Путин.
Това не означава, че неговите теории не могат да бъдат мощен аналитичен инструмент, който дава представа не само за поведението на Русия, но и на Китай. Още през 2001 г. Миърсхаймър твърди, че усилията за интегриране на Китай в либералния световен ред са обречени на провал – и че Пекин неизбежно ще се стреми да доминира в собствения си регион, правейки война със САЩ вероятна. Тези аргументи също изглеждат далновидни днес. Но разровете се по-дълбоко в работата на Миърсхаймър и тя понякога носи отличителните белези на академик, твърде влюбен в собствените си теоретични конструкции, за да приеме, че има някои факти, които не отговарят на теорията.
В прочутата си лекция от 2015 г. Миърсхаймър отхвърля идеята, че Русия някога ще се опита да „завладее Украйна“ – твърдейки, че „Путин е твърде умен за това“. Днес Миърсхаймър все още твърди, че Русия никога не е имала намерение да завладява Украйна – аргумент, който изглежда трудно да се приеме с колоните от руски танкове, насочващи се към Киев миналия февруари.
Професорът също така продължава да настоява, че Путин е бил искрен, когато е направил изявления преди войната, твърдейки, че приема украинската независимост. В по-скорошна лекция Миърсхаймър дори твърди, че „Путин никога не е лъгал другите лидери“. Това ще изненада чуждестранните лидери, пред които Путин заявяваше, че Русия няма пръст в свалянето на малайзийския самолет над Украйна през 2014 г.; или че Кремъл няма нищо общо с опита за убийство на руския опозиционен активист Алексей Навални през 2020 г.
Тези брутални действия, прикрити с лъжи, не са просто подробности. Те казват нещо важно за Русия на Путин – за характера на лидера и за поведението на държавата. Помислете за Северна Корея.
Настояването на Миърсхаймър, че всички велики сили се държат еднакво, се опровергава дори от собствения му живот. В САЩ той е уважаван общественик и почетен интелектуалец. В авторитарни велики сили като Русия или Китай професори дисиденти като Джон Миърсхаймър са обикновено безработни, в изгнание – или още по-лошо.
