Войната на Путин срещу Украйна отново ще бъде ограничена заради смелата украинска съпротива и международна подкрепа под формата на оръжия, финансова помощ и санкции срещу Русия, Путин и неговата олигархична мафия.
Колкото и да съм доволен от това, трудно е да не съм тъжен за това какво би могло да бъде — и колко живота щяха да бъдат спасени — ако бяха предприети подобни действия за възпиране на Путин преди години, пише Гари Каспаров в Уолстрийт Джърнъл.
Вместо това имаме конфликт с глобаленен ефект, засягащ всичко – от зависимостта на Европа от руския петрол и газ до хранителните доставки на няколко африкански държави. Това е високата цена, която трябва да платим, за да спрем Путин сега, за да избегнем още по-висока цена по-късно – вечният урок за помиряване.
Има сигнали, че някои западни лидери все още не са научили, че изолирането на Путин и отговор със сила е единственият начин за постигане на траен напредък. Френският президент Еманюел Макрон говори миналата седмица за необходимостта от преговори с Путин, за да му се помогне да спаси достойнството си. Министърът на отбраната Лойд Остин се обади на руския си колега в петък, за да настоява за прекратяване на огъня, което потенциално ще доведе до „замразен конфликт“ – нещо, което Путин обича, защото той просто игнорира рестрикциите, докато се консолидира и превъоръжава.
Отдавна казах, че Путин е руски проблем и трябва да бъде премахнат от руснаците. Но Западът трябва да спре да му помага. Всяко телефонно обаждане, което легитимира неговата власт, всеки кубичен метър газ и всеки барел петрол, внесен от Русия, е спасителен пояс за диктатура, която се разклаща за първи път.
Ако целта е да се спасят украински животи, както казват западните лидери, тогава единственият начин да се направи това е да се въоръжи Украйна с всяко оръжие, което президентът Володимир Зеленски иска възможно най-бързо. Прекратяването на огъня, което оставя руските сили на украинска земя, само би позволило на Путин да продължи геноцида и масовите си депортации под прикритие, както прави от първото си нахлуване през 2014 г.
Има и такива, които открито заемат страната на Путин дори сега. Премиерът на Унгария Виктор Орбан блокира забраната на Европейския съюз за внос на руски петрол – доставка, която влага десетки милиарди долари всеки месец във военната машина на Путин. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заплашва присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО, въпреки че е вероятно да спечели нещо за себе си, както обикновено. В САЩ сенаторът Ранд Пол блокира новия пакет за спешна финансова помощ за Украйна — пари, между другото, които ще бъдат изразходвани предимно с американски доставчици.
На 9 май президентът Байдън подписа първия законопроект за ленд-лизинг след Втората световна война за ускоряване на помощта и въоръжението за Украйна. Беше идеално насрочено за Деня на победата на Русия – годишното честване на победата над нацистите, превърнато в извращение на патриотизма, което поставя всеки или всяка нация, която се противопоставя на Путин, в ролята на „фашист“. Истинският фашизъм е в огледалото, както осъзнават стотици хиляди руснаци, бягащи от страната.
Що се отнася до 144 милиона руснаци, останали в полицейската държава на Путин, бомбардирани с все по-токсична пропаганда в продължение на повече от две десетилетия, те имат труден избор, тъй като фасадата на стабилността на Путин се руши и поражението на Русия в Украйна се очертава. Скорошните атаки срещу руски военни служби за набиране на войници са индикация за това, което предстои.
Оригиналният закон за ленд-лизинг от 1941 г. даде възможност на Съветския съюз да отблъсне инвазията на Хитлер. Сега армейския ботуш ще бъде на друг крак, ако САЩ си завърне на почетното си историческо място като арсенал на свободния свят, за да помогне на Украйна да победи във войната на Путин.
Законопроектът също така е знак, че Байдън най-накрая се отърсва от наследството си от дните си като вицепрезидент – решаващия период, когато Путин се превърна от амбициозен автократ в пълен диктатор, докато свободният свят не направи нищо. Когато Путин нахлу в Грузия през 2008 г., западните лидери казаха, че е по-добре да поддържат икономически и политически връзки, отколкото да го наказват. Това е политиката на ангажираност, за която ни казваха, че в крайна сметка ще либерализира Русия – и Китай – като я обвържем със свободния свят.
Барак Обама олицетворява тази тенденцията. Като кандидат, под натиска на кампанията на Джон Маккейн, той осъди нахлуването на Путин в Грузия. Но президентът Обама побърза да даде ясен знак на Путин и други диктатори, че Америка няма да се ангажира с никаква програма за свобода. Това даде възможност на Путин да разбие остатъците от руското гражданско общество. В дебат през 2012 г. Обама се подигра на републиканския претендент Мит Ромни, че заяви, че Русия е най-големият геополитически враг на Америка.
Това отношение доведе до 2014 г., когато Путин беше достатъчно окуражен, за да отхвърли всякакви демократични атрибути в Русия, да нахлуе в Украйна и през 2016 г. да се намеси в британските и американските избори. В Европа германският канцлер Ангела Меркел продължи с проекта за газопровода „Северен поток 2“, увеличавайки зависимостта от руската енергия, когато беше необходимо точно обратното. Сега това се прави рязко и болезнено. Може би Обама и Меркел биха могли да обиколят Киев заедно, за да видят щетите, които са помогнали да бъдат причинени, и да се извинят на украинския народ.
Корумпираната и некомпетентна армия на Путин е добра само в бруталността и клането на цивилни, но имаше осем години, за да се закрепи в окупирания изток, към който сега се приближават украинските сили.
Ще видим колко отдадени са наистина съюзниците на Украйна, докато войната преминава в нова фаза, в която отбраната не е достатъчна.
Ще помогнат ли на Украйна да спечели, да унищожи военната машина на Путин и да възстанови цялата украинска територия?
Ще запазят ли санкциите, за да засилят вътрешния натиск върху Путин и да уведомят неговата мафия, че няма път обратно към цивилизования свят за тях и техните семейства, докато Путин е на власт?
Свободният свят, който спечели Студената война, помни как да се бори и преоткрива ценностите, които придават смисъл на битката. Това е лоша новина за Путин и другите диктатори, които наблюдават отблизо, от Пекин до Техеран и Каракас. Украинците се борят за живота си и нацията си, и за свободния свят. Нека свободният свят не е в ролята на като пълномощник, а да действа като партньор.
