През целия си живот великият руски поет Александър Сергеевич Пушкин изпитва дълбока любов и преклонение пред народните приказки. Тяхната прелест и чар му е разкрита от неговата бавачка Арина Радионова, към която поетът храни огромна обич и уважение до края на дните си.
Пушкин е писател, поет, драматург и белетрист. Животът му е изпълнен със страст и обрати, белязали творчеството му. Още докато е жив си създава репутацията на най-значимия руски национален поет, а днес изследователите му приписват заслугата за създаването на съвременния руски литературен език.
В своите литературни търсения Пушкин се вдъхновява от сатирата на Волтер, поезията на Байрон и трагедиите на Шекспир. В поемата „Руслан и Людмила“, над която Пушкин работи още като ученик в Императорския лицей, използва руско-френски изразни средства, които смесва с фолклорна стилистика. Макар самият Пушкин да предпочита романа в рими „Евгени Онегин“, който пише в продължение на няколко години, сред най-запомнящите му творби са именно вдъхновените от детството му и руската митология римувани приказки.
В създадения от великия руски поет вълшебен свят има омагьосани царкини, хитри и находчиви ратаи, потайни кралства, легендарни царе от стари времена и златна рибка, сбъдваща желания.
Преводът в рими е заслуга на писателя Любомир Николов, изпод чието перо на български език са излезли „Властелинът на пръстените” и безброй авторски приказки.
Изумителните илюстрации, майсторски издържани в приказната стилистика, са дело на талантливия художник Ралица Мануилова, носител на наградата „Аметистова роза” и на националната награда „Константин Константинов”.
В съкровищницата на руската класика светят като елмаз поетичните приказки на гениалния Александър Сергеевич Пушкин – всеки дом, в който растат деца, заслужава късче от тяхната магия.
Подарете си “Приказки на Пушкин” тази Коледа.
Откъс от “Приказки на Пушкин”
специален подарък от издателство “Софтпрес” за приятелите на “Данибон”
ПРИКАЗКА ЗА МЪРТВАТА ЦАРКИНЯ И СЕДЕМТЕ ЮНАЦИ
Цар с царица се прощава,
надалече заминава
и царицата седи
до прозорчето да бди.
От зори до нощ го чака,
взира се дори сред мрака
в полския пустеещ път,
чак очите я болят;
но любимият къде е?
Само зимен вихър вее,
сняг вали – полето цяло
под снега е побеляло.
Девет месеца минават,
тя да гледа продължава.
Бъдни вечер – в мрак дълбок
щерка й дарява Бог.
И пристигнал гост желан,
гост очакван и мечтан –
върнал се на сутринта
радостният цар-баща.
Със въздишка на устата
го посрещнала горката,
радостта не издържала
и до вечерта умряла.
Страдал царят безутешен,
но нали и той бил грешен,
подир няма и годинка
си намерил половинка.
Вярно, тая хубавица
истинска била царица:
стройна, бяла и червена,
с ум и разум надарена;
но пък буйна, горделива,
своенравна и ревнива.
Имало в чеиза неин
дар вълшебен, чудодеен –
огледалце позлатено,
с глас човешки надарено.
С него тя била радушна,
весела и добродушна,
с него често се шегувала
и на скромна се преструвала:
„Огледалце, я кажи,
истината доложи:
аз дали съм на света
с най-вълшебна красота?”
То веднага отговаря:
„Ти красива си свръх мяра,
ти си румена и бяла,
с прелест чудна засияла.”
А царицата тогава
се прехласва до забрава:
и намига, и се смее,
щрака с пръсти и лудее,
ту танцува, ту се спира,
в огледалцето се взира.
Но след някоя година –
ето, малката царкиня
стройна, румена и бяла
неусетно разцъфтяла.
Белолика хубавица,
кротка като гълъбица.
Възжелал я принц-герой,
Елисей се казвал той.
Сват пристига, царят стар
готви сватбения дар:
седем градове могъщи,
сто и четирийсет къщи.
Почнала да се облича
за вечерята девича
злата мащеха-царица,
ужким първа хубавица.
Огледалцето поглежда,
смее се и му нарежда:
„Аз дали съм на света
с най-вълшебна красота?”
„Хубава си, няма спор,
ала в този царски двор
друга днес е засияла –
нежна, румена и бяла.”
Скача гневната царица,
вдига нежната ръчица
сякаш срещу кръвен враг
и сърдито тропа с крак.
„Ах ти, калпаво стъкло!
Лъжеш и ми мислиш зло.
С мен се мерела? Добре!
Ще й дам да разбере!
Много се е възгордяла!
Нищо чудно, че е бяла –
майка й от мрак до мрак
гледала е само сняг!
Ала да твърдиш не бива,
че от мен е по-красива;
царството ни да обходиш,
или даже да пребродиш
цялата земя голяма –
като мене друга няма.
Права ли съм?” – тя го пита.
То отвръща упорито:
„Друга днес е засияла –
нежна, румена и бяла.”
…
Издателство “Софтпрес” е партньор на “Данибон” в инициативата “Представи се”.
