Всички твои читатели знаят, че обичаш кримките и затова пишеш такива. Как се роди идеята конкретно за „Риалити”?

Да, признавам си – обичам кримките – и да ги чета, и да ги гледам, и да ги пиша. Криминалният жанр е доста подценяван и хората дори се стесняват да си признаят, че им харесва. Но в една хубава кримка читателят ще намери всичко, което търси в добрата проза – и многопластови герои, и интересен сюжет, и дълбочина, и жив език, и автентичен авторски глас. Когато от „Сторител“ ме поканиха да напиша аудиосериал за тях и ми предложиха да избера тема – казах, че ще е криминална, това е сигурно. Имах много добра идея за криминален роман с конфликт между съпрузи и най-вероятно това също ще види бял свят някой ден. Но вечерта преди да предам синопсиса, на гости ми дойдоха големите ми синове – те са едни такива, здрави, яки момчета, нищо че са програмисти. Бяха гледали едно и също риалити шоу и започнаха да коментират участниците – по техния си начин, шегуваха се с тях. После започнаха да обясняват какво биха правили, ако самите те участваха в това риалити, взеха да се навиват един друг да се запишат – всичко беше на шега, разбира се. А аз казах: о, не, в никакъв случай, там има такива психопати, а и продукцията нарочно изкарва най-лошото от хората. Само да треперя за вас, да не сте посмели. Тогава ми хрумна, че това всъщност е много добра идея за криминален роман – риалити шоу, в което някой от участниците толкова много иска да победи, че преминава границите на допустимото. Опасявам се, че е само въпрос на време нещо такова да се случи наистина. А кой знае, може и да се е случвало, но да е останало неразкрито.

А гледаш ли риалити формати?

Не се сещам за формат, който да съм изгледала от начало до край, но няма и формат, който поне да не съм загледала. Много ми е интересна динамиката на отношенията в такива формати. Както и цялата продукция – покрай книгата четох много подробности, изгледах часове с филми «зад кулисите», интервюта на участници и какво ли още не. Включително и документални филми за Фиджи.

Кое те водеше повече при писането на книгата: риалити форматите и техния начин на работа или човешката психика?

Човешката психика. Във всичко, което пиша, винаги ме ръководи човешката психика и човешките отношения. Това са ми най-интересните теми на света. Останалото е само форма, обстоятелства, атмосфера, декор.

Аудиосериалът беше над месец на първо място по слушане в Сторител, а за книгата вече има първи отзиви, които са повече от положителни. Тази реакция на читателите как те кара да се чувстваш?

Всеки автор е щастлив, когато творбите му достигат до повече хора. Много се радвам, че книгата се харесва. Сторител я обявиха съвсем официално за най-слушаното криминално заглавие на годината, което е страхотно постижение, предвид броя на криминални сериали и книги, които излизат при тях. Много се радвам и че точно „Софтпрес“ откупиха правата за книгата. Имаше и други издателства, които проявиха интерес и съм благодарна за това, но „Софтпрес“ са първите, които ми се довериха преди 7 години и издадоха моя книга. После издадоха и криминалните ми книги за семейство Куман, а ето сега и „Риалити“ отиде при тях за печатно издание. Малко се отклоних от въпроса. Исках да кажа, че издателите – независимо дали на аудиокниги или в хартиен вид – имат огромна заслуга трудът на един автор да достигне до хората – ако те не видят достойнство в него и не се решат да инвестират в него, колкото и да е добра една творба, тя ще си остане само несбъдната мечта. Първата заслуга е на тези хора и като автор, аз го оценявам високо. Оценявам високо и работата на всички таланти, замесени в създаването на една книга, защото не е само авторът. Нека отдадем дължимото на редактора – този жесток и също така безценен човек, чийто труд толкова рядко получава признание. Коректорът, хората, които отговарят за предпечата и печата. А илюстрациите – това е първото, което грабва. Много съм благодарна на всички страхотни хора, които работиха по „Риалити“ и използвам всяка възможност да им го кажа. Но най-голяма благодарност изпитвам към читателите си. Много е прекрасно усещането, че историите ти вълнуват хората. Даже не е толкова важно всички да харесват книгата ми. Стига ми, че тя ги вълнува, кара ги да мислят, да си задават въпроси, да търсят причините и мотивите, да научат нещо ново за Фиджи, или за риалити форматите, или за Айрънмен. С една дума – щастлива съм, че „Риалити“ жъне реални успехи 😊

На Коледния панаир на книгата твоите почитатели имаха възможност да се видят с теб и ти успя да раздадеш автографи, като събитието премина доста успешно. Кога ще може да очакваме официално представяне на книгата?

Много е вълнуващо да видиш опашка от хора, които чакат за посвещение и всеки иска да ти каже нещо. Затрогващо беше това внимание. Надявам се и книгата да им хареса. Иначе относно официално представяне – това ще го реши издателството. Аз съм просто една жена, която обича да пише. Не държа да има премиера, но ако читателите го искат, ще бъда там в червена рокля и ще отговоря на всичките им въпроси.

Какво следва от тук нататък? Какво ново да очакваме от теб?

Тази година уж ми беше много плодотворна, а в същото време толкова много идеи продължават да ми подскачат в главата, че имам чувството, че нищо не съм свършила все още. Новата книга за «Семейство Куман» е на последна редакция – надявам се, че до лятото ще бъде по лавиците на книжарниците, точно навреме за ваканцията. А в момента, заради това интервю, скъпа Дани, прекъснах работа по една последна глава на нещо, което няма да ви остави да спите спокойно през февруари следващата година 😊 На всички читатели на «Риалити» обещавам, че детектив Емил Боев скоро пак ще е на линия, а майка му Светла ще наднича зад гърба му, винаги готова да скочи за него, както всички майки по света правят за децата си – независимо че тези «деца» вече са силни, успели в живота млади хора.

А на всички читатели на Данибон пожелавам весели и спокойни празници, хубави книги и щастливи семейства!

Още за книгата можете да прочетете тук.