Почитателите на инспектор Гамаш вероятно вече се вълнуват за новата книга на Луиз Пени – „Лудостта на тълпите“. Но предвид, че това е вече седемнадесетото заглавие от криминалната поредица, възниква въпросът с какво е по-специално и защо си струва да се прочете дори от хора, които не са запознати в детайли с останалите романи. Даваме ви 3 причини да прочетете „Лудостта на тълпите“ и да се уверите в таланта и гения на Луиз Пени.
Сюжетът
В навечерието на новата година в Трите бора цари спокойствие и семейството на Арман Гамаш се е отдало на почивка. Но едно телефонно обаждане прекъсва празничната програма. Инспектор Гамаш е помолен да осигури охрана за едно наглед обикновено събитие – лекция на професор по статистика. Когато обаче Арман Гамаш научава, че става дума за среща на професор Абигейл Робинсън с нейните последователи, ситуацията се променя и той апелира да отменят лекцията, заради което е обвинен в цензура. Истината е, че професор Абигейл Робинсън не е обикновен лектор – тя е лидер, който заразява с вижданията си тълпата, обсебва мислите на хората с фалшиви обещания, пренебрегвайки важни факти. Нещо повече – убеждава ги да вярват и да защитават една илюзия на всяка цена. Но като че ли единствен Арман Гамаш съзира опасността.
Когато заплахата от убийство е последвана от извършването на такова, а жертвата е най-близката приятелка на професор Робинсън, възникват въпроси. Защо някой би убил невинна жена и дали всъщност мишената не е била самата Абигейл? На Арман Гамаш и екипа му се пада тежката задача да открият извършителя на престъплението, преди да е нанесъл повторен удар. Колкото повече напредват в търсенето на отговори, толкова по-ясно инспекторът вижда до какво могат да доведат радикалните идеи, посети в плодородна почва, и се убеждава колко е трудно да останеш с разсъдъка си, докато се губиш сред лудостта на тълпите.
Темата
Луиз Пени пише „Лудостта на тълпите“ по време на ковид пандемията, засегнала целия свят. Изолацията ѝ дава не само време да твори, но и вдъхновение, като фокусира вниманието ѝ върху тема, свързана с човешките взаимоотношения, силата на думите и уязвимостта на морала. Самата авторка споделя следното: „Реших действието в „Лудостта на тълпите“ да се развива след пандемията. Когато светът се връщаше към „нормалността“. Но синините оставаха. Тъгата, трагедиите, но и причудливите благословии за добро. Исках, както подозирам и вие сте искали, да вярвам, че ще изплуваме. Че семействата, приятелите, непознатите ще могат отново да се събират, без да се страхуват. Без маски. Че ще можем да се прегръщаме и да се целуваме, да се държим за ръце и да се храним заедно. И затова пандемията е разгледана точно по този начин… Темата за някаква зараза, отеква в цялата книга. Как тълпи от почтени хора могат да бъдат заразени от определена лудост. Как необичайни заблуди нашумяват“.
Посланията
В „Лудостта на тълпите“ Луиз Пени говори за възприятието – как то може да придаде форма на реалността и дори да се превърне в някаква изкривена нейна версия. Самоизпълняващо се пророчество, което налага разделение между хората и отключва конфликти. Затова книгата се фокусира върху разделенията в обществото, които са повод за срив и в междуличностните отношения. Провокативна, дръзка, но и дълбоко откровена и безкрайно прозорлива, историята тук се превръща в своеобразен апел на Луиз Пени към читателите – дори във време на несигурност да държат лудостта надалеч, да не се поддават на омразата, а да бранят доброто – така, както инспектор Гамаш го прави вече 17 романа.
Още за книгата – прочетете тук.
…
Софтпрес е партньор на Данибон в инициативата „Представи се“.
