5 съвета за по-щастливо Аз през Новата година, вдъхновени от книгите

Как сте с новогодишните планове? Имате ли списък с обещания към самите себе си, които да направят 2024-та година по-добра и по-щастлива? Независимо какъв е отговорът, тук ви предлагаме 5 идеи за по-щастливо Аз, вдъхновени от книгите. От това да започваме деня със „Здравей!“ в огледалото и да не забравяме да се движим, до писането на ръка и осъзнатото запазване на спомени – идеите в тези 5 цитата са лесно изпълними и доказано ефективни. Всъщност самият факт, че ги четете, е стъпка в желаната посока. Защото четенето само по себе си е сигурна рецепта да се чувстваме добре и ако трябваше да изберем още една точка в плана за следващите 12 месеца, тя със сигурност би била да четем повече! Щастлива Нова година и приятно четене!

1. Започнете деня с добронамереност към себе си

Мишел Обама, „Светлината, която носим“

Напоследък се опитвам, когато се събудя сутрин, съзнателно да започна деня с добронамереност към себе си – нарочно и решително хващам първата осъждаща или негативна мисъл, която ми хрумва, и я избутвам настрана. После каня втора мисъл, по-добра и по-нежна, нещо по-съзнателно, по-приветливо към себе си. И я избирам за отправна точка. Втората ми мисъл обикновено е доста проста. Често е само тихо, но благодарно признание, че отново съм на старта на нов ден.

Не забравяйте, че летвата е доста ниска. Да започнете деня благосклонно към себе си, не означава непременно да направите нещо грандиозно. Не е необходимо да правите изявления, да откриете някакъв нов дълбок кладенец на увереност или да се преструвате, че сте непобедими. Не е необходимо да го казвате на глас, нито да го правите пред огледалото. Просто се опитайте по един или друг начин да изолирате вътрешния си критик и да извадите радостта си напред, да срещнете собствения си поглед – дори метафорично – с малка частица топлина, да произнесете едно приятелско „Здравей“.

2. Оценявайте това, което ви се случва, и го помнете

Павлина Делчева-Вежинова, „Хора и улици. Град като град“

Преди години, още докато бях много млада, се случи нещо дребно, което се оказа от изключителна важност за мен, или по-скоро от което си извадих ценен извод за по-нататък. Коментирах някакви случки пред моя позната. Бъбрех безгрижно, докато тя не ми каза с лека тъга: „Блазя ти, ти имаш спомени“. Любопитното бе, че тя също бе свидетел на историите, които разказвах. Тогава разбрах колко е важно да оценяваш какво ти се случва, да го преживяваш и да го помниш. Да не оставяш животът да се изплъзне покрай теб. Спомените са нещо, което придобиваш отвън, но сетивата и умението да ги опишеш са вътре в теб. (…) А и ми се струва, че вървенето по улиците на спомените е понякога не само опознаване на места и хора, а и опознаване на самия себе си.

З. Пишете на ръка

Виктория Бешлийска, „Словник“

Необикновено свойство на езика е това, че притежава едни тънки-претънки, почти невидими нишки между словата. Думата потегля друга дума подире си и се търкулва кълбото. Вън от нас се нижат историите, а отвътре ни става светло и широко – отваря се нов простор, в който да създаваме. Писането е една от дейностите, които поддържат духа ни в движение. В българските букви е закодирана единната прасхема на света. Кръгчета, чертички, точици и камшичета, съдържащи първообраза на старата писменост, са святи символи и са израз на тази космическа подредба, част от която сме и ние, хората. Когато пишем ръкописно, ние я повтаряме многократно, позволявайки на духа да се стреми към вечност.

А устремът е воля на създаването. Всяко действие започва от словото, от вътрешното наричане, че искаме нещо да се случи. Написаното е наполовина сбъднато.

4. Движете се!

Биляна Бонева и Милен Атанасов, „Пътешествия за мечтатели“

Преди повече от 30 години Паскал е загубила краката си при инцидент във Франция. Това не ù пречи да тренира наравно с останалите от групата на Идо. В усмихнатите ù очи няма и капка съмнение, когато споделя мислите си пред камера: „За мен истинските инвалиди са онези хора, които отказват да се движат. Налага ми се да се придвижвам в количка, но мога да се движа и по земята, да се катеря, да правя всевъзможни неща. Знаете ли, за мен движението е привилегия. Благодарна съм, че мога да мърдам ръцете си. И си повтарям, че трябва да го правя дори и заради хората, лишени от тази способност“.

Казват, че добрият учител не спира да се учи от учениците си. Хора като Паскал са изстрадали във висша степен привилегията да поучават. Но нейните послания звучат като загрижен съвет към всички, които са забравили, че имат избор: „Ако трябва да избирате между колата и велосипеда – вземете велосипеда. Ако има асансьор и стълби – качете се по стълбите. Тичайте, скачайте, танцувайте!“.

Или накратко – движете се.

5. Не позволявайте на егото да диктува решенията ви

Маги Халваджиян, „Без реклами“

Егото ми е голямо, но съм се научил да го прибирам. В шоубизнеса без него не може. А когато си постигнал нещо в живота, егото ти става и по-голямо. Умните хора обаче успяват да го контролират и да не е водещото при тях. А по-глупавите?! Те не ме интересуват.Понякога се налага да правя и компромиси, но има разлика между „компромис и компромис“. Въпросът е колко големи са те? Защото има една граница на компромиса, която като минеш, нарушаваш принципите си. А нарушаването на принципи вече е друго. Аз никога не съм си го позволявал.

Егото ти диктува дали да правиш, или да не правиш компромиси. Егото е негативно, защото може да те вкара в големи проблеми, просто защото не ти работи разумът, а емоциите. До някаква степен е хубаво да го има, но когато те заслепи и си въобразиш, че си слънцето и денят без теб няма да започне, става опасно. Аз съм се нагледал на хора, които са в облаците. Те обикновено падат отвисоко и много ги боли… Защото, когато си в плен на егото си, не разбираш кога се отваря бездната и кога точно падаш в нея. Да овладееш егото си е въпрос на интелект. И на морал. И на гледна точка. Един съвет от мен – по-добре здраво стъпил на земята, отколкото хвърчащ в небето.