Има надежда за промяна.
Има надежда да не позволим напълно да завладеят държавата ни.
Има надежда да спасим политическите затворници от ПП.
Вчера бях отново на протеста.
И гледах лицата на хората.
Това са ангажирани хора, на които им пука.
Бяха дошли, защото виждат каква свинщина се случва в държавата ни.
Бяха дошли пеша и после пеша си тръгнаха.
Това са хора, които са отделили часове от ежедневието си в столицата, за да изпълнят своя граждански дълг – да бранят демокрацията.
Един младеж за мен беше лицето на вчерашния протест. Беше на около 20 години. Красиво, интелигетно момче с по-широки дрехи и с леко по-дълга коса. Това момче толкова се вживяваше във всяка дума – преживяваше всяко послание.
Като зазвуча химнът, сложи ръка на сърце, затвори очи и запя. Това беше и като молитва за успех на България. Момент на свещенодействие.
При всеки призив срещу главното „Д“, вдигаше плаката си и скандираше срещу злите сили у нас.
Беше сред хората, но на първа линия. Редом до всички, но и много се отличаваше, защото беше човекът с най-силната надежда за добро.
Това момче излъчваше наистина такава надежда – искаше я тази хубава промяна за държавата ни.
Видях силата на младите и на демократично мислещите хора у нас в това момче. Животът е пред него. Знае какво е добро и какво е зло. Обича държавата си и няма да я предаде на някого с главно „Д“.
