- „В най-новата ни история политиците са забавяли решения и плащания, но никога не са посягали на средствата, предназначени за образованието на нашите деца.“
96% от участниците в проучване на синдикат „Образование“ за стачната готовност на учителите смятат, че трудовите възнаграждения на учителите и работещите в средното образование в България не съответстват на обема и отговорността на техния труд. Едва 2,8% смятат, че заплащането е адекватно на положения труд.
Идеята на управляващите за обвързване на заплатите с резултатите на учениците среща масово неодобрение, като 97% от анкетираните се обявяват против.
По отношение на готовността за протестни действия при липса на увеличение на възнагражденията се наблюдава изключително висока мобилизация. 92% заявяват категорично, че биха участвали в протести в подкрепа на искането за по-високи заплати.
До момента са обсъдени няколко възможни форми на протест. За участие в национална стачка готовност са изразили 71,1% от респондентите.
Все по-голяма подкрепа получава и вариантът за незапочване на учебната 2026/2027 учебна година, като 53% заявяват, че биха се включили в подобна инициатива.
Същевременно значителна част от заявилите готовност за протестни действия подкрепят и участие в едночасови предупредителни протести, митинги и различни форми на гражданско неподчинение.
В проучването са участвали над 6500 учители, служители, директори и работещи в РУО и МОН, като 88% от тях са жени. Респондентите над 50-годишна възраст са най-многобройни, което е показателно и за средната възраст на педагогическите специалисти в България. Анкетата е проведена през последната седмица, като 91% от участниците са педагогически специалисти, а останалите са служители и работещи в МОН и РУО.
Данните от анкетата очертават сериозно напрежение в сектора, посочва синдикалният лидер д-р Юлиян Петров. Учителите масово се чувстват недооценени, категорично отхвърлят новите предложения на управляващите за оценяване на труда им и демонстрират готовност за радикални синдикални действия, включително ефективна национална стачка и блокиране на началото на следващата учебна година, категоричен е той.
Причините за това напрежение се коренят в очевидното разминаване между думи и дела на настоящото управление. В програмата на „Прогресивна България“ е заложено поддържане на възнагражденията на педагогическите специалисти на ниво 125% от средната брутна работна заплата за страната (СБРЗ) – същият ангажимент е залегнал и в Колективния трудов договор за отрасъл „Средно образование“.
На практика обаче заплатите в сектора съответстват на не повече от 115% от СБРЗ, което налага увеличение от минимум 10%, за да бъдат изпълнени поетите ангажименти.
Но не само липсата на диалог катализира напрежението в системата, пише до медиите Петров.
Управляващите съвсем неадекватно въвлякоха в разговора за бюджета връзката между учителските заплати и резултатите на учениците, които безспорно са незадоволителни. Това обаче са два напълно различни дебата. Нагло е вместо откровено да обяснят състоянието на бюджета и да признаят, че не са имали намерение да изпълнят обявения приоритет „образование“, управляващите да противопоставят учителските заплати на резултатите на учениците.
Защото няма публичен сектор в България, в който резултатите да са условие и определящ компонент на възнаграждението. Не са такива нито в правосъдието, нито в МВР, нито в здравеопазването, нито във висшето образование, нито в която и да е друга публична система.
Още повече твърдението, че резултатите на учениците зависят единствено от работата на учителя, като се пренебрегват дефицитите във възпитанието и слабата ангажираност на родителите, липсата на реформа в учебното съдържание, проблемите в учебната среда, както и препълнените групи и паралелки, е непрофесионално, нечестно и обидно за учителите.
Политиците обвързват ниските резултати, многобройните отсъствия, липсата на мотивация, функционалната неграмотност и всички останали дефицити на българската образователна система, произтичащи от либералния модел, допуснат от самите тях, с учителските заплати.
Изглежда, че желанието на финансовия екип на правителството е да наложи рестрикции и в образователната система, да намали средствата за образование, като оправдае това с незадоволителните резултати и прехвърли вината изцяло върху българските учители и директори за кризата в образованието.
Последното действие на финансовия министър Гълъб Донев, а именно изтеглянето на неизразходваните средства от сметките на около 300 училища до приемането на новия бюджет, което може да се забави дори до септември, е явна демонстрация, че българското образование се превръща в необходимото зло, посочва синдикалният лидер.
В най-новата ни история политиците са забавяли решения и плащания, но никога не са посягали на средствата, предназначени за образованието на нашите деца. Обяснението на Министерството на финансите: „За по-ефективно управление на публичните разходи“, е истински шедьовър на политическия популизъм.
Директорите на държавните училища са шокирани от това решение и ако подобно отношение продължи, ще последват адекватни синдикални действия от страна на директорите и учителите.
Синдикатът настоява за среща и преговори относно политиката по доходите в системата на средното образование.
Парите за образование за 2025 година са в размер на 4,9% от БВП.
Ние от СО „Подкрепа“ категорично ще отстояваме необходимостта от честен и професионален диалог по въпросите на финансирането на образованието със следните предложения:
Синдикат „Образование“ апелира към финансовия министър г-н Гълъб Донев незабавно да възстанови средствата на българските училища.
Да се запази процентът от БВП за образование от 2025 г.
Спазване на програмата на ПБ и националния КТД за ръст на работещите в българското образование.
Стратегия за достигане на 6% от БВП за образование.
Напрежението в системата е осезаемо и при липса на диалог от страна на Министерството на финансите съществува реална опасност то да ескалира в стачни действия и дори в незапочване на учебната година.
