„Аз избирам да не се предавам, да продължавам да се боря. А вие?“, заяви емоционално Георги Клисурски – един от най-образованите кандидат-депутати може би изобщо в българската история.
Георги Клисурски е възпитаник на Американския колеж в София и на 3 топ университета в света, които са в Бръшляновата лига – Дартмут, Университета на Пенсилвания и Харвард. Беше и заместник министър на финансите в кабинета на Николай Денков.
ПП-ДБ и може би демократичната общност в България претърпяхме голямо изборно поражение. Факт е и трябва да се каже ясно…
Притеснявам се, защото се оказа, че след 10 месеца целодневен труд, по време на които вечер се прибирах към 21 ч. и често просто слушах какво ми казва Вики и ядях без да мога аз да й кажа или разкажа каквото и да е било – от умора, не сме обяснили на огромната част от съгражданите ни хубавите неща, които все пак успяхме да свършим за тях. То това беше смисълът на „сглобката“… Притеснявам се, защото през последните три години демографските показатели на България за първи път от около 20 години започнаха да се подобряват – да се раждат повече деца, да се завръщат повече българи, по-малко да напускат… А сега много от приятелите и връстниците ми, къде на шега, къде не, започват да говорят за „Терминал 2″…През последните три години България показа, че макар и трудно, може да развива своята демокрация. Няма вече една-единствена партия с едноличен лидер, които да управляват безконтролно…
Икономиката ни е най-голяма откакто България съществува.
Преди 30 години гърците сте считали за „богатия Запад“ и някои хора са рискували живота си да прекосят южната ни граница, за да избягат в Гърция. Днес – богати сме колкото гърците. Това е постижение! Това е надежда. Това е смисъл…
Мисля, че сме изправени пред избор: да се предадем ли, да се откажем ли тотално да гласуваме, да емигрираме ли, или да си кажем, че има смисъл да продължаваме да развиваме България? Всеки един от нас избира. Аз избирам да не се предавам, да продължавам да се боря, да продължавам да гласувам… Защото българите вече сме богати колкото гърците и защото неравенството в България спада. Защото населението ни ще спре да намалява и можем да започнем да растем отново като народ, тук на тази наша единствена, прекрасна земя, България.
Аз избрах. А вие?“
В интервю за Данибон през 2023 г. Георги Клисурски заявява:
“В България се чувствам като дърво с корени. В България се чувствам щастлив”
Споделя също, че приема присърце мотото на училището си по политика Джон Кенеди в Харвард: „Попитайте какво вие може да направите за родината си“ и затова се завръща в България. А сега не иска да се предаде, да я напусне и е категоричен, че ще продължава да се бори за България.
Ето цялото му послание:
Скъпи приятели,
На първо място искам да ви БЛАГОДАРЯ за личната подкрепа, която изразихте към мен в тази предизборна кампания. Естествено, благодаря ви дори повече за подкрепата към каузата – по-справедлива и по-богата България, управлявана от честни хора.На второ място държа да отбележа, че ПП-ДБ и може би демократичната общност в България претърпяхме голямо изборно поражение. Факт е и трябва да се каже ясно.Не само загубата на ПП-ДБ, а и „победата“ на ГЕРБ-ДПС, кара много от нас да настръхнем, да недоумяваме, да страдаме, дори до известна степен да се страхуваме за бъдещето. Така е, ситуацията е лоша и аз също съм доста разочарован, натъжен и малко притеснен.Притеснявам се, защото в този парламент ще има доста по-малко демократи и поддръжници на европейската идея отколкото през последните три години. Притеснявам се, защото се оказа, че след 10 месеца целодневен труд, по време на които вечер се прибирах към 21 ч. и често просто слушах какво ми казва Вики и ядях без да мога аз да й кажа или разкажа каквото и да е било – от умора, не сме обяснили на огромната част от съгражданите ни хубавите неща, които все пак успяхме да свършим за тях. То това беше смисълът на „сглобката“… Притеснявам се, защото през последните три години демографските показатели на България за първи път от около 20 години започнаха да се подобряват – да се раждат повече деца, да се завръщат повече българи, по-малко да напускат… А сега много от приятелите и връстниците ми, къде на шега, къде не, започват да говорят за „Терминал 2″…Какво обаче все пак ми дава някаква надежда и вяра, дори и при тези обстоятелства? Защото вие знаете – аз винаги съм оптимист, винаги гледам позитивната страна на нещата. Но това не е просто „гол оптимизъм“ или наивност. През последните три години България показа, че макар и трудно, може да развива своята демокрация. Няма вече една-единствена партия с едноличен лидер, които да управляват безконтролно. В Конституцията се направиха ключови промени, които гарантират по-справедливо и ефективно функциониране на съдебната ни система. Това е важно! Конституцията ни днес регламентира съдебната власт по един много по-честен, справедлив и работещ механизъм отколкото Конституцията ни от преди една година. Конституцията ни днес залага един работещ съд, една работеща прокуратура. Това е добра основа, достатъчна да ни вдъхва надежда, а и е мотивиращо, защото ни начертава следващите стъпки преди „справедливият съд“ да стане реалност – приемане на новия Закон за съдебната власт, който изпълнява повелите на новата Конституция, назначаване на нови председатели на Висшия съдийски съвет и Висшия прокурорски съвет, назначаване на нови магистрати, които да работят по новата система… Това е надежда, това е работа, която трябва да бъде свършена!Освен това, аз съм икономист, а не юрист, затова бързо бягам на „моя територия“. Хора, аз прекарах цяло десетилетие като студент по икономика и след това професионален икономист в периода 2010-2020 наблюдавайки как неравенството в България се увеличава всяка година и продължава да се отдалечава от средното в Европа! А днес вече от три години тенденцията се обърна и неравенството започна да пада. Това е новина! Това е надежда, това са важните неща, за които трябва да си говорим! Плюс това, както съм писал и преди, инфлацията ни днес отново е около 2% – тоест нормалното ниво на инфлация – след като беше над 10% преди една година. А икономиката ни е най-голяма откакто България съществува. Още по-важното е, че брутният вътрешен продукт на глава от населението, или казано на български – колко е богат един българин средно – е на най-високото си ниво в историята, вече е на 2/3 от средноевропейското ниво и е почти колкото в Гърция! По статистика, през 2024 г. може да се каже, че средностатистическият българин е богат колкото средностатистическия грък! Да, гърците имаха сериозни финансови проблеми и рецесии, но особено за тези от вас от поколението на родителите ми или бабите и дядовците ми – замислете се! Преди 30 години гърците сте считали за „богатия Запад“ и някои хора са рискували живота си да прекосят южната ни граница, за да избягат в Гърция. Днес – богати сме колкото гърците. Това е постижение! Това е надежда. Това е смисъл.Затова, скъпи приятели, мисля, че сме изправени пред избор: да се предадем ли, да се откажем ли тотално да гласуваме, да емигрираме ли, или да си кажем, че има смисъл да продължаваме да развиваме България? Всеки един от нас избира. Аз избирам да не се предавам, да продължавам да се боря, да продължавам да гласувам. Защото справедливият съд в България е въпрос на един приет закон от някой следващ парламент и няколко адекватни ръководители, които да започнат да работят по нов начин с нови хора, както Конституцията ни вече повелява. Защото българите вече сме богати колкото гърците и защото неравенството в България спада. Защото населението ни ще спре да намалява и можем да започнем да растем отново като народ, тук на тази наша единствена, прекрасна земя, България.
Аз избрах. А вие?
