Данибон продължава интервютата с успели българи, които са учили в престижни университети и с радост споделят своя опит и познания с другите. В това интервю ви представям Георги Клисурски. Той е възпитаник на Американския колеж в София и на три университета от Бръшляновата лига – Дартмут, Университета на Пенсилвания и Харвард. В класациите на Данибон на най-образованите кандидат депутати заема челна позиция.
Визитка
- Георги Клисурски е роден и израснал в София.
- Завършва Американския колеж в София през 2010 г. с най-висок успех – Summa Cum Laude. При дипломирането си получава и престижната награда за цялостен принос към колежа Floyd H. Black. Профил физика, на националното състезание по физика през октомври 2009 г. (12-ти клас) печели 2-ро място. Пише, редактира и участва в издаването на училищния вестник College Life. Президент на клуба по планинарство (Hiking Club). Част от отбора на колежа по баскетбол и рекордьор на дисциплината 1 миля – 4 мин и 41 секунди (рекордът не е подобрен повече от 10 години).
- През 2014 г. получава степен бакалавър от Дартмутския колеж в САЩ, един от 8-те в Бръшляновата лига. Придобива двойна специалност икономика и инженерни науки. В 3-ти курс получава “президентска стипендия” от Дартмут, за да подпомага изследователската дейност на професор Ерик Мансур от катедрата по икономика.
- Притежава магистър по бизнес администрация (MBA) със специалност финанси от водещото бизнес училище Уортън в Университета на Пенсилвания – #1 в света според класацията на Financial Times няколко години под ред.
- Степента, с която най-много се гордее, е магистърът по държавно управление от Харвард, училището по политика Джон Кенеди. В Харвард Георги работи в Центъра за международно развитие на професор Рикардо Хаусман, изследва и разработва труд за икономическото развитие на България и получава допълнителен сертификат за мениджмънт и лидерство. Приема присърце мотото на училището “Попитайте какво вие може да направите за родината си” (“Ask what you can do”) и се завръща в България през декември 2021 г., за да се присъедини към политическия кабинет в Министерството на финансите.
Благодаря Ви за тази възможност да направя интервю с Вас за сайта Данибон! Имате впечатляваща биография. Учили сте в едни от най-престижните учебни заведения по света. В три университета от Бръшляновата лига! Това, което сте постигнали, е прекрасен пример за всеки млад образован българин. Разкажете ни повече за себе си, за семейството си, за училищата и университетите, в които сте учил, къде сте работил.
Израснах в София, в семейство на лекари. Майка ми и баща ми много държаха на образованието, а и сестра ми, която е с четири години по-голяма от мен, винаги ми показваше какво следва в училище. Завърших 7-ми клас в 122 ОУ „Николай Лилиев“ в Лозенец („стъкленото училище“), посещавах курсове по математика при г-н Иван Симеонов в СМГ, а след това – Американския колеж и университет в щатите. Работих в Ню Йорк като икономист в консултантска фирма, направих стаж в централата на Airbnb в Сан Франциско, а след това работих и за глобалната финансова платформа PayPal в Лондон. Преди година и половина се завърнах в България, за да приложа наученото тук.
Голяма част от аудиторията на Данибон е свързана с Американския колеж в София. Какви са спомените Ви от това училище? Спомняте ли си още темата на есето, по която писахте на изпита? В какви клубове участвахте? Какви са постиженията Ви в гимназията?
Много обичам Американския колеж. Макар да съм възпитаник и на други престижни образователни институции, колежът заема специално място в сърцето ми. Приятелствата, които изградих там, остават за цял живот – както с приятелите ми връстници, така и с не малко учители. Разбира се, колежът се отличава най-вече с това, че ни учи на много силна работна етика. Колежът успяваше да ни мотивира винаги да дадем най-доброто от себе си, а това в последствие ни отвори врати към целия свят.
За съжаление вече не си спомням темата на есето от изпита, но пък часовете по български език и литература в 8-ми клас остават за цял живот. От творческото писане, с което се сблъсках за първи път, до семейните истории, които трябваше да проучим и разкажем, документалните филми, които трябваше да анализираме, и накрая интерпретативно на „Крадецът на праскови“ – всичко това беше едно огромно предизвикателство, което ни превърна от назубрящи теми седмокласници в разсъждаващи гимназисти.
Иначе в колежа се занимавах задълбочено с математика и физика, писах в ученическия вестник College Life, ходих по планини с Hiking клуба, служих две години в училищния съвет и играх баскетбол. Много се гордея с рекорда, който поставих в дисциплината бягане на една миля – 4 минути и 41 секунди.
Как решихте да се насочите да учите в САЩ? Прием в университет от Бръшляновата лига е огромно постижение. Единици успяват. А Вие сте успели още при бакалавърската степен. Има ли успешна формула? Разкажете ни за приема, обучението и средата в Дартмутския колеж?
Успешна формула едва ли има. Важното е един ученик да преследва академичните и извънкласните си интереси и така по естествен път ще се открои от повечето си връстници. Аз реших да следвам в САЩ, защото системата на либералните колежи даваше възможност за академична ориентация в първите две години от обучението преди да се запише специалност. Тъй като в 11-ти клас все още имах разностранни интереси и не знаех какво точно да запиша, това ми се стори разумен ход. Също така американските колежи ме привлякоха с по-индивидуалния подход към студентите и фокуса върху груповите проекти, и не на последно място – с наличието на пълни стипендии.
Как се вписва българин с обучение от България в американската образователна система? Годините в Американския колеж помогнаха ли Ви за този преход? Американците ценят ли талантите?
Българите, които продължават висшето си образование в Америка, са много силно подготвени от България, често в сферата на точните науки, и бързо се вписват сред най-талантливите и там. Има разлика обаче между учениците от колежа и учениците от другите гимназии. Колежът ни обучава на английски, учи ни на основни умения за университета като изготвянето на изследователски доклади и цитиране на източници. Тази подготовка много помага да се адаптираме по-лесно и да постигаме успехи на по-ранен етап. А американците много ценят талантите и това е една от техните най-силни страни. Осъзнали са, че могат да изградят конкурентна глобална икономика само като привличат най-добрите от целия свят.
Бизнес училището Уортън в Университета на Пенсилвания е изключително престижно. Какво го отличава от другите му световни конкуренти и защо го избрахте? Какъв е приемът? Как протича обучението там?
Да, Уортън е страхотно бизнес училище, дори вече няколко години подред е №1 според класацията на Financial Times. По принцип Уортън има репутация за най-силното бизнес училище в сферата на финансите. Но истината е, че всички топ 10 бизнес училища са много силни в основните дисциплини. Аз избрах Уортън заради сплотената общност, интересните възможностите за развиване на лидерски умения в условия тип „Survivor” (в Антарктида, Андите, Нова Зеландия и др.) и големия брой завършили, които работят в Европа.
Приемът е интересен и цели да симулира част от учебния процес – който почти винаги протича в екип. Едно от задължителните, и може би най-важни, интервюта за прием всъщност е групово. В екип от шест кандидати, трябва заедно да решите някакъв казус. Оценява се екипната игра, това да се разпределят адекватно ролите в екипа и разбира се – крайния резултат. Но го отбелязвам, защото ефективната групова работа е много важна за успехи в 21-ви век, а в България като че ли се среща по-рядко. Искам и в България да развием повече екипните си умения.
MBA образованието дава много и разширява кръгозора и възможностите. Като човек, който е живял и в САЩ, и в Европа, смятате ли, че то вече е намерило своето значимо място на Стария континент, както е в Америка? А в България?
Все още мисля, че MBA образованието се цени малко повече в САЩ, отколкото в Европа. Разбира се, едно е във Великобритания, друго е в континентална западна Европа и трето – в източна Европа и България. Но навсякъде в Европа има тенденция да се цени повече.
За България и българската икономика мисля, че е много важно да се цени повече, за да могат българските компании да се възползват от мениджъри на световно ниво. Така нашите компании ще могат да се превръщат в световни лидери, които освен че произвеждат продукти, могат и да създават брандове и да продават по цял свят.
Това е и част от процеса на забогатяване на България и превръщане на икономиката ни в такава с по-висока добавена стойност.
Какъв е Вашият съвет – кога да се насочи човек към МВА образование и как да подбира бизнес училищата?
На първо място, човек трябва да има поне малко, но сериозен професионален опит – минимум 2-3 години след бакалавърската степен. Естествено, човек трябва да се насочи към MBA образование, само ако се чувства готов и ако мисли, че ще му бъде полезно. Това образование е доста скъпо, особено в щатите, и съответно е голяма инвестиция – на пари и на време. Човек трябва да прецени дали може да използва следващите две години от живота си по друг, по-добър начин.
Но ако е решил, че MBA образованието е най-доброто нещо за него в този момент, тогава вече може да подбира бизнес училищата по различни критерии. Има някои „стереотипи“, например че Харвард е най-подходящо за хора, които искат да бъдат мениджъри в организации, Станфорд – за хора, които искат да бъдат предприемачи, Уортън – за финансисти, Келог – за лидери в маркетинга. Но това са по-скоро стереотипи – всички топ бизнес училища предлагат прекрасна подготовка и мрежа от контакти. Въпросът е къде те приемат, каква стипендия (ако изобщо) биха могли да ти предложат и има ли нещо в културата на училището, което ти допада повече.
Друг важен фактор е американска или друга програма ще изберете. В Европа има няколко водещи световни бизнес училища. Ще спомена като минимум лондонското бизнес училище и INSEAD, което освен в Париж има кампус и в Сингапур (с български декан – Илиян Михов).
Степента, с която най-много се гордеете, е магистърската по държавно управление от Харвард, училището по политика Джон Кенеди. Каква е процедурата по кандидатстване в това толкова престижно учебно заведение? Какво се изучава? Какви ценни познания придобихте?
При моето кандидатстване през 2016/2017 г. се изискваха две есета и три препоръки от професори и мениджъри/работодатели. Най-хубавото за мен в Кенеди е, че може да се изучава много широк набор от академични сфери, всичките свързани по някакъв начин с международната политика и икономика. Всъщност Кенеди освен училище по политика е и съвкупност от изследователски институти – по международни отношения, по икономическо развитие, по сигурност и отбрана, медии, климат и околна среда и др.
А фокусът в обучението в Кенеди винаги е върху практиката. Много от курсовете включват сериозен практически елемент, а професорите имат опит в сферата на политиката, създаването на политики и други свързани дейности.
Най-ценните познания и умения, които придобих в Кенеди, са в сферата на икономиката и иконометрията, проявяването на лидерство, публичното говорене и разказване. Последните две са сравнително рядко срещани в България и съответно бяха много ценни за мен.
Но може би най-ценното, което получих там, освен страхотните приятелства и контакти, е това, че развих желанието да служа на съгражданите си, и то без парадиране. Най-вдъхновяващите хора, с които се срещнах в Кенеди, бяха напълно отдадени на своите каузи и същевременно бяха изключително скромни. Народът е прав, когато е казал, че „скромността краси човека“.
Вие сте учили в три от най-известните университети в света. И трите са в Бръшляновата лига. Правили ли сте паралел между тях – силни страни, обучение, среда, възможности?
Във всеки от трите университета изучавах коренно различни програми, така че няма как да ги сравня. Естествено и трите си приличат по това, че привличат някои от най-добрите студенти в света, че са богати институции и че инвестират много в своите възпитаници и в развитието на знание.
Дартмут според мен е страхотен колеж за степента бакалавър. Има индивидуален подход към студентите, средата е много подходяща за развитие на млади хора и същевременно притежава всички силни страни на по-големите изследователски университети. Уортън е неповторимо бизнес училище, и на ниво бакалавър, и на ниво MBA. A Харвард Кенеди е единствено по рода си място за хора, които искат да допринесат към обществото по някакъв начин.
В Харвард работите върху труд за икономическото развитие на България. Можете ли да ни разкажете повече за тази своя разработка?
Да, работих в екип под ръководството на професор Рикардо Хаусман – световноизвестен икономист, който съветва правителства по целия свят. Въпросът за нашия екип беше да идентифицираме факторa, който може да допринесе най-много за развитието на българската икономика към онзи момент (2019 г.).
Тогава отговорът беше човешкият капитал. На българската икономика към 2019 г. повече от всичко друго са й били нужни не капитал, не инвестиции, не инфраструктура, а хора, особено висококвалифицирани. При наличие на повече и по-добре обучени кадри, българската икономика би нараснала повече от колкото в действителност успя през 2019 г.
Този тип анализ се нарича „диагностика на растежа“ и е добре да се прави веднъж на 2-3 години, защото икономиката се променя и след известно време най-важният фактор за растежа може да се промени. Ако се опитваме просто да „наливаме“ например повече капитал в една икономика, изобщо не е сигурно, че тя ще нарасне – ако й липсват хора или технологии. Затова е важно винаги да се идентифицира най-липсващото звено и да се адресира първо то.
В нашия случай дадохме и препоръки за това как България да има повече и по-висококвалифицирани кадри. В краткосрочен план е важно задържането на кадри в страната чрез по-добри условия, заплати и обучения, и привличането на кадри от чужбина – както българи, така и чужденци. В дългосрочен план ключът е дълбока реформа в образователната система.
Можете да прочетете подробна статия по темата тук: https://clubz.bg/92836-kogato_nyama_koy_da_raboti
Приемате присърце мотото на училището по политика Джон Кенеди “Попитайте какво вие може да направите за родината си”. Сигурно сте си задавали този въпрос, когато сте живели в САЩ. Какво Вие можехте да направите за България? Какви идеи имахте докато се обучавахте в Харвард, докато живеехте в САЩ? Какви добри примери искате да видите тук? За какво мечтаете?
Докато бях в САЩ непрестанно си мислех за България и за това какво мога да направя, за да помогна на страната си. Винаги съм си контактувал с българи, организирали сме събития за българските общности, дарявали сме средства за каузи в България, реализирали сме събития в България със специалното участие на българи от чужбина, ходили сме на протести. Аз съм си мислил за различни бизнес идеи, за неправителствени и политически организации и за ред икономически политики. И това беше немалко. За много хора е напълно достатъчно. Но на мен никога не ми стигаше, защото дори и да беше много и от сърце, беше от разстояние и никога не можеше да замести живия контакт с родината, когато си си вкъщи, за постоянно.
Защо решихте да се върнете в България?
Реших да се завърна именно за да започна да правя всичко това, за което си мислех докато бях извън България. А и защото в България винаги съм се чувствал най-добре, въпреки някои трудности. В България се чувствам като дърво с корени. В България се чувствам щастлив. Осъзнах, че за разлика от в други държави, в България мога най-много да помогна и има най-голяма нужда от моята помощ.
Как видяхте България, когато се завърнахте през 2021 г.? По-различна ли беше в сравнение с времето, когато заминахте за САЩ?
Със сигурност. Но и до голяма степен си беше същата. Всички забелязваме новите сгради (особено в София), някой-друг нов път или магистрала. Аз забелязах и много на брой екзотични храни, които познавах от Америка, но вече бяха достигнали до българския пазар (тофу, авокадо, киноа… неща, които между другото изключително рядко ям).
Но дълбоко в себе си, най-хубавото от България, това заради което винаги ми е липсвала, си беше там. И това са хората и природата, музиката и изкуството, литературата. Да бъда по-често с любимите ми хора беше най-прекрасното чувство, да се виждам с дядо ми през няколко седмици, а не през година-две. Да обикалям Витоша два пъти в месеца, а не два пъти в годината. Да ходя по-често на театър и да консумирам все повече ново българско изкуство.
Как оценявате ситуацията в момента в България? Какво трябва да се направи, за да стане страната ни наистина добро място за живеене на хората?
Повече от нас да участват в обществените процеси. Дори и да не е в политиката. Но когато видим проблем, или възможност, около нас, да направим нещо по въпроса. Да извикаме неволята вместо да чакаме някой друг да ни свърши работата. Дали ще е в блока, на улицата ни, в квартала, или на работа – важното е да участваме в процесите, които помагат на общността ни. Да помогнем да майката с количката да пресече пешеходната пътека или да премине подлеза. Да помогнем на възрастния господин да слезе от трамвая. Да почистим градинката. Да мръднем кофата, оставена на средата на улицата. Когато започнем да правим тези неща инстинктивно, без някой да ни напомня, тогава България ще е едно много по-добро място за живот.
Защо решихте да се включите в политиката? Вие сте кандидат за депутат в един от най-активните райони – 23 МИР в София. Вече в ролята Ви на политик и кандидат депутат какви са най-важните стъпки за държавата ни?
Реших да се включа в политиката, защото мисля, че първо там трябва да се направят някои фундаментални промени, за да стане България едно много по-хубаво място. Без тези ключови реформи в политиката, ще е трудно България да реализира пълния си потенциал, дори и много хора да създават страхотни бизнеси, дори и да имаме страшно умни деца с международни постижения, дори и да имаме най-градивния граждански сектор.
Фундаменталните промени, които политиците, трябва да реализират, за да отприщят развитието на България, са няколко. На първо място е истинска правосъдна реформа, която да направи България общество, в което частната собственост е защитена на 100%, правата на човека са гарантирани, всички са равни пред закона, има справедливост и има върховенство на правото.
На второ място е освобождаване на предприемачите и пазарите. В момента в България в много сектори и региони няма свободен пазар – има монополи, има рекет, има зависимости. Политиците трябва да реформират регулаторите и да изградят държавна система за реален контрол, така че всеки, който има идея и иска да прави бизнес, да може да го прави свободно, честно и защитено. Само така ще можем да развием истински силна икономика и благодат за гражданите.
Вие сте един от най-образованите кандидат депутати. Позицията на Данибон е, че политиците трябва да имат добро образование – това да е базата, а след това трябва да се надгражда. Какви качества трябва да притежава един политик?
Мисля, че има и други много образовани кандидати – доктори на науките, професори, академици. Има и забележително интелигентни кандидати, които са със средно или висше образование. Но според мен най-важното за един политик е искреното желание да служи на народа си и на съгражданите си, преди всичко. Това трябва да е водещото.
Другото много важно качество, което е свързано с първото, е емпатията и способността, дори желанието, да слушаме нашите съграждани и да решаваме техните проблеми. Ролята на един политик не е да се покаже като най-умен сред гражданите и да им каже какво е най-важно за тях. Ролята на един политик е да отсява най-важните проблеми на гражданите и да намира начин да ги решава.
За да е ефективен един политик, трябва да бъде и добър стратег, както и да има висока социална интелигентност. Много често важните проблеми на гражданите и обществото не могат да се решат с магическа пръчка, а трябва да се извърви сложен политически път – да се изгради широка коалиция на подкрепа, да се осигурят съюзници от различни формации, да се неутрализират страховете и отпора на опозицията, да се внимава за подводни камъни и капани, да се изгради и комуникира визия за едно по-добро бъдеще, която да вдъхновява и тласка към изпълнение.
Коя е каузата, на която най-много държите?
В момента каузата, на която най-много държа, е развитието на спешната помощ с хеликоптер в България. Ние сме единствената държава в Европейския съюз, в която гражданите не могат да ползват спешна помощ с хеликоптер. А това е абсолютна даденост в другите страни членки на ЕС. Освен това, България има най-голяма нужда от такава система от хеликоптери, защото за съжаление имаме най-високото ниво на предотвратима смъртност в ЕС, както и най-висока смъртност от спешни състояния като инсулт и инфаркт.
Системата за спешна помощ с хеликоптер ще ни позволи да спасяваме много човешки животи, които иначе губим. А ние знаем всички стъпки, които трябва да се предприемат, за да изградим тази система. Всъщност екипът, в който участвах в държавното дружество „България Хели Мед Сървиз“ ЕАД, беше реализирал почти всички стъпки, за да стартират полетите за спешна помощ с хеликоптер. И въпреки че ни спряха на финала, ние продължаваме да се борим за тази кауза!
Бих искала отново да Ви върна на темата за образованието. Българинът много се интересува от образование – най-вече това на децата си. Въз основа на Вашия опит в топ учебни заведения как оценявате българската образователна система? Кои са силните и слабите страни? Какво трябва да се подобри?
Това, което харесвам в нашата образователна система е, че учим много предмети, т.е. покриваме широк спектър от сфери на знанието. Така излизаме „широкоскроени“ и не изпадаме в куриозни ситуации като много американци например, които нямат понятие от географията на други континенти, освен техния.
Но най-вече искам да видя развитие на критичното мислене в учебния процес. Българите трябва да излизаме от образователната система със съзнание, което може да разграничи добро от лошо, полезно от безполезно, смислено от безсмислено, истинско от лъжливо. Когато имаме много такива хора в обществото ни, тогава ще можем да решаваме по-добре проблемите си и да градим благоденствие за всички.
Ако ученик на 18 години сега се свърже с Вас и Ви помоли за съвет как да стане успешен, накъде да продължи, какво ще го посъветвате?
Нека да прави това, което най-много му харесва и го влече. Ако не знае какво е то все още, да учи с интерес и в някакъв момент отговорът сам ще се появи. Но да не търси успеха сам по себе си – така е гарантирано, че няма да го срещне. А когато прави с любов това, което му е интересно, тогава успехът е много вероятен.
А ако е млад човек, който е завършил университет в чужбина, бихте ли му дали съвет да се върне в България? Ценят ли се тук дипломите от топ университети?
Разбира се, аз бих искал всички млади българи, учили в чужбина, да видят реализация за себе си и семействата си в България и да се завърнат. Но ги съветвам да го направят, когато се почувстват готови, а не просто защото е някакъв вид задължение.
Чуждестранните дипломи може и да не се ценят толкова в България, колкото на запад, но ако се върнете – не го правете, защото тук би било по-лесно. Направете го, защото нещо ви влече насам. А щом сте успели в чужбина, значи ще можете да се борите и да успеете и тук, в България.
Какъв е Вашият девиз? Имате ли пример за подражение?
Нямам конкретен девиз, въпреки че напоследък често се сещам за думите на Апостола – „да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили“. За мен наистина е важно, когато искаме да постигнем нещо, първо да дадем от себе си максимума, на който сме способни, и след това, ако има нужда, да търсим помощ от другаде. Обичам и приказката за неволята, по същата причина.
Това, което научихте досега от живота, и искате да го споделите с нас.
Животът ми не е бил много дълъг все още, така че тепърва се надявам да научавам полезни уроци. Но все пак бих казал, че колкото повече време минава, то изглежда тече все по-бързо. Така че не отлагайте важните неща. В същото време, не се терзайте – бъдете милостиви към себе си и обичайте, себе си и околните.
Как се виждате след 5 години? А след 10?
Не знам точно. Надявам се да имаме няколко деца с моята любима жена и да живеем щастливо в една още по-хубава България.
