Във вторник, както вече ви казах, бях на информационната среща на Англо-американското училище (ААУ), която беше по повод даването на стипендиите през тази година. Имаше разходка из кампуса и след това кратко запознаване с условията за кандидатстване за тези пълни стипендии.
Срещата беше обявена за 18,30 часа. Аз отидох с колата към 18 часа. Пътят ми е добре познат, защото в близост до ААУ се намира детската градина на малкия ми син – ЧДГ „Слънчогледи“. Паркирахме извън кампуса – вдясно и малко надолу. Това беше може би единственият по-неприятен момент, защото беше ужасно кално. През цялото време на информационната среща си гледах калните ботуши. Направих всичко възможно възпитано да си ги почистя преди вляза в превъзходната сграда, но – уви.
На входа охраната ни се извини за случката, защото макар че сме си дали номерата на колите, това са инструкциите – да се паркира отвън. Провериха по име дали съм в списъка и влязох.
Отправих се към най-осветената сграда. На входа отново положих последни усилия да поизчистя ботушите си от калта. Посрещна ни много чаровна, стилна и усмихната жена – Сам Ръсел (ESL Coordinator). Покани ни в просторна зала, която вече беше почти пълна. Може би имаше около стотина души на срещата. Имаше подготвени маси с чай, кафе и сладкиши, които изглеждаха много апетитни.
Няколко ученика (после разбрахме, че са стипендианти) ни раздадоха зелени листчета, на които трябваше да се попълнят данни за детето, училището, клас и наши имена и координати.
Към 18,30 ч. започна информационната среща. Говори директорът на училището, който в рамките 1-2 минути благодари, че сме дошли до Панчарево, за да проучим още една възможност за децата си.
Представиха ни няколко преподавателя от ААУ и трима стипендианта. Предложиха ни да обиколим първо училището в рамките на около 20 минути и след това да продължим с информационната среща.
Всеки можеше да се присъедини към един от тримата стипендианта – Тео, Ребека и Георги. Помагаха им и бивши възпитаници или учители. Групите бяха доста големички и в постепенно се поразпаднаха на подгрупички. Аз бях в групата на Тео, който беше подпомаган от много чаровно момче – възпитаник на ААУ и завършил миналата година – Евгени. С нас беше и Сам Ръсел, която ни посрещна в началото на входа в сградата.
Тео и Евгени първо ни показаха музикалния кабинет, в който имаше много китари и много други инструменти. Обясниха ни, че учениците могат да репетират на воля. Имаше въпрос дали в училището има музикални групи. Доколкото разбрах имало само една.
След това посетихме арт-стаята. Беше много интересна. Имаше и творба на преподавателя по рисуване, когото и Тео, и Евгени много похвалиха.
Обясниха ни още, че в коридора се излагат творбите на всички ученици, а не само най-добрите.
Продължихме към театъра с движещата сцена. Не беше много голямо помещение, но си имаше професионално осветление, интересна сцена. Големите представления се изнасяли на друго място в училището.
След това видяхме лабораториите по биология и по физика. От 5 до 8 клас се изучава общ предмет – Science, който включва биология, химия и физика. На масите в лабораториите децата нямали запазени места. Работело се по екипи.
Имали 4-6 зали по компютри. В едната имаше и маси за роботика.
Видяхме няколко класни стаи. В някои имаше повече прозорци, в другите по-малко – 1 встрани и един високо горе, но имаше осветление.
Минахме покрай голяма библиотека на 2 етажа, но за съжаление беше затворена и неосветена и не можахме да й се полюбуваме.
Заведоха ни и в голяма спортна зала „Вълчата бърлога“. Там ни разказаха какви спортове има в ААУ. Споделиха, че са малко на брой училище и нямат възможност за сформиране на перфектни отбори – дори и баскетболни. Скоро обаче са извоювали победа над отбора на Американския колеж. Евгени се опитваше да си спомни от колко години не им се е случвало и попита Сам Ръсел, която се движеше с нашата група. Тя се усмихна доста искрено и каза, че това им е единствената победа досега. Направи ми впечатление (междудругото за първи път попадам в такова училище), че доста спокойно обясняват, че нямат някакви солидни победи в различни области. Например, минавахме покрай гардеробчета на децата и имаше някакви грамоти на тях. Попитах какви са тези грамоти и за какви победи. И много спокойно ми се обясни, че това са за участие и че нямат за победи. Иначе участват редовно в състезания и дори в чужбина между училища, подобни на ААУ.
Определено е много различно от всичко, което сме виждали у нас. Прекрасна база, възможности и всеки българин би се запитал „А победи?“. „Ами нямаме, ние само участваме“ – вероятно биха отговорили съвсем спокойно. Поне това усетих на няколко пъти и човек се замисля върху тази философия. По-различна е от това, което е типично за нас като нация. Всъщност гидовете ни обясниха защо е така – малко училище е, има много възможности за различни дейности и всеки предпочита да пробва различни неща, а не, например, да е само в баскетболния отбор и да се бори за победи. Има логика наистина, но е по-различно от нашата народопсихология. Но човек се замисля и върху тази концепция и модел.
В тази връзка реших да ги попитам за броя на учениците в клас. Били максимум 20 души. В класа на Евгени, например, били 14 – само 4 българи. Казах, че за частно училище е нормално и попитах по колко класа на випуск са. Е, тук ме изненадаха! Оказа се, че са само по един клас на випуск.
Разгледахме и стая по английски език, където се изучава световна литература. Беше подредена като дискусионна зала. Тео похвали ААУ, че издава литературно списание, което е спечелило отличие на Асоциацията на американските училища. Заели са първо място.
В тази зала стана въпрос за българския. В ААУ имало възможност да се изучава. Можело да си избереш такава група. Тео каза, че очевидно не е избрал тази възможност и е започнал да позабравя българския (според мен се справяше чудесно). Доколкото разбрах се е насочил към информационните технологии.
Имаше въпрос за IB дипломата и дали тя те спасява от SAT и другите изпити за университетите. Не, SAT се изисква от всички американски университети, отговориха ни момчетата. Дори трябвало да се явяваш на изпити за доказване на ниво английски, нищо, че си с диплома от такова училище.
Поговорих се още малко с нашите гидове. Тео се оказа възпитаник на ПЧМГ и на Иван Симеонов. А Евгени – на СМГ. Питах ги дали не им липсват математическите състезания. Тео каза, че преди всяка седмица се е явявал на състезания. Нямахме време за повече въпроси, но този профил на момчетата много ме замисли какви деца търсят в ААУ и след това какви перспективи им дава училището. Все още не съм усетила напълно това училище и не мога да преценя как една страст към математическите състезания, например, се заменя с по-различен тип обучение.
Отправихме се към залата, където продължи информационната среща.
Започна презентацията на Мария Михайлова, която отговаря за стипендиите.
Показа ни откъде да се изтеглят формулярите http://www.aas-sofia.org/admission/scholarship/. Обясни, че са доста, но такива попълват и всички желаещи да учат в ААУ. Ако липсва някой документ, няма да се разгледа кандидатурата за стипендия. Писмото от родителите трябва да е на английски. Препоръките от преподавателите трябва да се изпратят от техните мейли на мейла на Мария Михайлова или да се предадат в запечатан плик.
Дадоха думата на стипендиантите – Тео, Ребека и Георги, а така също и на бившия стипендиант – Евгени. Георги е 8 клас. Тео – 10. Ребека – 11 клас. Георги и и Ребека са за първа година в ААУ.
Тео е от 8 клас в ААУ. Имаше въпрос как са се адаптирали. Тео каза, че се е адаптирал за 3 месеца. Било е драстична промяна. Учат се по-малко предмети, но по-задълбочено. Всеки ден има домашни, проекти, презентации.
Георги сподели, че 2 месеца се е адаптирал. Учителите много са помагали, а децата пък са свикнали с идващи и отиващи се хора.
Ребека разкри, че е доста срамежлива, но също бързо се е адаптирала.
Имаше въпрос за нивото на втория език и дали може да се влезе с него в не-аглоезични университети, например, в Германия. От ААУ уточниха, че се учи в училището само френски и испански. Нямат немски. Т.е. обучение в немски университет няма как да стане. С нивото по френски и испански от ААУ също едва ли биха могли да кандидатстват в университети в тези държави. Бяха откровени и обясниха, че, за да се предприеме такава стъпка, трябва нивото на обучение да е като това по английски в ААУ.
Чуждият език – френски, испански, се преподава 2-3 часа седмично. Доколкото разбрах по толкова са часовете и по другите предмети. Един учебен час продължава 85 минути. Отскоро е тази промяна. Преди е било по 65 минути.
Наблегнаха няколко пъти на факта, че ААУ е чудесно място за семейства, които искат детето им да продължи обучението си в англо-американската образователна система. Ако искат да учи след това в България, почти е невъзможно. Само Американският университет в Благоевград приема с тази диплома. Също така би било трудно преминаването от ААУ в българско училище при някакви обстоятелства, например, да падне успехът на стипендианта.
От ААУ ни показаха какви са IB резултатите на учениците. Имали са българче, което е получило 45 т./45 т. Това е рядко срещан резултат. От 120 000 души явили се на тези изпити, само 109 души са имали такъв максимален резултат. Оценяването е външно и работите се проверяват от IB организацията в Женева.
Попитах към кои университети продължават учениците им. Отговориха ми, че основно към Англия, но имат ученик в Харвард – Сашо (надявам се да е СашоААУС, за който ви споменах в предишната си публикация, беше много амбициозно и начетено момче). Ето тук най-отдолу можете да видите в кои университети учат възпитаниците на ААУ от випуск 2011/2012 г. Всъщност целият списък показва откъде са получили положителен отговор, а почернените са изборът, който са направили кандидатите. В Америка са: Harvard University, University of Denver, Bard College, Northeastern University. Във Великобритания са: The University of Manchester, King’s College London (двама), Architectural Association School of Architecture, European Business School, Lancaster University, Queen Margaret University, University of Cambridge. В Европа: The American University in Bulgaria, Universiteit Ghent (двама) – Белгия, The University of Helsinki (Финландия), Hotelschool U. of the Hague (Холандия), European U. (Испания), American University of Paris (2) – Франция, Bocconi University (2) (Италия) и Aarhus University (Дания). И още: University of Waikato (Нова Зеландия), National University of Science & Technology (Пакистан) и The University of Curtin (Австралия).
За да се кандидатства за стипендия в ААУ, се изисква високо ниво на владеене на английски език – B2-C1. Езикът трябва да бъде на ниво второ език (след родния). Само с обучението по английски от обикновено българско училище едва ли биха се справили учениците, поясниха от ААУ. Дадоха пример поне с ниво на завършен подготвителен клас в Английска гимназия. Това е важно условие, защото детето, след като влезе в ААУ, трябва да разбира какво се преподава по химия, физика и др.
Попитах коя част от елементите при кандидатстването е с най-голяма тежест – есето ли, математиката ли, английският ли, препоръките ли, писмото от родителите ли или пък финансовото им състояние. Допълниха ме и с „успеха от училище“, защото се изискват оценките за 2 години.
Отговориха, че се гледа комплексно. Резултатите от различните елементи на изпита на детето трябва да са равностойни, т.е. еднакво добри резултати по различните елементи, а не, например, силно есе – слаба математика или обратното. Финансите на родителите също са важни. Не трябва да са много високи, защото стипендията е целева. Но не трябва да са и много ниски. Все пак трябва да могат да плащат 2000 лева на година.
Междудругото ето важна информация, която беше поместена в мейла за срещата: “ За децата, който спечелят стипендия при нас, е осигурен автобусен транспорт от и до дома на цена 25 % от годишната такса за редовните ученици. Реално това е около 300 Евро за 10 месеца за стипендиант, което е около 30 Евро на месец.“
Годишно се отпускат 15 стипендии. В това число влизат и стипендиите на вече приетите стипендианти. Обикновено на година се отпускат 3-4 нови стипендии. Кандидатурите са до около 50.
Обясниха ни, че ААУ има споразумение с българската държава за отпускане на тези стипендии. Предоставена е българска земя, а училището поема ангажимент да обучава безплатно надарени деца.
Стипендиите, които предоставят от ААУ, са 21 345 евро на година за един ученик. Наистина е много интересна възможност. Според мен обаче, трябва много сериозно да се преценят всички сценарии. Хареса ми, че от училището бяха много откровени и не „напомваха“ излишно колко е чудесно (все пак малко частни училища у нас дават пълни стипендии, а за такава сума – няма изобщо), а съвсем умерено разкриваха какво представляват и какви рискове има, ако детето не се насочи към англоезичен университет или отпадне от ААУ.
Опитах се да си изградя какъв профил биха търсили от това, което чух – отличен английски В2-С1 ниво, математика, добро есе, родителите с английски (по възможност), нито да са с големи финансови възможности – нито с минимални доходи (има такса от 2000 лева на година и ААУ иска да са сигурни, че ще може да бъде платена). Леко ми убягва на този етап как се развиват тези деца в самото училище (но пък Сашо, който е в Харвард, е добър пример). Споменаха, че имат съветник, който помага при избора на университети.
Сравнявах с информационната среща в Американския колеж, където точно профилът на учениците, как става подбора и какво ги очаква от влизането до завършването бяха много обстойно разгледани и разяснени – приемат най-умните деца, които ще учат страшно много; ще имат много извънкласни дейности; ще има ясни правила, които трябва да се спазват; ще имат успехи; ще си вземат с отличие много изпитите и ще влязат в престижни университети.Този модел, според мен, много се доближава и до българската народопсихология и въобще до разбирането ни, а дори мечтата ни, за образование.
В Англо-американското училище поне аз не успях да си изясня като схема какво се случва от влизането там до завършването. Има много възможности и прекрасни условия за развитието на едно дете, но ми убягна ясната схема как всичко се случва, за да има успехи и след ААУ. Догодина може би ще задам повече въпроси в тази връзка, защото е интересен модел.
Това, което си направих като извод от информационните срещи, е, че двете училища – Американският колеж и Англо-американското училище, са много различни. Съдя за това по-скоро по посланията, които отправяха към родителите. Не съм го срещала при българските училища, а тук долових някак различни профили и философия. Много интересно! Няма лош и добър вариант, просто са различни – поне така го усетих. Догодина отново ще посетя информационните срещи на двете училища и ще добия по-ясна представа за двата модела.
И все пак имайте предвид, че това са мои усещания за посланията от двете информационни срещи. Хубаво е да ги посетите и вие, за да прецените кое е най-подходящо за вашето семейство и за децата ви. Радостното е, че има такива възможности, а практиката с информационните срещи е чудесно да се въведе и по-масово в българското частно образование (може да не е за сметка на личните, разбира се). Не е толкова ангажиращо, като личните срещи с ръководството, а и въпросите на различните родители също ти носят допълнителна информация. За някои неща може и да не се сетиш да питаш.
Успех на кандидатите!
източник: http://www.aas-sofia.org
