На 19 април 2018 г. в Американския колеж в София имаше информационна сесия с представител на елитния британски университет Оксфорд, на която се разясни процесът по кандидатстване. Много се надявах на тази среща да получим някаква информация около Брекзит и какво се случва с випуска на сегашните 11-класници и при какви условия ще кандидатстват, но уви – все още няма новини.
Към момента все още не е ясен този най-важен въпрос – при какви условия ще са кандидат-студентите от Европейския съюз от випуск 2019. Подаването на документи за Оксфорд и Кеймбридж е до 15 октомври. Реално малко преди старта на кампанията Великобритания все още няма политическо решение по този важен казус – дали и този випуск ще бъде при старите условия, т.е. европейските студенти ще се ползват от правата на британските, ще плащат по-ниските такси и ще могат да теглят студентски кредите или това ще е първият випуск, който вече ще бъде третиран като международните студенти и ще бъдат на много по-високите такси. А е възможно и някакъв различен сценарий, но всичко зависи от преговорите между Великобритания и ЕС. Засега само Шотландия още през февруари обяви, че запазва правата на този випуск европейските студенти като досегашните.
Информационната сесия в Американския колеж беше с Алис Парът, координатор набиране на студенти от Великобритания и Европа за бакалавърска (undergraduate) степен в Университета в Оксфорд. В продължение на час тя обясни подробности около кандидатстването. Срещата беше организирана от Офиса на академичните съветници в Американския колеж.
Оксфорд е най-старият университет във Великобритания. Има над 900-годишна история. В последните престижни класации заема първо място в света.
Оксфорд или Кеймбридж – това е вечната дилема, пред коята кандидатстващите се изправят при подаването на документи за престижните британски университети. Трябва да изберат един от тях. Не може да се кандидатства и в двата едновременно. Алис Парът посъветва да се гледа курсът, специалността, която иска да учи даденият кандидат-студент.
След това посочи накъде продължават завършилите Оксфорд.
Направи ми впечатление колко голям процент продължават в сферата на образованието – 14%.
Другият интересен акцент, който ми привлече вниманието, беше академичната структура на университета:
1) Математика, физика, науки за живота; 2) Медицински науки; 3) Социални науки; 4) Хуманитарни науки.
При кандидатстването трябва да се реши дали да се избере конкретен колеж или кандидатурата да е отворена. Всеки студент е член на някой от колежите, а така също и на университета. Алис Парът уточни, че има леки различия между колежите.
Една от най-важните и ценни информации беше колко струва обучението и какви са разходите за живот. За студентите, които започват през 2018 година, таксите са следните:
За британски и европейски студенти – такса обучение: 9200 паунда
За международни студенти – такса обучение: между 16 230 и 23 885 паунда
Годишна такса (само за международните студенти) – 7570 паунда
Разходи за живот на месец: 1014 – 1556 паунда
Вижда се колко е различна таксата за международните студенти, а отделно имат и допълнителна такса. По тази причина е много важно скоро да се реши каква ще е съдбата на випуск 2019 и дали ще бъдат европейските студенти като досегашните условия – на по-ниските такси.
Целият сложен и дълъг процес по кандидатстването беше обяснен в ясна схема. Важно е първо да се избере курс, да се премине през UCAS, да се направи регистрация за теста, да се кандидатства до 15 октомври, следват тест, интервю и излизане на резултатите. Интервютата обикновено са през декември. Поканените за интервю трябва да отидат в Оксфорд. Престоят е 2 дни. Резултатите стават ясни през януари.
Филмите и любопитните публикации за подбора на студенти в елитните университети са ни научили да мислим, че учебните заведения търсят в кандидатите най-различни постижения в различни сфери, а не само академични знания. Това може би важи най-вече за американските. За Оксфорд нещата стоят по друг начин. Алис Парът простично обясни:
„Важни са академичните възможности и потенциал“.
И допълни:
„Ако баща Ви е възпитаник на Оксфорд, това в никакъв случай няма да Ви помогне“.
Много важна беше и информацията какви са изискванията за успех при кандидатстване.
От българската диплома успехът трябва да е над 5,75.
Ако се кандидатства с американска – нужни са резултати от SAT над 1460 и три AP теста с резултати 5.
Има изисквания и за IB дипломата.
Важна беше и информацията за езиковите сертификати за доказване на ниво на владеене на английския. За IELTS изискванията са резултат 7 и 7 на всеки от компонентите. За TOEFL (Интернет) – 110 точки. САЕ с А. Има и други опции за езикови сертификати.
Кандидатите трябва да напишат изложение за себе си (personal statement) до 4000 знака или 47 реда. 80% от изложението трябва да е академично и да обяснява защо кандидатът иска да учи тази специалност. Идеята е да убедителен, че е най-добрият кандидат. Вижте насоките от UCAS по този въпрос.
Повечето специалности изискват кандидатите да се явяват на тест.
Препоръчва се подготовка или преговор на изучавания материал.
Следващата важна стъпка в процеса на кандидатстване е интервюто. Не всички кандидати са поканени на интервю. Няма чудати въпроси. Целта е да се прецени как мисли кандидатът.
Важно е съдържанието, а не стилът.
Дали кандидатът ще получи оферта зависи от всички компоненти в представянето му по време на кандидатстването.
Дните на отворените врати в Оксфорд са 27 и 28 юни 2018 г., а така също и 14 септември 2018 г.
Срещите с представителите на елитни университети за мен са една от най-ценните страни на Американския колеж. От Офиса на академичните съветници информират не само учениците, но и родителите им за предстоящи такива събития в училището.
