4, 8, 5, 3, 9, 7, 6 – погледнете тези цифри. Кажете ги силно на глас. След това си преместете погледа встрани и се опитайте в рамките на 20 секунди да си ги спомните преди да ги кажете отново на глас.
Този експеримент е описан от Малкълм Гладуел, канадско-британски журналист и писател.
Той цитира Станислас Деан, а примерът е от книгата “The Number Sense”. И преди да ви разкажа за теорията на Малкълм Гладуел, развита в “Rice Paddies and Math Tests”* в книгата му “Outliers: The Story of Success”** защо китайците са по-добри в математиката, опитайте се а направите горния тест и да видите колко цифри можете да възпроизведете.
И така към примера и към историята.
Оказва се, че англоговорящите имат само 50% шанс да запомнят поредността на горните цифри. Китайците обаче се справят брилянтно и вероятността да ги повторят вярно е 100%.
Малкълм Гладуел се позовава на изследвания, че всичко се корени в езика и колко са кратки думите. В китайския език цифрите имат много кратки наименования. Прави сравнения с английския и китайския – четири е “си”, седем е “ки”. Човек може да запомни казано или прочетено за период, който трае две секунди. Тъй като китайските наименования за цифрите са кратки и по тази причина могат да се запомнят повече цифри в сравнение с англоговорящите (а тъй като в момента тествам и с българския – според мен, определено важи и за нас). Най-много цифри могат да запомнят жителите на Хонконг, които говорят кантонски диалект на китайския език. Могат да възпроизведат 10 цифри.
Втората причина, според Малкълм Гладуел, е, че китайският език и въобще азиатските езици имат по-стройна система за броене.
Например, eleven (единадесет) е десет-едно (十一 на китайски), twelve (дванадесет) е десет-две (十二), а thirteen (тринадесет) е десет-три (十三).
Децата запомнят бързо кратките цифри до 10 и след това са само вариации от тези цифри и то по много лесен и кратък начин.
В английския от 11 до 19 се използва различна логика – например, eleven би било по-добре да е oneteen, twelve – да е twoteen, thirteen – да е threeteen, fifteen – да е fiveteen, ако се ползва логиката при формиране на 14 и на 16-19. Но не е. Това е допълнителен процес на запомняне.
В китайския, корейския и японския всичко е доста по-лесно: единадесет е десет-едно, дванадесет е десет-две, двадесет и четири е две-десет(ки)-четири (тук май българският е с добри позиции).
Изследване показва, че азиатските деца се научават да броят по-бързо в сравнение с американските.
В Китай децата на 4 години броят до 40. Американчетата броят на същата възраст едва до 15, а на 5-годишна възраст повечето все още не успяват да броят до 40. Ето и тук вече се получава първата разлика в знанията. На тази крехка възраст с първите знания от математиката децата от Китай вече водят с една година пред американските деца.
По-лесната и логическа бройна система означава, че това дава и голямо предимство на китайските деца при бързо смятане на задачи.
Лесният пример от тридесет и седем плюс двадесет и две ще отнеме повече време на деца от западната култура за пресмятане наум, в сравнение с китайските ученици. Отново всичко зависи от наименованията на числата. За китайците това звучи така: “три-десет(ки)-седем плюс две-десет(ки)-две” и могат веднага да кажат, че отговорът е 59.
Азиатската система при числата, при която има логика и е много по-лесна, вероятно влияе и върху отношението на децата към математиката. Те не наизустяват механично числата, а всичко е логика. В книгата се дава и още един хубав пример – този път с дробите.
На Запад се казва: “три пети”, а китайците казват: “от пет части вземи три”. Отново този пример е доста по-ясен и лесен за възприемане.
Позицията на Малкълм Гладуел е, че по отношение на математиката китайците имат изначално предимство що се отнася до имена на цифри, по-лесно броене, по-лесно смятане и по-ясни дроби. Това е и вероятната причина китайчетата да харесват математиката.
В западното общество в 3-4 клас децата започват да намразват математиката, защото им се струва сложна. В Китай не е така. Деца напротив – обичат математиката.
И ако приключа разказа си дотук, вероятно всички ще останат с убеждението, че сме несправедливо ощетени именно, защото думите при нас са по-дълги. Чудатият Малкълм Гладуел прави обаче интересна връзка и свързва резултатите в класната стая в Китай с оризищата и с труда на китайците, които работят през всичките 365 дни на годината и то преди изгрев слънце.
Многото усилия за отглеждане на ориза в Китай е научило китайците да разчитат изцяло на себе си и да знаят, че именно с труд се постига всичко и всичко е в ръцете на тези, които се грижат за оризището. Ако го правят съвестно, ще се изхранят, ще успеят, ще се издигнат над другите. Ако претупват нещата през пръсти – няма да имат какво да ядат и ще затъват. Отглеждането на ориз за разлика от царевицата и пшеницата изисква огромна грижа и труд и много работа от всеки член на семейството.
Именно и затова китайците са така добри в това, което правят, защото полагат огромни усилия и старания. И знаят, че всичко е в техните ръце. Може да имат предимство в математиката от лингвистична гледна точка, но и не спират да се трудят, за да са успешни.
Топ 5 факта за Малкълм Гладуел:
1. Роден на 3 септември 1963 г. във Великобритания. Баща му е британец и професор по математика, а майка му – от Ямайка и психотерапевт.
2. Малкълм Гладуел е канадско-британски журналист и автор на бестселъри.
3. Автор е на 5 книги:
The Tipping Point: How Little Things Can Make a Big Difference (2000), Blink: The Power of Thinking Without Thinking (2005), Outliers: The Story of Success (2008), What the Dog Saw: And Other Adventures (2009), David and Goliath: Underdogs, Misfits, and the Art of Battling Giants (2013).
Четири от тях са преведени на български – „Повратната точка: Как малките неща могат да доведат до големи промени“ (2000 г.), „Проблясък: Силата на мигновените решения“ (2005 г.), „Изключителните: История на успеха“ (2008 г.), „Какво видя кучето и други приключения“ (2009 г.). Издадени са от „Жанет-45“ и Locus.
Всичките книги попадат в класацията на бестселърите на The New York Times.
4. „Митът за таланта“ – концепция на Гладуел, в която разглежда различни управленски и административни техники, които печелившите и губещите компании използват. Много компании имат практиката да раздават значително по-големи бонуси и премии на най-добрите си служители-“звезди“ в сравнение с бонусите на останалите служители. При този тип система нарцистичните типове хора е по-вероятно да се изкачват нагоре в йерархията, тъй като при наличие на успех са склонни да се самоизтъкват, а при наличие на провал рядко поемат отговорността за него. Той определя нарцисистите като най-лошите мениджъри и допълва, че постоянното прилагане на принципа за възнаграждаване на “звездите” може да влоши позициите на компанията с времето. Според Гладуел най-успешните фирми са тези, които ценят опита на своите служители и изчакват по-дълго преди да прибегнат към повишения.
5. Възгледи за успеха – за Гладуел успехът е талант плюс подготовка. Той застава зад концепцията за 10 000 часа практика:
“В началото нямах почти никакъв опит, а в края се чувствах като експерт. Отне ми точно 10 години.“
“Rice Paddies and Math Tests”* – на български “Оризища и тестове по математика”
“Outliers”**- “Изключителните”
източник: http://gladwell.com/outliers/, “Rice Paddies and Math Tests”, “Outliers”, Why are Chinese (and other Asians) Better at Math?, Wikipedia, The Talent Myth, Economix,
