България показа катастрофално ниски резултати на PISA.
- 58% от 15-годишните български ученици са под базовото равнище по четене.
- 57% са под критичния минимум на знания и умения по математика.
- 47% има с огромни дефицити по природни науки.
Това са данните от резултатите на PISA 2025.
Зле, по-зле, най-зле
По четене 15-годишните ученици в България са изкарали 387 точки. Това е с 18 точки по-малко отколкото в миналото издание на PISA и с 44 точки по-малко в сравнение с десет години по-рано.
По математика резултатът е 405 точки. Има спад с 12 точки спрямо 2022 г. и с 38 точки в сравнение с преди 10 години.
Само по природни науки резултатът остава непроменен спрямо предходното изследване от 2022 г. – 421 точки.
„Имаме проблем!“
„За поредна година резултатите не са добри. Имаме спад и в двете области – и в математиката, и в областта на четенето.
В българския образователен модел такъв, какъвто е, в момента имаме проблем„, заяви образователният министър проф. Георги Вълчев.
Той изрази желание в следващите месеци да бъдат предложени серия от мерки.
Думата на истинския образователен експерт
Директорът на Института за изследвания в образованието Асенка Христова разясни какво означават резултатите.
Бързо обобщение на резултатите от PISA 2025 (ще направя сериозен анализ по-късно):
1. Резултатите по четене и математика са на най-ниското си равнище в историята на българското участие.
– Четене: 387 точки, спад с 18 точки за три години и с 44 точки за десет.
– Математика: 405 точки, спад с 12 т. за три години и с 38 т. за десет. И двата резултата са под тези от 2006 г.
– Спадът за последното десетилетие се равнява на около две учебни години.2. 58% от 15-годишните ученици са под базовото равнище по четене, тоест не могат да четат достатъчно добре, за да учат. Базовото равнище означава, че ученикът може да намери основната идея в текст със средна дължина, да открие информация по ясно зададени, макар понякога и сложни критерии, и да разсъждава върху целта и формата на текста, когато е насочен към това. Учениците под това ниво не се справят надеждно дори с тези задачи.
Преди три години, през 2022 г., под базовото равнище бяха 53%. Преди десет години, през 2015 г. – 41%. За едно десетилетие групата на функционално неграмотните ученици е нараснала със 17 пункта.
3. 57 % от учениците не достигат базовото равнище по математика. Базовото равнище означава, че ученикът може без указания да разпознае как проста житейска ситуация се представя с числа – например да сравни общото разстояние по два маршрута или да преизчисли цена в друга валута.
Преди три години, през 2022 г., под базовото равнище бяха 54%, през 2015 г. – 42%. За едно десетилетие групата на учениците под 2 ниво е нараснала с 15 пункта.4. Резултатите по природните науки не се влошават, но не помръдват – 421 точки за пореден цикъл. Средното за OECD е 482. За последните 10 години обаче се увеличава делът на учениците, които не достигат базовото равнище, 47% срещу 38% през 2015 г.
5. Четирима от десет ученици са под базовото равнище и по трите области едновременно – 42% срещу 20% средно за OECD. Това са ученици, които ще завършат училище, без да могат да разберат прост текст, да сравнят две цени или да разчетат проста графика.
6. Разликата между постиженията на момичетата и момчетата е много голяма. Момчетата изостават от момичетата с 49 точки по четене – една от седемте най-големи разлики в света – и с 26 точки по природни науки, където в повечето страни разлика няма. Средният резултат на българските момчета по четене е 364 точки.
Изследването не дава причините за случващото се, но дава картина, която съвпада. Българските ученици са в най-ниската десета от 91 системи по любознателност, постоянство и готовност да потърсят помощ. Почти половината са пропуснали учебен ден в двете седмици преди теста, двойно повече от средното за OECD. Прекарват над два часа дневно в училище на телефона за развлечение – отново двойно. И ефектът на училището продължава да е критично висок – училището, в което учи ученикът обяснява повече от половината от разликите в резултатите. Това означава, че България е сред десетте най-разделени по училища системи в света.
